Битката на Adobe

Накратко – Adobe опитват да стъпят на по-твърда почва сред свободните проекти, затова започват да се договарят с фондацията Mozilla. От друга страна стои голямото ускорение в развитието на SVG-формата и на свободните програми, работещи с него. Следващата голяма битка ще бъде за SVG. Или за flash – зависи от коя страна на “барикадата” сте.

На OpenFest’06 се видях за кратко с доста хора, с Виктор Дачев имахме възможност да откраднем малко минути от една почивка и от началото на една безмислена и ужасно тъпа лекция (“Информационно обслужване” за пореден път омазаха всичко, опитвайки се да се “набутат в кюпа” – но за това ще пиша друг път). Който не се сеща кой е Виктор, може да види дали са му полезни българските преводи на програмите The GIMP, Inkscape, Blender. Виктор е човекът зад тези преводи. Като професионален дизайнер, запознат освен с всички разпространени сред гилдията инструменти и със свободните им алтернативи той може да каже какви са истинските предимства и недостатъци на GIMP например.

Но голямата новина в случая не е GIMP, а Inkscape, най-бързо развиващата се свободна програма за работа с векторна графика. Лично аз не знаех, че форматът SVG (Scalable Vector Graphics) е достигнал дотам, че наистина всичко, което можете да направите с прехваления Flash можете да направите и със SVG. Без да е ограничен и несвободен като “флаш”-а, това е формат, който може не само да се използва свободно, но и да се развива и подобрява – на практика и отвътре SVG е подмножество на XML. Няма нищо скрито-покрито, както всички знаем, че е при собственическия flash. И се разработва и стандартизира от W3C.

Като имате предвид развитието на SVG и практически неограничените възможности за иновации при комбинирането му с модерни уеб-технологии като AJAX, лесно можете да видите тихата паника в лагера на Adobe. Flash-форматът най-накрая е застрашен не само идеологически, а и технологично.

Когато пък се вземе предвид възможността за комбиниране на SVG с XMPP/Jabber, обхватът на бъдещите SVG-базирани технологии нараства още повече. SVG се използва в джабер за общи чертежи – например свързвате се с някого и не можете да му обясните нещо както искате. Създавате обща дъска за рисуване и в реално време му обяснявате схемата с чертеж. Или в стая за разговори няколко човека едновременно общувате с рисуване. Понякога простата визия дава много повече от най-подробното текстово обяснение. Вече има от доста време разширения към джабер-протокола за такива споделени SVG-табла, има и джабер-клиенти, които ги поддържат. Е, не са досаттъчно разпространени. Засега. Но само като видя категорията в основното меню на най-последната версия на Inkscape, посветена точно на връзка към джабер-сървъри и общи графики…

Да, технологично бъдещето пред SVG е прекрасно. Остава само да се надяваме или flash да стане свободен формат, или Adobe да не успеят да попречат на SVG.

9 thoughts on “Битката на Adobe

  1. turin Post author

    Встрани от темата:
    Понеже намеквам за някакво по-особено ми отношение към “Информационно обслужване”, ще побързам да напиша тези дни какво имам предвид в следваща статия.

  2. Ivan Genchev

    Като захвана за флаш, искам да питам дали си пробвал новата версия9 за Линукс? Срещнах такава инфо в едно списание и ми стана интересно. Беше указано че е бета. Или има ли нещо дето да може да замести флаш9?

    Не съм любител на тези изгъзици, но някой фотографски сайтове го искат.

  3. turin Post author

    Flash9 не съм пробвал, но колегата ми в работата си го беше инсталирал и доколкото знам в девятката са оправили разминаването на звук и картина, което пречеше много на нормалното ползване на Flash под GNU/Linux. Доколкото такова ползване е нормално :) Това е и връзката с въпроса ти дали има алтернатива – има, но тя не е все още в клиентската част.

    Тоест има проекти за написване на свободна имплементация на flash – проектът се спонсорираше от FSF, имаше развитие наскоро, но не зная дали е използваем вече. Проектът е Gnash.

    Другата възможност е Adobe и Mozilla да се споразумеят за Tamarin, че ползването на бъдещите версии на Flash да е по-лесно и флаш-скриптирането да е по-стандартизирано.

    Но основното е, че флаш-форматът се наложи благодарение на функционалния му монопол, а вече такъв монопол няма – SVG може изцяло да го замества. А в комбинация с AJAX може да прави много повече неща от Flash-а.

