След OpenFest 2006

OpenFest свърши, както казах на майтап на Йовко във фоайето, “свъъъършииии:(“. Останах с много впечатления – както добри, така и лоши. За мен фестивалът за пореден път ми внася двойнствено усещане – има неща, които ми харесват, но има и такива, които ме отблъскват леко. Не защото са някакви много големи и зловредни пропуски, а защото са малки, понякога все пак принципни, но все таки малки неща, но се повтарят и няма отърване от тях. Не искам да се занимавам с тези негативни страни сега – пиша това с въодушевлението на човек, прибрал се скоро вкъщи от най-голямото и най-значимото публично събитие в света на свободния софтуер у нас.

Да, може да звучи помпозно, но OpenFest не се интересува как звучи. Никой фестивал не се интересува от това – изглеждането и звученето на фестивала, наблюдаван отвън е подробност неважна. Фестивалът е стихия, която е като захарния памук – има я и е сладка, докато се топи в устата ти. И най-важното е как човек се е чувствал, докато е танцувал из улиците и докато е ял захарния памук. Ясно е, че след това няма фестивал, няма и памук – това, което остава, е малко мускулна треска и лепнещи от захарта ръце. В нашия случай – спомени за чутите идеи, видяните лица, кратките разговори със стари приятели и набързо срещнатите погледи на нови.

При мен има и още нещо, което ми остава от фестивала – над 60 снимки от двата дни. Не снимах всичко, опитвах се повечето кадри да са премерени някак – или подготвени, или моментни. Но са си доста за тази вечер, а и дори да ги подготвя, не съм решил още как да ги представя.

Мисля си да направя галерия тук, но само галерия със снимки ми стои много стерилно. Това е репортаж, трябва да има коментар. Най-пасващо на визията ми е блог-изложението, но блог-статия с шейсетина снимки ще е прекалено. Освен за страниците на Arcane Lore искам да събера нещо и за UrbanStyle, което да се впише в основната му идея, да е онлайн градска медия. Но точно това, което така ми харесва тук, блогерското, го има и там. Може да опитам да накъсам разказа на няколко епизода.

Жалко, че половин ден ми се губи, вчера след представянето на C3 си тръгнах, натоварен с най-различни мисли и планове, провокирани от феста. Изпуснал съм много ценни неща, но хей, какво пък – това е фестивал, захарен памук – истински важното е преживяването. А за мен точно този OpenFest имаше взривния заряд почти като на най-първото издание, което за мен беше страхотно събитие и дори поне малко опитвах да помагам в организирането му. Тогава все още бях в ССС, все още ССС беше важна част от живота на доста други хора. Хубави времена, фестивални. Вече чакам с нетърпение следващия OpenFest!

One thought on “След OpenFest 2006

  1. turin Post author

    Технически доста ми пречи, че след миграцията ми нямам все още уредено място за фотодневник. Хм, може да се направи по два начина и затова се бавя явно. Какво пък – ще започна да качвам снимки там, дори и да не е довършен като дизайн. Това е личният ми сайт, и без това го дооправям в движение.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *