Arcane Lore

OpenFest свърши, както казах на майтап на Йовко във фоайето, “свъъъършииии:(“. Останах с много впечатления – както добри, така и лоши. За мен фестивалът за пореден път ми внася двойнствено усещане – има неща, които ми харесват, но има и такива, които ме отблъскват леко. Не защото са някакви много големи и зловредни пропуски, а защото са малки, понякога все пак принципни, но все таки малки неща, но се повтарят и няма отърване от тях. Не искам да се занимавам с тези негативни страни сега – пиша това с въодушевлението на човек, прибрал се скоро вкъщи от най-голямото и най-значимото публично събитие в света на свободния софтуер у нас.

Да, може да звучи помпозно, но OpenFest не се интересува как звучи. Никой фестивал не се интересува от това – изглеждането и звученето на фестивала, наблюдаван отвън е подробност неважна. Фестивалът е стихия, която е като захарния памук – има я и е сладка, докато се топи в устата ти. И най-важното е как човек се е чувствал, докато е танцувал из улиците и докато е ял захарния памук. Ясно е, че след това няма фестивал, няма и памук – това, което остава, е малко мускулна треска и лепнещи от захарта ръце. В нашия случай – спомени за чутите идеи, видяните лица, кратките разговори със стари приятели и набързо срещнатите погледи на нови.

При мен има и още нещо, което ми остава от фестивала – над 60 снимки от двата дни. Не снимах всичко, опитвах се повечето кадри да са премерени някак – или подготвени, или моментни. Но са си доста за тази вечер, а и дори да ги подготвя, не съм решил още как да ги представя.

Мисля си да направя галерия тук, но само галерия със снимки ми стои много стерилно. Това е репортаж, трябва да има коментар. Най-пасващо на визията ми е блог-изложението, но блог-статия с шейсетина снимки ще е прекалено. Освен за страниците на Arcane Lore искам да събера нещо и за UrbanStyle, което да се впише в основната му идея, да е онлайн градска медия. Но точно това, което така ми харесва тук, блогерското, го има и там. Може да опитам да накъсам разказа на няколко епизода.

Жалко, че половин ден ми се губи, вчера след представянето на C3 си тръгнах, натоварен с най-различни мисли и планове, провокирани от феста. Изпуснал съм много ценни неща, но хей, какво пък – това е фестивал, захарен памук – истински важното е преживяването. А за мен точно този OpenFest имаше взривния заряд почти като на най-първото издание, което за мен беше страхотно събитие и дори поне малко опитвах да помагам в организирането му. Тогава все още бях в ССС, все още ССС беше важна част от живота на доста други хора. Хубави времена, фестивални. Вече чакам с нетърпение следващия OpenFest!