    Лошите новини са две – едната е, че не всички браузъри поддържат SVG – доколкото знам Microsoft я избягват. Та те дори и добра поддръжка на PNG нямат – IExplorer зарежда PNG-изображения, но с грешни цветове в преливките и прозрачностите. Другата лоша новина е, че у нас май почти няма хора, които да могат да пишат кадърно AJAX и да работят със SVG за уеб. Много хора могат да спретнат един мигащ Flash, но това е друго.

    А за фотографските сайтове наистина се ползва доста флаш. Но пък аз съм срещал и друго – има тенденция да се ползва за такива сайтове точно AJAX, особено за работа с бази от данни. Ако помня добре, поне доскоро Flash нямаше възможност за sql-заявки, а само за ползване на плоски файлове. Сега може вече да има, но си е стара технология тъй или иначе…

  4. Владо

    Първо форматът е .swf, а не Flash и е отворен. Има алтернативни компилатори и декомпилатори. Какво ти лиспва в него? Просто думата open? Всичко по-отворено в web страда от липсата на стандарт. Един интерпретира JS и CSS така, другият пък му кефнало иначе и се пишат по 6 версии. Мерси от такава отвореност, мерси.
    Мисля, че Adobe купи не само Flash, но заедно с него и доста от принципите на Macromedia, а те бяха отворена компания.

  5. turin Post author

    Пречи ми несвободността; по-точно хич не ми пречи, защото не използвам Flash. Да, добре — файловите формати се наричат SWF и FLV.

    Имало компилатори и декомпилатори — браво на тях, къде са? Преносими? Adobe предоставят за GNU/Linux единствено двоични файлове, при това само за плеъра. За нищо друго. Ти ползваш Уиндоус и говориш за Уиндоус — честито, но аз говоря за друго. EULA на Adobe/Macromedia е ограничаващ по отношение производни среди за разработка. Това изобщо, ама изобщо не е “отворено”. Да, думата “open” липсва по отношение на технологията в случая, липсва и “free/libre” по отношение на имплементацията.

    Затова казвам, че възможен вариант за решаване на проблема с Flash е внедряване на решения със SVG. Които имат вече същата функционалност като флаш и екшънскрипт, но нямат протекцията на мастодонти като Adobe/Macromedia и Microsoft. Другият възможен вариант е спецификациите на SWF да бъдат публикувани под свободен лиценз, но това е по-малко вероятно май.

    Всичко по-отворено в web страда от липсата на стандарт — е това как можа да го кажеш, не мога да разбера. Уеб, какъвто го познаваме и какъвто го ползваме масово се крепи изцяло на отворените стандарти и публикуваните спецификации. Това, че IExplorer (явно за него е плачът по-горе) има особено мнение за някои неща, като CSS, SVG, PNG и т.н. не значи, че практически всичко в уеб не се основава на отворени стандарти.

    Започваме с протокола HTTP, нали? И организации за стандартизация като IETF, W3C и ISO/IEC. Продължаваме — XML, (X)HTML, CSS, JavaScript, JPEG, PNG, GIF, HTTPS… Кое е нестандартното, кое е “мерси”-то? Може би езиците, използвани най-често за уеб-програмиране, може би PHP, Perl, Python, Java (jsp) и всякакви други, през Lisp до C? CGI също е отворен стандарт. Базите от данни може би, стандартите на ISO за SQL и на W3C за XQuery?

    От всички само JavaScript в уеб-частта си (DOM, Document Object Model) е не съвсем стандартизиран. Има постоянни опити от страна на W3C за налагане на стандарт и постоянни пречки от някои производители на браузъри.

    Но това са по-високи слоеве, само HTTP и HTML стигат като примери, за да е ясно, че хипертекстовата мрежа, уеб-ът е в основата си нещо, което работи според публикувани и отворени стандарти.

    Тим Бърнърс-Лий не спира да казва точно това и днес, вече толкова години след като измисля уеб и хипертекста през 1980г.

  6. Владо

    Малко крайно ми идва тая свободност. Да, про всичко свободно съм, разбирам плюсовете, респектирам ги. Респектирам труда и философията зад free software-a.

    Чувал ли си за MTASC? Това е compiler, open source е. Flex 3 също е open source (като си писал поста е нямало как да знаеш).

