Преди около три месеца, в началото на ноември, научният съвет на Института за Философски Изследвания на БАН, по препоръка на секцията “Онтология и епистемология” и научния ми ръководител ст.н.с. Веселин Петров прие темата ми за дисертационен текст “Епистемология на виртуалните социални мрежи”.
Не съм имал време оттогава да пиша за това. А и философията в блога ми напоследък е малко или никаква, поне видимо. Целият ми сайт никога не е имал претенцията да бъде академично философски и лесно ще се погрижа да не я добива занапред. И все пак влязох в ИФИ с идеята да имам свободата и времето точно за философски текстове, така че няма начин тезата на дисертацията ми да не повлияе и нещата тук. Още повече, че областта от проблеми на виртуалното винаги е присъствала, било то по-изявено философски или не.
Накратко, темата е за това как се работи със знания в социалните мрежи в Интернет. По-подробно, става дума за начини за достигане, откриване, изработване, използване и изобщо удържане на нови знания в интернет-средата. За мотиви и следствия от тази работа. Конкретните примери ще бъдат ограничени до най-развитите мрежи за работа по продукт (Уикипедия) и за споделяне на състояние. За второто по мои съображения ще се използва Identica вместо Twitter. Но основно изследването ще бъде предимно теоретично и конкретика ще има само за илюстрация, така че ударението няма да бъде върху технология или употреба. По-скоро ще се търси връзката между тях и идеята, смисъла от използването и технологията.
С текстове за конкретна употреба е пълно в мрежата, вече и на български. Даже самото споменаване на “социална мрежа” вече носи конкретни представи. Опитът ще бъде за философско осмисляне на познанието в Интернет. Текстове по темата липсват изобщо в българската философия, или поне липсват сериозни и мащабни изследвания. (Както, между впрочем, и изобщо по интернет-теми, с малки изключения.) Моята дисертация, макар и да не е такъв сериозен или мащабен текст, ще опита да развие тази област. В която на запад има вече много свършена работа.
Това е само кратка обосновка на темата. Предстои изработване на дисертация, което е по-голямата работа. Надявам се да имам времето и силите да я завърша.
—-
Епистемология на виртуалните социални мрежи
1. Актуалност на темата.
Темите, свързани със социалните мрежи в Интернет са актуални и изследването им е
перспективно, защото обща тенденция от много години е различните проекти за
виртуални социални мрежи все по-често да се приемат от потребителите на Интернет
за източник на достоверни знания. Достоверността на информацията в различните
уики-проекти или стабилността на знанията в мрежите за споделяне на състояние,
например, както и механизмите на изработване, удържане и сработване на знания
трябва да бъдат изследвани с оглед тяхната ценност за академичното познание.
2. Налична литература.
Fallis, Don (2008) Toward an Epistemology of Wikipedia
Fallis, Don (2006) The Epistemic Costs and Benefits of Collaboration
Hjørland, Birger (1992) The concept of "subject" in Information Science
Hjørland, Birger (2008) Information Science, Epistemology and the Knowledge Society
Leydesdorff, Loet (2006) Scientific Communication and Cognitive Codification: Social
Systems Theory and the Sociology of Scientific Knowledge .
Fallis, Don (2006) Epistemic Value Theory and Social Epistemology
Garfinkel, Simson (2008) Wikipedia and the Meaning of Truth
Kittur, A., Chi, E., Pendleton, B. A., Suh, B., & Mytkowicz, T. (2007) Power of the few vs.
wisdom of the crowd: Wikipedia and the rise of the bourgeoise.
Surowiecki, J. (2004) The Wisdom of Crowds.
Magnus, P.D. (2006) Epistemology and the Wikipedia.
Goodwin, Jean (2009) The Authority of Wikipedia.
LA Adamic, O Buyukkokten, E Adar (2003) A social network caught in the Web
B Wellman, CA Haythornthwaite (2002) The Internet in everyday life
Matzat, Uwe (2001) Social networks and cooperation in electronic communities: a
theoretical-empirical analysis of academic communication and Internet discussion groups
SN Dorogovtsev, JFF Mendes (2003) Evolution of networks: from biological nets to the
Internet and WWW
MEJ Newman, AL Barabasi, DJ Watts (2006) The structure and dynamics of networks
M Mueller (2008) Securing Internet Freedom
Lessig, Lawrence (2001) The Internet under Siege
Lessig, Lawrence (2004) Free Culture
Lessig, Lawrence (2008) Remix. Making art and commerce thrive in the hybrid economy
Moglen, Eben (2006) Free Software and Free Media
Цацов, Д (2009) Пролегомени към виртуалното
Петрова, Е (2004) Комуникация и морал
3. Състояние на разработките.
В България няма мащабни философски изследвания на теми, свързани с уики или
мрежи за споделяне състояние, както и изобщо на виртуалните социални мрежи. В
чуждите публикации темите за уики-културата присъстват, като силно е застъпен и
проблемът за изграждане на нови знания и концентриране на смисли в социалните
мрежи. Говори се все по-често за епистемология на Уикипедия.
4. Основен проблем на дисертацията.
Какъв е процесът на развитие на познанието във виртуалните социални мрежи?
Тоест как в социалните мрежи в Интернет се изграждат знания, как се достъпват и
осмислят и как се свързват с други знания? Въпросът за процеса на познание в уики-
проектите и в мрежите за споделяне на състояние е актуален, защото няма
категорично разрешение и е философски, защото се отнася както до спецификите на
тези мрежи, така и до връзките, приликите и разликите между познанието в тях и
познанието като такова.
5. Задачи на дисертацията.
