Починал е Стив Джобс. За някои може би не беше голяма изненада, но съм сигурен, че тези дни ще завалят много публикации – част от тях от хора, истински възхитени от Джобс, но другата от просто силно благодарни за iPad, iPhone и Macbook консуматори. Затова реших да прекъсна за малко пренебрежителното мълчание, с което удостоявам всичко, свързано с Apple и да кажа нещо по-различно. По-старо и в духа на спомените – както би казал самият Стив, трябва да гледаш назад, а не напред, за да свържеш събитията.
За първи път по-подобно съм чел за Стив Джобс в списание “Компютър за вас” преди вече много години. Бях в училище и може би още не беше дошъл 10 ноември. Може и да бъркам, де – той “краят” на комунизма винаги ми се е изплъзвал хронологично в спомените. Всичко и преди, и след тогава си беше едно и също в някакъв смисъл. То пък един преход, биха казали някои, но думата ни е за Стив Джобс сега.
Статията беше за Apple, NeXT и Steve Jobs. Беше от тези текстове, които и кратки да са, те карат да се оглеждаш и ровиш за новини по темата. То тогава имаше съвсем малко източници на новини, особено пък такива специализирани. Но всяко дете с ентусиазъм може да рови данни и между буквите, между редовете, да доизмисля историите, дори само гледайки леко разфокусирано вестникарския текст. Тогава разбрах, че има по света такива неща като Macintosh и NeXT. Разбрах за визията на Стив Джобс за нов, различен и по-динамичен компютърен свят и че “пътят” дотам според него е NeXT. Всичко звучеше като едно голямо, примамливо, неизвестно и опасно, но привличащо обещание. Приключенска книга, която имаше само чернова на заглавието, но нещо в ентусиазма на Джобс ти казва “абе ще стане, точно така ще стане след време”.
Нямаше айфон, нямаше айпад, макбук еър, нямаше MacOS X, нито онлайн магазини, нямаше даже мобилни телефони, нито екрани с пипане… То и уокмените бяха екзотика. Нямаше ги Епъл такива, каквито ги познават днешните хлапета. Но знаех, че има нещо голямо и то е “следващото”, NeXT. Тим Бърнърс-Лий е работел на него и е пускал първите уеб-сървъри на NeXTStep.
Но и това не знаят днешните хлапета и днешните дядовци – те знаят само, че Стив Джобс е велик, защото е дал на света iPhone. Ами… как да ви кажа, мили деца… не е велик затова, хич даже. Ако е велик, то е такъв въпреки iPhone и въпреки цялото развитие на Apple след завръщането му. Когато разбрах, че NeXT изчезва, за да се прелее в новия Apple след завръщането на Стив Джобс в компанията, ми стана тъжно. И сега ми е тъжно, когато се сещам. Защото от една идея за “следващо” човекът, който като млад е ценял най-много свободата да разглобява и сглобява, който е бил хакер в оригиналния смисъл на думата (е, ако сме честни – хакер и в двата смисъла), прави компания, която дава най-удобния полуфабрикат и играчка за затъпяване на народонаселението.
Да, епълските неща са донякъде красиви, явно са удобни и стават за изложба в галерия. Престижни са, лъскави са, говорят че си “в час” и си “куул”. Но не са нещо много повече. Няма го хакерският момент, няма го NeXT. Няма я идеята, че може да си хакер и да не те е срам, че си предал широката приложимост и свободата на използване за сметка на приятна за пипане повърхност, софтуер, който ти казва “не се занимавай с мен, не се интересувай от мен, а само си върши работата” и светещи ябълкови лога от типа “гле, гле – ква е убава и апетитна”. Човекът с визия за всички лека-полека се превърна в човек с визия за себе си, продаващ заглушители на визия на народните маси. Самият Стив Джобс не загуби нищо от ентусиазма и енергията си – затова и днес с удоволствие гледам записи на стари негови интервюта, представяния и речи. Страхотен е, не му го отричам. Това, което казвам е, че е тъжно, че можеше да даде много повече на света, даже се беше засилил да го прави – а накрая пак даде много, направи и каза страхотни неща… но днес вместо постоянна “следваща” визия за бъдещето имаме iPhone.
Ще кажете, че преувеличавам. Може, но за мен тогава NeXT не беше продукт. А iPhone е.