    Все пак не разбирам какъв точно е проблемът с Flash, та да може SVG да е решение?
    Хубавото на това, че има само един vendor за flash player e, че няма проблеми с интерпретацията на съдържанието. Съдържанието върви по един и същи начин където и да го пуснеш и в който и да е browser. Лошото е, че ако решат да не пуснат player за linux, няма какво да им направиш — съгласен съм. За щастие Adobe/Macromedia са доста по-отговорни, отколкото черногледството предполага и се стараят.

    Стандартите, за които говориш (и които как съм бил можал да кажа, че ги няма) са стандарти само на теория. Колкото и да ми изброяваш W3C, IETF, WTF — ефектът е същият. Пишейки html, css, js, пиша 3 версии минимум — за Firefox, IE, Safari. Та стандартите не ме топлят.

    Същото имаше опасност да се случи и с Java. MS бяха пуснали “своя” JVM, което Sun нападнаха в съда и спечелиха за радост на света. Така Jаva приложенията трябваше да останат cross-platform, което обаче в крайна сметка пак не се получи.

    Съответно единственото нещо, което към днешна дата върви идентично навсякъде остава флаш. И не само върви идентично, ами го има на почти всички машини.

    Иронизираш употребата на windows. Аз уважавам твоя избор. Бъди сигурен, че и моят заслужава уважение по някакви причини. Пуснал съм един коментар под windows, следващият може да е под linux, искаш ли? Работя с това, което върши работа. Платил съм си за “качествен windows” към качествения хардуер, който съм си купил и го ползвам, защото върши работа и я върши добре.

    IE има особено мнение за някои неща и това е проблем. Ти пишеш за web и се съобразяваш с него нали? Има доста умни хора, които ползват IE, просто защото работата им не е да разбират от войната на браузърите, за да предпочетат по-добрия браузър. Имат IE и той им върши работа, иначе нямаше да го ползват. Аз лично бих искал да достигна до тях с минимум усилия. Времето, което спестя от cross-browser хакове (работейки с флаш), бих използвал за нов feature да кажем. Просто защото не съм фанатик.

    Да обобщя: Adobe пишат player-a напълно безплатно. Съдържание за него може да се създава също без да си купуваш каквито и да е техни продукти. Единствената причина player-ът да не е изцяло open source е опасността от разводняване на runtime-овете. Тъй че бих могъл да кажа Thanks Adobe!

  7. Pocu

    Прощавай, Владо, ама какво точно искаше да кажеш с всичко изписано? Коментираш тема отпреди година, говориш врели-некипели. Искаш ли да поясня какво имам предвид?

    “Та стандартите не ме топлят” — ако нямаше стандарти на този свят, всеки щеше да прави каквото желае. Например — контактите за електрическата мрежа щяха да са с толкова дупки, с колкото реши производителя. Съответно — като си купуваш уред, ще търсиш такъв, че да пасва на твоите контакти. Пък може и да не са с дупки, а направо — с жило :-) Освен това всяка водопроводна мрежа щеше да бъде изградена по вкуса на производителя. Колкото и гениални решения да би имало (не се съмнявам, че всеки гледа на себе си като на гениален творец ;-), те просто не биха пасвали едно с друго. Вземи руските железници — коловозите не отговарят на европейските норми, затова на границата се полагат специални усилия, за да влезе машината с всички вагони в тази толкова интересна държава.

    Софтуерът не прави никакво изключение. Той е по-особен продукт, вярно е. Но си остава продукт в крайна сметка :-) А какво те кефи теб — твоя си работа, нека те кефи. Какво ме кефи мен, това също си е моя работа. Важното е и ти, и аз да можем да разглеждаме съдържанието без ограничения. И който иска да налага ограничения, ще се превърне в обект на елементарен природен закон и ще отпадне от всички класации :-)

  8. Владо

    Темата беше линкната в един от последните ти постове, затова коментирах. Стори ми се несправедливо и реших да покажа, че има и друго мнение. Все пак се радвам, че допускаш коментарите, тъй като наскоро беше писал, че нямаш намерение да хостваш глупостите на разни хора, обикалящи мрежата и оставящи безценния си акъл тук и там. Та иска ми се да вярвам, че коментарите ми не са съвсем от тоя сорт, след като ги пропускаш през ситото. Но след като са врели-некипели — извинявам се — това е последният.