Изследване на следните аспекти на виртуалните социални мрежи:
• нови знания в социалните мрежи – определения и проблеми
• видове социални виртуални мрежи според проблема на новите знания в тях
• мрежи, в които се работи върху продукт (различните уики-проекти,
напр. Уикипедия)
• мрежи, в които се споделя някакъв вид потребителско състояние
(микроблогове, фото-общности и др. под.)
• организация на знанието в социалните виртуални мрежи
• стабилност и достоверност на знанието
• източници, работници и мотивацията им
• социална епистемология на виртуалните социални мрежи
• изследване на специфики от социалната епистемология, ако има такива
• организиране и самоорганизиране на тематично общи смисли
• удържане на смисъл; синоними, преводи, вандализъм
• онтологично изследване на виртуалните социални мрежи
• с оглед на философската онтология
• с оглед на компютърната и лингвистична онтология
• обективност и гледни точки
• обсъждане и история на знанието
• свободност, гарантирана достъпност на знанието
• проблеми на несвободните мрежи (т.нар. „closed silo“)
• непреносимост на знанието към други мрежи
• отнемане от мрежата на авторските права върху продуктите
• проблемно и негарантирано развитие на нови знания
• изследване на примери за социални виртуални мрежи
• маркиране и изследване на възможностите философията да подпомага и
удържа развитието на виртуалните социални мрежи с оглед на осмислянето на
новите знания в тях
6. Методи на изследване.
Изследването ще се придържа към необходимостта от ясно очертаване на
проблемната област, която след това ще бъде разучена според поставените задачи.
Определяне на областта е необходимо, защото липсват конкретни философски
изследвания на виртуалните социални мрежи и темата не е определяна философски,
по-специално в българската философска литература.
За това очертаване ще се използват чуждоезични подобни изследвания и някои
български изследвания на по-общи проблеми на виртуалното.
Ще се използва сравнителен анализ на процесите на достигане до нови знания в
различните мрежи. В анализа ще се търси и значението на масовостта, критичната
маса от потребители в съответната мрежа за сработване на механизъм за изработване
на нови знания.
Ако има долен праг на тази масовост, той ще бъде търсен с анализ на тенденциите при
появата, достъпността и употребата на нови знания в мрежите.
7. Очаквани приноси.
В резултат на изследването се очаква да се изпълнят задачите и да се разгърне
основният поставен проблем. Най-важните резултати, очаквани от разработката, са:
• уточняване на класификация на виртуалните социални мрежи с оглед на
процесите на познание в тях.
• определяне на процесите на създаване на нови знания във виртуалните
социални мрежи.
• определяне на вътрешната организация на знанието във виртуалните социални
мрежи и неговата стабилност, достоверност и преносимост.
Темата ти е много интересна и важна за мен. Предполагам, че някой ден ще я споделиш цялата, но дотогава би било интересно да пускаш по някое прозрение под формата на бележка в блога; може пък и ти да имаш полза от коментарите :) Успех!
Амбициозно, наистина. Сигурно вече е писано по въпроса, но интересна странична нишка е връзката с разпръснатата информация и спонтанния ред при Хайек.
Наистина ще бъде интересно да четем понякога фрагменти от разработката.
Успех!
Да, смятам развитието на темата да отразявам и тук. Даже може би малките етапни резултати да се появяват предимно тук, защото академичната среда няма средствата за това. А предполагам и желанието. В някакъв смисъл, мисля си, човек да обяви дисертацията в блога си и да поеме ангажимент да блогва за нея е много мотивиращо и ценно за текста.
Спасе, мерси за идеята за Фридрих Хайек – има връзка с темата и не се бях сетил. Въпреки че наистина е леко встрани, а в обосновката има вече много отделни задачи. Ако успея, ще го включа – интересно ще е. ;)
Привет, дойдоха ми няколко идеи, които си позволявам да нахвърлям. Може и да вдъхновят :) И ще се радвам да прочета финалния план на разработката. Поздравления за темата!
– Free software license, Creative Commons, Copyleft etc…
– пиратство/плагиатство
Hakim Bey –> “T.A.Z.: the temporary autonomous zone, ontological anarchy, poetic terrorism”
Има интересни наблюдения и теории за пиратството и TAZ.
Поздрави :)
Привет и мерси за идеите! Не можах да отговоря веднага, а после ме отнесоха вълните на ежедневието все далече от блога.
Препратката към Хаким Бей и T.A.Z. е много интересна, не се бях сетил за нея в контекста на дисертацията ми. Може да опитам да вмъкна нещо. Все пак има една неприятна трудност с такъв тип текстове – колкото и да опитвам нещо ново и колкото и темата да си е моя, все пак съм само студент и трябва да се съобразявам с един основен showstopper – текстът трябва да е “защитим”. Или, както явно е модерно в тези ми нови среди да се казва, да е “дисертабилен”.
А със самия факт, че си избрах и обосновах точно такава леко странна, донякъде нова и на пръв поглед “несериозна” и нефилософска тема, вече ми изяжда някои от козовете. Имам предвид, че ако накрая няма някъде в текста силна връзка с известни философи, чисто процедурно задачата ми се усложнява.
Но аз продължавам да не цитирам имена, когато говоря пред колегите си. Дори и да са ми известни, дори и да сме ги учили в университета. Засега минава или за странност, или за липса на ерудиция – и двете отминавам без засягане ;) Смятам и да включвам в дисертацията си нови и интересни на мен връзки, като предложените тук Бей и Хайек (макар Хайек да си е в “традицията”, все пак). Само вписването в литературата на имена като Лесиг и Моглен вече май понякога повдига вежди… Пък ще видим докога и доколко ще ме изтърпяват ;)
Pingback: Една година Линдеас | Arcane Lore