Arcane Lore

Днес с големия ми син и дядо му по случай деня на бащата отидохме до софийския Автосалон 2011. Всъщност – вече вчера. За Светко беше страхотно изживяване, макар и да не успя да се качи и в половината от колите, които си харесваше. А и доста се измори, мъникът – закъсняхме с малко над два часа с прибирането за следобеден сън. Но си струваше. Ние с баща ми пък поразгледахме някак лежерно, без да влагаме страсти за марки и модели коли – просто неделна разходка, нали ни е празник и на двамата.

Пътуването до изложението беше първата част от празнуването, поне за мен. Наскоро шофирам малко, рядко имам повод и още по-рядко ми остават пари за бензин. Пролича ми, че съм поотвикнал – не че съм карал по-невнимателно или пък по-опасно, а някак по-трудно владеех колата. Привърженик съм на такова овладяване на автомобила, което да е насочено винаги към по-висока ефективност. Не скорост и динамика, а енергийна ефективност. Запазване на инерцията, плавно превключване, предвиждане на ситуациите напред по пътя, поддържане в най-икономичния режим за конкретната кола – все неща, които опитните шофьори си ги правят. Но аз като не карам редовно, започвам да не ги уцелвам съвсем, това ме изнервя и се затваря лош кръг. Нищо де – важното е да е весело и да не се кара опасно.

Самото изложение ни посрещна с попълване на някаква анкета, дето уж ще ни докара нова кола, печалба от лотарията. Друг път не се връзвам на такива номера, но какво пък – този път попълнихме. Баща ми си избра Toyota IQ, а аз писах за мен и за Светко от мое име Peugeot 207. Пежото беше сиво и избрано като най-близко до моя идеал за автомобилен цвят – бялото. IQ беше бяла, но пък това е кола за двама, а ние вкъщи сме вече четирима и сметката не излизаше. Избираше се между зелена Ford Fiesta, сиво Peugeot 207, червено Renault Twingo, зелена Skoda Fabia Familia и бяла Toyota IQ. Видяхме ги всичките, строени за оглед в залата с ретро-колите. А да – не спечелихме.

—-

За самото изложение.

Причината лично аз да имам интерес да ида бяха електромобилите и (донякъде) ретро-колите. Не съм типичният ретро-фен, харесват ми някои неща от миналото, но други заобикалям. Например минах няколко пъти покрай бял роудстър Alfa Romeo Spider, до него пък беше чучнал червен Triumpf Spitfire – красота! Обаче разните черни огромни лимузини – Чайки, правителствени Мерцедеси от едно време, огромен Кадилак с размерите на камион – е, съжалявам, но не ме грабват, ама хич!

Електромобилите бяха представени… интересно. Казано накратко, имаше 2 (два) електромобила. Първият – Citroen C-Zero, a.k.a Peugeot iON. От тройката липсваше оригиналът – Mitsubishi iMIEV. Или поне аз не го забелязах на щанда на Мицубиши, но може да бъркам – бях прекалено зает да видя как точно да клекна, за да снимам бронята на едно Evo, докато Светко ме дърпаше “хайде бе, тате, хайде да идем при формулата!”. За които не знаят – Мицубиши направиха iMIEV (след като и не успяха с пробните Colt MIEV и Lancer MIEV и като много други се отказаха от идеята за мотори в колелата). И понеже работят с Пежо, а Пежо е и Ситроен, сега една и съща кола (на базата на Mitsubishi i) се прави с три различни емблеми – диаманти, лъвче и борче. Но колата е една и съща. Между другото, това е една от много малкото съвременни коли (да не кажа единствената освен малките Smart), която е със зависимо задно окачване De Dion. В брошурата го пишеха едва ли не с гордост – аз бих се срамувал, но темата за окачванията е дълга.

70 000 лева за градска сапунерка – при това за изложбения експонат, тоест явно занижена – не е нещо, което ще разпали ентусиазъм. Нищо лошо за колата – аз съм й фен още откакто Мицубиши започнаха да я правят – просто е хем много скъпа, хем малка, хем с окачване на каручка.

Вторият електромобил беше Renault Fluence Z.E. С едно уточнение – Рено Флуанс З.Е. не е точно кола, тоест няма как да си я купите. Уж щели скоро да започнат да ги продават в Израел – нали там Renault и Better Place започнаха да правят оня експеримент със станциите за смяна на батерии. Така че електрическият Флуанс е изложбен лъв (опа, лъвове са пежата, рената са нещо по-различно) и ако искате нов Флуанс, трябва да си вземете обикновен, с ДВГ. Не е лоша кола иначе, на външен вид поне.

Понеже се застояхме около Флуанса и даже поседнахме със Светко на една пейчица със зелена тапицерия и някакви изкуствени дръвчета забучени в единия край (ох, тия модни клишета, това “зелено”…), видях и отношението на другите посетители към колата. Явно iMIEV/iON/C-Zero не вдъхва респект – нещо, което е обяснимо при вида и размерите на мъника и при цената му. И затова около Fluence Z.E. имаше повече кибици.

Заслушах се в разговора на чичкото зад щанда на минаване да си тръгваме. Един господин питаше дали може да се карат, а тоя от Рено обясняваше, че видите ли, то в България не било реалистично, защото липсвала инфраструктура… Каква инфраструктура бе, отзад имаш изложени 5-6 зарядни станции, а и няколко други фирми правят зарядни станции, освен това такава кола е направена да си я зареждаш вкъщи през нощта. А не да висиш по бензиностанции, да търсиш зарядни станции и да се оплакваш, че “няма инфраструктура”. Нищо де – принципно си е прав, наистина няма. Все едно.

Питаха го дали се кара извън България тогава. Започна пак внимателно да говори, че всъщност не била много тествана, защото то нямало начин, още не е навлязъл този вид транспорт в Европа. Зачудих се тия хора какво искат с тая кола – да ни отказват от електромобилите ли? Появи се после един пич и започна много настоятелно да пита служителя дали може да се кара Флуансът по “пресечен терен”. Вика “не чак голям офроуд, ами по изровен път, по такъв един, по-пресечен терен”… Ококорих се на минаване и реших да не се спирам… Какъв пресечен терен, какви пет лева?!? Хората са ви сложили да разгледате електромобилна версия на семеен шосеен седан. Как точно видът задвижване може да зададе някаква разлика в поведението на колата на шосе или на “изровен път”? То не че аз разбирам от коли, ама чак пък толкова…

Искам да кажа нещо на Nissan по тоя повод – спите ли?!? Или сте преяли с имамбаялдъ, та не можахте да докарате един Leaf? Нямам думи.

—-

Пълен провал откъм електромобили на това изложение. Като че ли беше уредено нарочно. Това бяха електромобилите – всичко на всичко два. Единият малък и много скъп, а другият го няма. А, имаше и трети – китайски. Електромобилен вариант на Great Wall Voleex C10. Да, ама не – той не само че не се прави още серийно, ами бил “прототип с бъдеща премиера”. Ми здраве да е – поне разгледахме другите творения на китайския гений. Дето ще се сглобяват край Ловеч.

С две думи – не стават. Огледахме само отвън джипката и пикапа. Бях чел вече впечатления от лошото качество на изработката им. Та реших да видя отблизо Voleex, малката кола, която ще се прави. По-интересна ми е от някакви там танкове – аз такива не карам. Та огледах го, мяза на Toyota Yaris с по-различна предна престилка. Отворих вратата и веднага усетих огромна разлика с другите врати, които преди малко отварях – на Citroen и на Subaru. Влязох вътре – че то в моя Rover 200RF, дето уж се води малка кола, е много по-просторно. В китайчето се почувствах като седнал на табуретка. От седалките е, а и са някак по-тесни. Място за мърдане на краката няма, няма място и за ръцете много. Погледнах над главата ми – от тавана ме делеше на практика само косата. Облицовката на вътрешността е с пластмасови панели, които не изглеждаха чак много зле, даже бяха средно приятни. Докато не ги пипнах и натиснах – подадоха. Централната конзола при лек натиск настрани с опора на ръката в съседната седалка се отместваше с около един пръст. Протегнах се към жабката – щом я докоснах, се отвори. Закопчалката й е дала леко фира след едва една седмица ползване на авто-изложение! Затворих я, щракна, почуках по нея – разтропа се. Представям си това на дълъг път как влиза в резонанс. Да, не е нещо много и се оправя лесно с лепило, дунапрен и сръчност – ама чакайте сега, нали това беше нова кола?