Не казвам нищо лошо за Стив Джобс. Не защото почина, а защото нямам лоши думи. Все съм очаквал, че след поредната лъскава джаджа ще
направи нов обрат и ще се захване с принципни промени в разбирането ни за компютрите, както искаше навремето. Вместо това идваше поредната и поредна джаджа, идваха патентните войни на Apple, идваше несвободен код, DRM, идваха лицензни ограничения на разработчици и потребители и нарочно орязани “за удобство” интерфейси.
Но всичко това са мои си, лични очаквания и разочарования. Стив Джобс направи много, направи колкото можа и умря. Както би казал той – това очаква всички ни, така че не преставайте да се опитвате да правите най-великите си постижения. Сбогом, Стив, и благодаря ти!
Мислех да пиша отделно, но Стив Джобс не заслужава две поредни статии в блога ми. Та мислех да пиша някои по-нелицеприятни за епълджиите неща, които особено на фона на безумната истерия “ох, отиде си най-великият гений” взеха да напират в мен. Но двама души, които има защо да уважавам – RMS и ESR (Ричард Столмън и Ерик Реймънд) – написаха каквото има да се напише по въпроса за “великия” Steve Jobs:
RMS: “Steve Jobs, the pioneer of the computer as a jail made cool, designed to sever fools from their freedom, has died…”
ESR: “What’s really troubling is that Jobs made the walled garden seem cool. He created a huge following that is not merely resigned to having their choices limited, but willing to praise the prison bars because they have pretty window treatments.”
Вече нямам какво да добавя.
Освен NeXT SJ ни е дал и Mac и далеч по-популярния Apple II (тук по-известен като Pravetz 82).
iPhone е удар в десятката. Преди това беше iPod след това ще е и iPad – просто тенденцията е мобилна. Сега големите продажби на гореспоменатите продукти дърпат напред и цялостните продажби на марката.
peter, не става дума, че “ни е дал” нещо или не. Направил е продукти, които фирмата му продава. Дотук – добре, но тези продукти ограничават свободата на използване, разучаване и променяне. Това – от една страна. От друга страна нищо чак толкова революционно не е измислил самият Джобс (освен може би iPod, за това не съм сигурен). Имало е смартфони и преди iPhone, имало е и таблети преди iPad. Имало е графичен интерфейс и преди Macintosh, както е имало и мишка за управление на този интерфейс.
Ще кажеш – ама той е човекът, който ги прави световно популярни, той успява да ги продаде на милиони и милиони потребители. Ами добре – значи е маркетингов гений, ок. Но нека не го превъзнасяме до нещо повече. Защото не е. Даже постоянното му мрънкане, че Майкрософт били откраднали от него не е коректно – защото в някакъв смисъл той открадва от Ксерокс (справка – Xerox Alto).
Прочети статията на Ерик Реймънд – в предния коментар съм я линкнал, но може би не е достатъчно видима, та ето я: http://esr.ibiblio.org/?p=3790 Чичко ESR го е казал много по-добре от всички, които напълниха интернета тия дни. А точно Ерик Реймънд е човек, който е заслужил вниманието ни. Защото е направил много, наистина много за промяна на нагласата. А Стив Джобс – да, продаваше лъскави джаджи, но почти всички са идеи и разработки на други преди него. Бил Гейтс правеше така – купува някоя фирма и ето я новата придобивка за следващия Уиндоус.
А че Джобс има харизма – има си, не я отричам въобще. Даже, както писах в статията, много негови неща са ми интересни за четене и гледане. Но като оставим цитатите настрана, това което ни е оставил не е нищо повече от един по-затворен и по-ограничен компютърен свят. Един Уиндоус, но в лъскава и “удобна” опаковка.
Имаше един куп казвания напоследък, че “ако не беше той, нямаше да имаме това и това, нямаше да има смартфони, плеъри” и т.н. Това ми прилича на казването на комунистите, че ако не е бил Тодор Живков, нямало да има автомобили, магистрали и заводи и сме щели да ходим с цървули. Не е така – щяхме да си имаме и смартфони, и магистрали – това се нарича прогрес. Даже може би щяхме да сме по-напред, кой знае.
Не очаквам ти да се съгласиш с мен, най-малкото защото виждам, че пишеш от MacBook и под Mac OS X, но все пак виж въпросната статия. ;)
http://technologizer.com/2011/10/09/apple-steve-jobs-stallman/
Проблемът е, че RMS и ESR са малко настрани и говорят за ползвателите на OSX като затворници.
