Проблем на хората, не на паметника

Паметникът с автомата тези дни беше център на внимание и страсти. Не успях да видя наживо графитите, а и няма да мога вече – общината умело и бързо ги заличи. След полунощ – когато е времето на всяка истинска конспирация. Както са се учили като малки от разказите вкъщи за партизани, ятаци и свирепи фашисти. Но да не говорим за това, че само “фашизъм” е в главата на шепата русофили и носталгични комуни^W социалисти, защитаващи толкова години “паметника”. Няма да споменавам и че нито са се били и загивали на наша земя съветски войници, нито изобщо имаме за какво да сме им признателни. Да говорим какво ще става оттук нататък.

Властта бързо реши проблема, като си зарови главата в пясъка. “Графити ли, къде видяхте графити?” Има графити – има проблем. Няма графити – няма проблем.

Та властта я пиши бегала. Какво правим обаче ние, хората? Наистина ли ни трябват 20 години, за да наречем нещата със собствените им имена? Защото ако авторът само е загатнал по фин начин, то тълпата от хора, която се е събирала и е снимала изрисувания паметник няколко дни, е казала отчетливо – това не е паметник, а е декор на представление, което свърши много отдавна. Време е да си вземем якенцата и да прекрачим от залата в истинския живот, където няма декори и паметниците са винаги за нещо, което помним и с което сме свързани лично.

А как сме свързани лично със съветската армия? По не по-различен начин от връзката ни със Супермен, Дядо Коледа и Робин. Само дето тези вторите поне бяха забавни. А първите опустошиха страната и оставиха рани в много семейства. Това е истината – както не е на Супермен, така не е и на съветската армия. И както измиха графитите, така трябва да измием и всички фалшиви декори – вън и вътре в нас.

Проблемът не е в паметника като предмет. Не е в бутането му, махането му или преместването му в музей. Това са технически подробности. Толкова дълго продължи този спор, че вече е ясно – проблемът е вътре в нас. А това там – то не е никакъв паметник.

Другите страни преболедуваха треската на тоталитаризма. При нас стана хронично.

14 thoughts on “Проблем на хората, не на паметника

  1. Michel

    Дядо Коледа, Супермен, Роналд Макдоналд и други герои — не усети ли иронията? Преди се кланяхме на Русия, сега се кланяме на Щатите. И в двете държави всичко е черно-бяло, лоши-добри, и има супер-герои, разбира се… ;)

    Паметникът е измит, защото е паметник. Пази паметта на нещо. Лесно е да рушиш, трудно е да градиш… А паметта, понякога, трябва да се пази. Иначе нямаше да си спомняме, че някога сме имали социализъм, царизъм, и какви ли още не парченца от историята ни…

  2. turin Post author

    Усетих я, да. Но за мен е по-интересно, че паметникът се превърна в сцена, в експозиция на болните ни места. Защото точно това правят графитите – имам предвид истинските графити – показват обществените болежки, проектирайки ги на “празни” места. Паметникът успя най-накрая след толкова години да си иде на мястото и да стане такова “празно място”.

    И не, не ми е съвестно, че е бил паметник и че това била “отечествена” война, че съветската армия била “освобождавала”. Просто не е било така. Трябва да се помнят геройства, а какво геройство е направила СА, прегазвайки България и завличайки половината й войска да се бие на запад? И хвърляйки другата половина в лагерите? Не виждам защо трябва да отдавам почит на армията, която ни е “освободила” от “фашизъм”, какъвто никога не е имало в България.

    Но да не говорим за това, моля! Не искам да идват да всяват разум и пръскат божествена светлина по въпроса фанатични социалисти.

    Въпросът е за друго. Ще кажеш, че трябва да помним и това, че е имало безсмислени паметници. Не ми се връзва логически. Добре, да помним комунизма – но точно със самите негови паметници ли да го правим? Пак не е логично.

    Но това са странични неща. Най-важното е, че паметникът вече е “празно място”. Дори и да сложат милиция да го пази, в ума на хората вече не е паметник. И това е нещо добро.

  3. Michel

    За да ни има нас сега (и да не сме част от нацистка Германия)…

    …са загинали безброй руски, американски, британски, френски и всякакви други войници.

    Американците не са ни “освободили” — техният фронт е бил далеч.

    Руснаците също не ни “освободиха” точно — те ни предпазиха от нашествието на Хитлер (и може би е редно да си спомним, че България не се е сражавала с Хитлер дори, дори не сме се и опитали, за разлика от други държави в Европа), и след това ни донесоха социализма, сталинизма, концентрационните лагери и много други неща, които не сме искали… (но и на това не сме се съпротивлявали; и никога не сме имали нуждата тук да влязат съветските танкове, за разлика от Унгария и някои други държави в Европа; но това е нормално, ние просто сме си спокойни като народ и не се съпротивляваме много на лоши влияния…)

    Това са просто парченца история, няма защо да спорим твърде горещо… :)

    “Трябва да се помнят геройства, а какво геройство е направила СА, прегазвайки България и завличайки половината й войска да се бие на запад? И хвърляйки другата половина в лагерите?”