    Стандартите, с които никой не се съобразява не ме топлят — това исках да кажа. Защото в стандартите, които ти изброи (с изключение може би само на XML), мнозинството от приложения (като пазарен дял) не се съобразява.

    Със стандартите, които се налагат от едно централно място, както е в случая с Flash, контакти с по 2-3-4-5-6 дупки няма.

    SVG се описва и стандартизира от едно място, интерпретатори за него се пишат на много местa. Мога да гарантирам, че Microsoft биха били първите, които да направят всичко възможно да направят свой собствен mega-cool SVG, със собствени елементи, разпознавани само от IE. Добре, че са заети с мега-прекрасния си Silverlight, който работи на сходен принцип.

    SWF се описва и стандартизира също от едно място, отворен е и интерпертаторът се пише на същото това място, така че проблеми с него няма как да възнинкнат.

    Спирам с врели-некипелите.

  9. turin Post author

    Владо, коментарите ти далеч не са от тези, които би спряло “ситото”, недей да се засягаш сега ;) Предишният коментар, на който отговаряш не е мой, а на Роси. А за хостването на глупости — имах предвид нещо съвсем различно, твоите коментари са съвсем по темата и далеч не са глупости. Вярно, с теб имаме различия в разбирането и приемането на стандартите. Ти казваш, че един стандарт за да е ефективен, първо трябва да е наложен с твърда ръка и силово от една компания, за да няма “мърдане”. А аз казвам, че стандартите трябва да се пишат в среда на споделяне на общите технологии и на конкуренция с ясни правила.

    И двамата сме прави в някакъв смисъл — от една страна силовото налагане си е жив монопол и дори и да води до стандартизиране, макар и малко насила, винаги носи със себе си всичките негативи на монополизма. От друга страна, при писането на стандарти с “отдръпване” от лобирането на големите риби винаги остава проблемът никоя то тези въпросни “големи риби” след това да не приеме стандарта, да си “измисли” свой и да стане кашата, от която ти пък се възмущаваш. Така че явно за мен проблемът е в монопола, а за теб — бавното и несигурно навлизане на стандарти, когато не са подкрепени от големите на деня.

    Темата е интересна и в такива разговори си изясняваме позициите. Вярно, както каза в предния коментар, аз имам пристрастие към свободния софтуер, но когато в темата се намесват стандарти, не става дума само за него. Масово в света е възприета практиката техническите стандарти да се създават, за да описват достъпната технология. Тоест стандартите не създават правилото, а само описват вече работещото и изпробвано правило. Новите технологии се внедряват от рисковите продукти на компаниите, а стандартите са нещо като “снимка на добрата, правилната практика”.

    А за това почти винаги е нужно технологията да е достъпна и да е общоприета. Да може да се променя, да се експериментира с нея при изпитанията и т.н. Да може всеки стандартизационен институт в дадена държава например да я имплементира сам, да я промени съгласно местните стандарти за качество и т.н.

    При ИТ-стандартите нещата са малко по-различни заради общата ни свързаност през Интернет. Но не зная дали това е чак определящо точно в ИТ да има такова масово и силно лобиране от “големите”. Ето, както наскоро стана с OOXML и опита да бъде прокаран с бърза процедура като стандарт на ИСО/МЕК.

    Роси, готини метафори ;) И ти си права, още повече че защитаваш теза, близка до моята :P. И все пак, за да можем да кажем и аз и ти така категорично нещата, първо трябва да си отговорим на въпроса дали ИТ-продуктът е продукт като всички други. Като щепселите и железопътните линии например. Както казвам преди малко на Владо, има явно разлика в процеса на стандартизиране на една електрическа лампа и на една уеб-технология, например.

    Макар че отказът за стандартизиране на OOXML пък ни казва, че системата работи без оглед дали нещото е софтуер или не. Извън тази система на стандартизацията в ИТ са възможни безброй “стандарти”. Както ги наричат “индустриални стандарти”, тоест нещо, което е толкова разпространено, че не може да не го наречеш “стандарт”. Например една фирма прави нещо и го налага без да публикува всичките му спецификации.

    И все пак си мисля, че през последните няколко години се върви към излизане на тази схема на наложени “стандарти” и все повече и повече масовите технологии в Интернет са описании и публикувани от организациите, занимаващи се със стандартизация.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *