Очарован съм – последните около две седмици са ми време на изчистване на приоритети и зареждане с ентусиазъм. Днес слушах лекцията на Брандън Робинсън във военния клуб. Не успях още тази вечер да проявя снимките и да напиша репортажа. Миналата седмица седях на банката в 65-та аудитория пред Джоичи Ито. И двамата засилиха много чувствителността ми на тема осъществяване на идеи, субективиране и работа за разбиране на общото. Дори ми е леко нервно от ентусиазъм.
Трябва тези дни да изровя записките си от философския факултет и да си прочета каквито текстове от това време си намеря. Няма да се разпадат в някой шкаф непрепрочетени, я! Искам да имам време и да чета книги, общата тематика ми е ясна вече. Интересни са ми съвременните тенденции в политиката и в общо социалното, също и влиянието на уеблоговете и на свободния софтуер.
Но все по-често се сещам за две неща – едното е едно предложение на доц. Емилия Минева за сравнително изследване на идеите на Маркс в “Манифеста” и резултатите от комунистическите опити, погледнати от наши дни. Макар по-интересни да са ми проектите на анархистите. Но пък връзка има и с Маркс.
Другата интересна тема е специалност на Юнуз всъщност – става дума за понятията за качество. Още като студенти в горния курс той беше подхвърлил, че разковничето на дипломната му тема за качеството сигурно е скрито някъде в японското разбиране за качеството. Не зная докъде е развил изследванията си, но това е интересна тема и в разговор с Иван Кирков в кварталното барче наскоро отново привлече вниманието ми. С Ванката говорихме до тъмно на тема “качество и онтология”, но пък той е докторант, та аз с моите компютърни работения се почувствах леко изостанал от темата. Все пак приятно беше да ме завлече същият стар вихър, като от качествените дискусии навремето и да се усетя, че всъщност разбирам човека срещу мен. Може да трябват малко обяснения, но разбирам бързо. А темата за качеството е страхотна, наистина! Чак ми се иска да можех да поговоря с Джоичи Ито за това :)
Преди малко разбрах, че Юнуз е в Хайдерабад, Индия. Отдавна казваше, че ще ходи там по работа, но напоследък не се виждаме офлайн често и не съм забелязал как същото ни обаждане в джабер се е променило географски. И той не беше забелязал, че не съм разбрал. Най-последното ми очарование идва от пътеписите в блога на Юнуз – поглед към Индия от страната на гледащия с компютърни, интернетски очи философ. Прочетете го, може и на вас да ви хареса – а и сигурно ще има още.
Темата “онтология и качество” е изключително интересна, запалих се по нея като студентка, когато на български излезе книгата “Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет: изследване на ценностите” на Робърт Пърсиг. Тя е художествена литература, обаче основно се занимава с качеството в онтологически смисъл. Т.е., книгата е философски роман.
Ако не си я чел, мисля, че ще ти бъде изключително интересна. Включително и затова, че той обяснява качеството чрез източната философия, конкретно със зен будизма.
Робърт Пърсиг и неговият “Дзен…” ми беше настолна книга доста време – не че е книга, която се препрочита често, а в смисъл, че е добре да се чете бавно. Тогава може да се откриват различни интересни паралели извън чисто художественото в нея.
Също така и “Лайла” на Пърсиг е интересна книга, макар за мен да не беше така интересна, както “Дзен…”
Макар Пърсиг да беше често пренебрегван в следването ми от доста от нас като “лек американски автор”, разсъжденията му върху качеството са интересни. Не могат да увлекат към дълбокото с мащабни проблематизирания, но все пак с типично американско следвоенно хипи-настроение успяват да задържат вниманието. Пък читателят сам да навлиза в дълбините :)
Радвам се, че и ти харесваш Пърсиг! Аз също препоръчвам на всеки, който не го е чел, да намери отнякъде “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”, да седне вечер в тиха стая и да се опита да усети някоя от качествените противоположности – аз винаги се сещам за разликата между возенето в кола и карането на мотоциклет, с бягащ асфалт на сантиметри под теб. Може би затова съм велосипедист :) Също емблематично за мен е питането дали изкуството наистина е в спор с техниката и ако не, то защо някои хора на изкуството нарочно бягат от ремонта вкъщи…
Без изобщо да изчерпва онтологичната тема, книгата си е a must read :)
Все си мисля, че колкото повече си учил, толкова повече започваш да усещаш, че важните послания в книгите (говоря за сериозните книги, а не за леснодостъпните посредствени книги) са пропуснати, до голяма степен нарочно. Отказвам да мисля за Робърт Пърсиг като за лек американски писател, защото не усешам да съм имала по-малко полза отколкото от изучаването на един семестър Критиката на чистия разум. По-трудно определено е да се открива авторитет, отколкото да се опира на вече създаден.
И въпреки всичко тази книга опиянява в по-невръсна възраст и не разочарова (даже напротив по мое мнение) когато я четеш вече ‘възрастен’.
Въпросът за авторитетите е натоварен с много напрежение, трудно е да се говори категорично по него. Мога да кажа лично за мен, че авторитети не трябва да има – човек трябва сам да намира смисъла, дори без изобщо да се спира на чуждото авторство, чуждото правене на смисъл. Може би защото смисълът винаги е нещо общо, но и нещо крайно лично, той е пресечната точка на общото и съкровено личното разбиране, затова и във всяко нещо може да се открие. Независимо дали е книга на авторитет или не. Може и да не се открие, разбира се.
Може да гледаме на привнасянето на авторитети по време на следването като на нещо лошо, нещо отживяло от времето на християнството през средните векове. Тоест можем да казваме, че да се надценява Кант за сметка на подценяването на всеки съвременен автор е нещо лошо. Но може да гледаме на това и като начин да се провокира отърсване от авторитета у “следващите колеги” – нещо, което е загатвано от всеки “авторитет” – от Платон с неговия мит за пещерата до Декарт с неговата благодарност към провокиралите го учители йезуити.
Може би всеки автор е грешно разбиран като “авторитет”, като автор на смисъла. Всъщност авторът пише свое разбиране, а общият смисъл се гради от цялото общество и от всеки от нас поотделно. И така авторовото разбиране е равносилно на нашето лично разбиране, докато го четем.
Малко се отклоних, но ми стана наистина интересно :) А това за Пърсиг май е вярно и за мен – не разочарова, намирам ценност в четенето му и днес. :)
От доста време търся книгата на Пърсинг “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”, но не мога да я намеря в нито една интернет книжарница. Някой може ли да ми даде линк или нещо подобно? Моля ви!