МОЛЯ? Имам си напълно работещо BSD (клонинг), с почти всичките благинки на отворения код (GCC, Apache, PHP, MySQL и т.н.) в една модерна опаковка (OSX има и X11) където всичко работи. Както се казва по рекламите Just Works.
Интерфейсът не е “откраднат” от Xerox и за него е платено. Всъщност Xerox са щели да го хвърлят на боклука, защото се оказва, че няма брояч на листа. За бизнеса им с копирни машини това е фундаментална необходимост и при презентацията пред големите шефове се оказва, че това революционно творение (GUI, mouse, etc) просто няма брояч, така че става излишно.
Отделно много е дала на отворения код – освен WebKit имаш CUPS и много други проекти. Достатъчно е да се спомене че clang (част от llvm) е спонсориран от тях.
Това, което все още не осъзнаваш, което е измислено от плод-зеленчука е простотата. Нещата са прости и лесни. Може и новак да седне да си настрои мрежата да работи за 5 минути. Може да си обнови софтуера. Даже най-странното е, че отдолу имаш същите команди – да има ifconfig и работи. Това нещо конкуренцията вече години не може да го направи. На хората им омръзна, защото всички нововъведения в крайна сметка омазват пейзажа (повечето) и водят до едно ново ниво на комплициране, настойки, обратна съвместимост и т.н.
Знам че ти няма да се съгласиш с мен – но можеш да си пуснеш и Linux на MacBook/MacBookPro и даже ще работи безпроблемно (хардуерът е сертифициран и няма никакъв проблем с драйвери и настройки).
Замислял ли си се някога защо на конференции с отворен код има толкова много макове? Ми просто на хората им писна и пак искат да си програмират отворено, но на една стабилна платформа.
За протокола – поддържам няколко сървъра с CentOS/RHEL/Debian и използвам Linux от 97. Ми и на мен ми писна…
Аз те разбирам, но може би не е взаимно. Не приемам позицията ти, но я разбирам – за доста хора удобството на компютъра и софтуера като продукт е по-важно от удобството му като инструмент. Казваш 97г. – и аз май оттогава ползвам, а от може би 8 или 10 години работи един и същи Debian, само обновяван, на вече няколко сменени машини. Нещо не е работело? Нещо е било сложно и трудно? Нещо се е омазало? Хм, не знам – не се сещам… И при мен just works, а пък е свободен софтуер, със своите си екстри.
Защо толкова хора, свързани с отворения код ползват макове? Нямам отговор, но има логика – поне сред познатите ми някои минаха на епълски готови “плод-зеленчук” неща, защото не възприемат толкова компютрите като нещо развиващо се и подобряващо се, колкото ги възприемат като готов инструмент. Тесла, купена от Бриколаж. Най-често са хора, използващи компютри, за да вършат нещо не-компютърно. Или компютърно, но производствено и често външно на компютрите като такива. И външно на интересите им. Журналисти, фотографи, уеб-дизайнери, сисадмини – компютърът е инструмент, който трябва да завие една гайка, за да свършваме с тая досадна работа и да се прибираме вкъщи. Не е лошо. Но не е хакерско. Затова казвам, че Стив Джобс не е такъв, нито е гений на компютрите като такива – спец по продажбите да, но чак “гений, променил компютрите”…
Аз друго не разбирам… Какво казваш, че ти е писнало?!? Чувал съм го и от други хора, мигрирали към Mac и Mac OS – какво ви писва, всъщност?
Свободата да отвориш изходния код и да го разучаваш, да променяш тук-там малки неща и да успееш да го нагласиш точно според нуждите си?
Или удовоствието да седнеш сутринта и да видиш какви нови програми са влезли в хранилището на дистрибуцията ти, очакващи само на един клик или една команда разстояние да бъдат инсталирани и изпробвани?
Или разговорите с приятели и споделяне на нови, непознати ти възможности на програми или препоръчването на приятели на определени програми или дистрибуции?
Без такса, без ограничения в лицензите, без $0.99 на изтегляне?