По тапицерията на седалките тук-там издайнически се показваха малки конци. Не се виждат веднага, но ако отсега обшивката на тапицерията е зле, представете си на какво ще приличат тия седалки след две или, ако оцелеят, три години употреба.

Слязох от табуретката и минах отзад. Разменихме две реплики с едно момче, което като мен не беше очаровано. Багажникът е с размерите на малък куфар. Гледам невярващо и викам “ама не може да е това, то това е нищо”. “Нищо е, вика той, тя цялата кола е нищо”. На дъното на багажника има кора – вдигнахме я и отдолу има още толкова място, украсено чак на дъното с резервна гума. Защо не са направили по-дълбок багажника? Може би са искали дъното му да е на нивото на борда, за по-лесно товарене?!? Накрая задната врата не искаше да се затвори, докато не се тресне силно.

Е, не бих дал 16 000 лева за такова нещо, пък били те и с ДДС. Защото за 2 бона повече, за 18 000 може да се вземе Рено Туинго. За още хиляда отгоре, за 19 000 може да се вземе Шкода Фабия – и двете с достатъчно екстри, и двете – достатъчно здрави коли от производители с опит. И за какво да спестявам 3 бона от Фабия, за да взема китайски Воликс? Или Волекс – така и не разбрах как ще се чете.

—-

Другото? Другото е история. Снимки пред Шеви Камаро, пред “формулата” на Пежо, разходки между всякакви мотори. Обикаляне щанда на Мерк, където редом с последен модел MB имаше изложена реплика на първия – старовремска триколка с двигател. Benz Patent-Motorwagen – уж първият автомобил, ама бил ли е той първият или около това, което днес е Peugeot е правен първият цялостен проект за кола – не знам. Казват, че Бенц бил първи. Дълго застояване при щанда на Субару, защото аз съм им стар фен, а и защото Светко си хареса един Forester да влезе да го “кара”. Аз пък поседях в Legacy и не ми се излизаше. Светко му се качи на задната седалка и имаше място да подскача даже. После лъкатушене между безбройните модели Toyota, дето изглеждат като един и същ модел, спиране при Volvo, където баща ми с усмивка каза, че са добри, но няма да сменя своето за някакво такова ново. Минах и на зигзаг през прехвалените напоследък в мрежата Ford, направих и почетна обиколка около въпросния Focus. Kia ми хващат окото с новите си предници, но Светко каза, че не му харесвали. А, имаше и ретро-коли, но както казах в началото, освен Алфата Spider и Triumph-ът нищо друго не ми хвана окото. Имаше го българския дизайн-прототип, от конкурс на Мерцедес в ТУ, дето е само макет и багажникът не му се отваря. Добре изглежда, но не е нещо особено. Пак прилича на Ярис и на онова, китайското нещо. Баща ми още в началото разгледа едно Suzuki Grand Vitara и каза на шега, че щом го е видял, вече няма смисъл да обикаля повече. Едни батковци постоянно сновяха и бършеха прахта и отпечатъците от сузукитата с кърпи. А пък едни каки постоянно висяха и се облягаха на вратите на тойотите и лексусите, та само ни пречеха да си гледаме колите.