    — В лагерите ние сами си хвърлихме хората. И сами разстреляхме безброй българи. В Белене също лежаха безброй българи, заточени вътре от други българи, от “другарите”, Партията и сие. Партията се казваше БКП. Да, беше в тесни връзки със СССР и КПСС, но и нямаше как иначе, все пак бяхме по “соц” влияние, както и половината Европа…

    — Кой кого е завлякъл да се бие на Запад? Съветската армия била завлякла нашата? Предпочиташ може би да сме се били опълчили на руснаците, да се върнем при Хитлер и да се сражаваме под нацистки знамена, докато не ни победи съюзът на Русия, Британия и САЩ? И това не е хубав вариант…

    Аз казвам да оставим историята да си почива малко… И паметниците също.

    Не съм социалист, не съм комунист, но и не съм срещу това да забравим историята… А тя може да бъде разказана по много начини. И паметниците са затова — да ни напомнят. Ако не беше така и всеки нов строй рушеше паметниците преди него, сега и Лувъра нямаше да го има…

  4. turin Post author

    Michel, извини ме, но гледаш едностранчиво на историята. Недей да правиш такава голяма разлика между Хитлер и Сталин. Да, така са ни учели в училище, но историята не е черно-бяла. Опа, тъй де – свастико-петолъчкова. Хитлер нас не ни е заплашвал, че да имаме нужда от предпазване. България на практика не е участвала във войната и ако е държала някои градове извън днешните ни граници, то е било дотам, докъдето по това време са живеели българи. И на последно място – и Хитлер, и Сталин са един дол дренки и това, че ние сме паднали в ръцете на руснаците, е въпрос на лош жребий при разпределението на Европа в сделката на Чърчил и Рузвелт със Сталин. Не на някакво “освобождаване”. Това са все неща, повече или по-малко признати и очевидни в днешно време.

    Да, не сме избили хората сами, не сме създали лагерите сами. Направили са го кадрите на Коминтерна под прякото ръководство на КПСС. БКП не е независима партия – чувал си за Комунистическия интернационал, нали? На седмия конгрес Георги Димитров е избран за генсек. При комунистите няма независими партии, няма независими държави – това е част от доктрината им.

    Но да оставим този спор – да, Хитлер е бил лош и добре, че някои страни са се отървали от него. Лошо, че ние сме паднали в лапите на другия лош – Сталин – ама какво да се прави.

    Не искам да споря кой какво е направил, кой е бил добър и кой – лош.

    Виж друго – на постамента пише “На съветската армия освободителка от признателния български народ“. По-смешно от това – здраве му кажи!

    На паметника Руски пише “Не намъ не намъ а имени твоему”, на паметника на Царя-освободител пише “Царю Освободителю. Признателна България”. Става дума за Руско-Турската война и император Александър II, при това никъде във високата част на тия паметници няма вдигнато оръжие!

    “Паметникът на Съветската армия” не е войнишки паметник (в България съветски войски не са се били и не са умирали в бой), под него няма костница, нито е паметник на конкретно събитие, нито на конкретна личност. Това е паметник на чужда армия. При това на армия, донесла ни в следващия половин век червен терор, тоталитаризъм, лагери, изселвания, македонизация в Пиринско. При това на централно място в столицата, заема огромна площ от парка и най-отгоре, видимо от близките булеварди, стои войник с високо вдигнато оръжие.

    Е, това последното не е хич смешно. Трудно е човек да се посмее на такова обществено насилие. Затова се радвам, че днес можем вече с приятни чувства в сърцето да си мислим за този паметник – да го възприемаме като платно за рисуване, като място за снимки с клоуни и супергерои вечер след работа.

    Достатъчно много хора достатъчно много време не дадоха да се демонтира тоя паметник и целият проблем просто да се забрави. Затова сега имаме нужда от такива лекарства, като това с графитите. Няма значение какво е съдържанието на графитите, какво им било идеологическото послание – важно е, че там има графити. И дори да са измити, аз винаги като виждам мястото ще се сещам за графитите. А това е предостатъчно. Махането на камънака и бронза вече е само подробност.

  5. turin Post author

    А паметници на комунизма – като режим, за да помним какво ни е причинил? Да, трябва да ги има, разбира се. Но огромен ансамбъл от статуи на чужди войници с вдигнат автомат отгоре не е паметник. Защото не се помни правилно историята с него.

  6. turin Post author

    …но и на това не сме се съпротивлявали…

    И това не е съвсем вярно. Виж за справка например горяните. Периодът е между 47-ма и 56-та, в тия години са и въстанията в западната част на съветския блок. Пак лош късмет – не че хората не са се опитвали да се отърват, а просто не са получили никаква помощ отвън, от “будната международна общественост”. И затова всички трябваше да дочакаме системата да се предаде сама.

    Първоначално паметникът е бил замислен като малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо първоначалния проект е издигнато днешното чудовищно съоръжение като комунистическа заплаха и предупреждение към българите, че битката им е безсмислена, защото БКП винаги може да повика на помощ Червената армия.

    И днес този паметник все още заплашително размахва шпагин в центъра на София, за да могат днешните комунисти да има къде да изразяват своята благодарност към армията-окупаторка, с чиято решаваща помощ получиха властта през 1944 и я задържаха половин век.

    Даниела Горчева, “Забравената съпротива

    —-

    Добре казано…

  7. go_fire

    Теорията от статията е много интересна, но катастрофира в момента, в които забележим, че един от “героите” е… Жокера. Жокера не е носител на нито един от “благодетелите”, които описваш. За мен всички прекалено сериозно взехте тая тема. Мисля, че този който го е направил е просто талантлив човек с богато въображение, а не мислител с конкретен завет. Тоест докато го е правил не е мислил, поне не за нещата, които се говорят навсякъде.

    По между другото това за горяните е крайно несериозно. Това не е никаква съпротива. Това е опит на съвременните историци да ни “измият очите”, че сме се съпротивлявали. Няма такова нещо. Горяните са една незначителна малка групичка отцепници, не свършили нищо на практика. Пред тях, така наречените партизани са поне десет пъти повече и то по оценките на сегашните историци. А за тях говорим, че са били маргинали и сравнени с да речем сръбските са направо смешни.

    Простата истина е, че не сме се опълчили нито на единия, нито на другия диктатор. Трябва да го приемем и да живеем с това. Отричането е поредното заравяне на главата в пясъка, което дори щраусите не правят, само така се твърди.

  8. turin Post author

    Момент – каква теория, какъв Жокер? Аз няколко пъти казвам, че конкретното съдържание на графита не е изобщо важно. Важното е, че там вече има истински графити – концептуални, цялостни. Никъде не говоря за “благодетели”, нито казвам, че авторът на рисунката е имал чак такова грандиозно послание.

    Посланието е самият факт, че там има графити и че тези графити за два-три дни събраха на това място повече хора, отколкото се събират с карамфилчета от редиците на младите комунисти за няколко години.

    —-

    За горяните и партизаните – аз съм дал източници. Ти говориш общо. Да, едно време в училище се учеше, че партизаните са били няколко стотици хиляди, с още толкова ятаци. Истината? Според дневника на Георги Димитров, публикуван след промените, има 20-тина отряда с обща численост малко над 2000 човека. Съвременните историци заемат предпазливо средна позиция, като приемат около 9000 максимум.

    Партизаните са подкрепени тотално от преврата и после от СА. Още преди идването на съветските войски, знам как военни камиони са обикаляли подбалканските села, за да събират “криещите” се партизани и да ги доведат тържествено в София, където ги “посрещат”. Наши военни, после метнати във Втората фаза.

    Горяните не са подкрепени от никого – дори собствените им сънародници от компартията не поддават. За разлика от някои страни по на запад, в България комунистите са верни на решенията на Интернационала и КПСС до гроб. Не го казвам с насмешка – даже е тъжно, но е така. И въпреки това горянските чети наброяват над 2000 активни четници.

    Не сме се опълчили на кой диктатор по-точно? Имаш предвид цар Борис III ли? Това определено не е популярна историческа теза. А ако имаш предвид Хитлер – Борис достатъчно умело успява да му се противопостави. Българските политици и дипломати от това време – също. Най-доброто доказателство е, че макар и съюзник, България не просто не е воювала на земите си, а не е и изпратила войска към “съюзниците” си.

    —-

    Темата е друга – темата е, че това не е паметник. Никога не е било, защото е построен с пропагандна цел – да сплашва народа. А днес вече изобщо не е. Няма значение какво точно се рисува върху него – важното е, че се рисува. Нека се рисува още, казвам аз!

  9. Божо

    За да ни има нас сега (и да не сме част от нацистка Германия)…

    А дали нямаше да е по-добре да сме?

    Нямаше цветът на нацията да бъде унищожен в лагери и сега нямаше да сме тая лумпенска пасмина.

Leave a Reply