Ей-това не го разбирам – кой малоумник е решил, че колите винаги “си вървят” с жени? Не ми се задълбава в темата, но едно ще кажа – пълна простотия е навсякъде да пускат тая напаст манекенки, мажоретки и не знам си какви! Чалга е това, не друго! Аз съм отишъл да гледам коли и интересът ми към коли е съвсем различен от интереса ми към жени – ако някой основно ги бърка тия двете неща, да ходи на терапевт, докато е време! Нейсе, заради каките не можахме да разгледаме тойотите, но то там какво интересно – HSD, знаем си го, чудо голямо.

Другото, което не разбрах, е защо над половината от колите са заключени. Или не – от време на време някои се отключваха. Мистерия. Така например въпросното Легаси първо беше заключено, после не беше и влязохме и после пак беше заключено. Лексус – гледа Светко кабриолет и иска да влезе. Вярно, че е Лексус и сигурно е скъпичък, ама защо трябва да е заключен – да се снимат хората наведени край него, все едно са се срещнали с Майкъл Джексън? Опа, тоя умря. Тъй де, ясно стана – сложили една яка кола и за да не й надраска някой тапицерията, я заключили. И Камаро-то и то – абе поне го отключете и сложете един батко дежурен там, да виси край главата на всеки влязъл и да го следи в ръцете да не извади химикалка и да почне да драска. Примерно. Или добре – нека е кака, става – ама да е техничарка и авто-маниячка, а не (само) фотомодел.

Видяхме и лодки. Имаше отвън моторници и Светко се качи на една от по-големите. Сяда зад кормилото, въртя се на огромното капитанско кресло, махаше ни за поздрав, докато “кара”. С моряшката си фланелка беше точно като за там. Голям кеф – да порасне малко и ще започнем някакво ветроходно запознаване, да види истински лодки той. Обещах му тая година като идем на море, да намерим малко пристанище с ветроходни яхти с голе-е-еми мачти и ветрила. Тъй де… ако отидем тая година.

—-

На връщане благодарих, че карам Rover, а не Great Wall или друга подобна сапунерка. Рошко е добра кола, трябва да намеря начин да го постегна тая година. Исках цял голям проект да правя за него – звукоизолация, електродвигатели на задните колела, електроники и управления, head up дисплеи, неща за аеродинамика и всякакви подобни. Но има време, по-натам. Опасявах се, че ако Светко и Оги се повозят или поседят в чисто нова кола, ще спрат да харесват нашата. Но Светко си казва, че Рошко е най-готин. Просто вече приема общата идея, че има всякакви нови коли и човек може да си избира и да има следваща, нова кола.

А за мен остана общото усещане, че нямам любима марка коли. Харесвах Субару, но не се виждам в кола, която не е направена с никаква мисъл за ефективност. А само за сигурност на пътя в екстремни ситуации и за каране на дъжд и сняг. Че аз екстремно не карам, завоите взимам с по-ниска скорост, а на сняг карам внимателно и бавно. Освен това Субару предадоха електромобилната си програма и наскоро даже спряха всичко и казаха, че ще правят хибриди. Дръпнаха се някак, все едно правят път на Мицубиши и Нисан. Нищо чудно – така правят японските фирми помежду си. Харесвам и други марки и тук-там отделни коли на някои марки, но няма нищо, което наистина да ме грабва хем инженерно, хем дизайнерски. Дали е мой проблем или техен?

А пък ровърът ни е старичък вече – последните бройки 200RF са от 1999г., а това са вече 12 години. На следващия модел не ми харесват фаровете, а по-големите 400 пак са до тая година и после ги правят и тях с такива фарове. Е, не че 99-та е лоша година или пък е чак много далечна. Бих взел един MGF, но ще има седалки само за мама и тати, не за децата. Всъщност не бързам да сменям колата, не робувам на такова разбиране. И това изложение не успя да ми насади консуматорски рефлекс. Не е и нужно, няма смисъл – колата си ми е добре. Но беше приятно да погледам. Лошо, че няма наистина готини модели, ама какво да се прави.