Това не разбирам аз. И защо от хората, които познавам, за писване, омазване и трудности при GNU/Linux говорят предимно тези, минали на Mac? Нищо против, нищо лично – но какво точно “писва”? Защото на мен не ми е писнало от тия гореизброените неща – напротив. ;)
Понеже имаш автомобил, сега ще ти дам едно сравнение – все едно всеки ден да си пипаш автомобила, защото някой е решил да направи нещо. Примерно гайките да се завиват по посока обратна на часовниковата стрелка или бензиновата помпа да бъде инвертирана, защото така е по-добре. Или нещо шантаво. И всеки път преди да тръгнеш (т.е. след обновяване) да почнеш да ровиш из автомобила “сега защо не ще да запали” и т.н.
Обаче има един тънък момент – ти не си монтьор, ти си просто шофьор и искаш нещата да работят.
Е същото е и с Linux. За моя радост голяма част от нещата са покрити (все пак съм Debian-ец и RedHat-аджия) и нещата работят. Оообаче все пак има нужда от пипване тук-там (освен ако не обновяваш).
Ако седна да чета какви нови програми има в хранилището ще се побъркам – не съм сигурен че изобщо ще успея да ги прочета, даже и да съм 24/7. Каналът на Debian има непрекъснат флуд от новости.
И тези $0.99 за които говориш са за iOS, ама те са телефони и там нещата са различни. Не случайно е платформата с най-много програмисти и програми, докато за роботите има антивирусни и зловреден код…
Не знам какво да ти кажа повече по темата – освен може би “ползвай си Mac-а и не казвай никъде, че си бил “Debian-ец и RedHat-аджия”. Или казвай, както искаш – да не кажеш, че налагам мнението си и определения на хората. ;)
За мен това отношение към GNU/Linux като към някаква кутия с отрова или запалена пръчка динамит ми говори достатъчно. Виждал съм хора, които подхождат така и към компютъра като хардуер, като кутия. Ти тук говориш за страх от обновяване, защото “при обновяване се чупело”. Без да се засягаш – грънци!
Истинският потребителски страх е от свободата. Епъл също се разваля, но виж – свободата, тя е друго нещо и е наистина много страшна! Много хора даже не знаят какво да правят с нея. Сериозно и буквално.
Новите програми – не чета канала на Debian, отдавна не следя и пощенски списъци. Това, което правя, е след обновление на хранилището да хвърлям един поглед върху новите неща. Почти никои не ме интересуват за момента, но понякога откривам нещо, което става част от ежедневната ми употреба на компютъра. Как да ти го обясня… подредени са, категоризирани са и са описани – чета това, което ме интересува. И е интересно. Не страшно.
А ако чета документации и ровя в мрежата за нещо, то почти винаги е за някаква лека доработка, мои донастройки за функционалност или пък преводи – и то не защото “не щяло да запали”, а защото аз съм имал свободно време и съм решил да поровичкам, за да стане по-удобно или просто да е различно. Било ми е скучно, да речем. В тоя ред на мисли – представям си колко му е скучно на един мак-потребител, който има свободно време, но няма премигващи иконки за пипане или щракване. Образно казано, да не се хващаме за думата.
Значи… разбирам – това отношение към компютъра като към непознато извънземно оръжие ми е познато – всеки уиндоус-потребител повече или по-малко го практикува ежедневно. И ако се върнем отново на твоята метафора с автомобилите – не е нужно да съм монтьор, за да обичам колата си. Или поне да се интересувам от нея. Или поне да не ме е страх от нея.
Аз съм и настоящ Debian/RedHat фен, но както многократно съм се изразявал стават за специфични неща – сървъри, embedded системи, системи за управление, които се управляват от хора със знания.
За десктоп уви нуждите на потребителите са други. Те (болшинството) са неспециалисти и не разбират от самата материя. Имат прости нужди и искат нещата да са прости. Просто “You press the button, we do the rest” уви в Linux е нещо чуждо.
Когато тези основни принципи се проумеят от разработчиците, тогава нещата ще започнат да се променят към по-добро.
Аз пък многократно съм казвал, че не е така – особено в последните години има готови дистрибуции. Някои от тях достатъчно лъскави, за да паснат или поне привлекат вниманието на Windows и Mac потребителите. Да не изброяваме – има изписано много в западните сайтове за Mint, Ubuntu и подобните. Дори подразбиращата се настолна инсталация на OpenSUSE, PCLinuxOS, Mepis, Mandriva и т.н. дава точно това – настроена, работеща и красиво подредена среда, готова за ползване. Включваш, влизаш и си вършиш работата. Никой не кара неспециалистът потребител да си инсталира CentOS, RedHat, Slackware или Arch, примерно. Има влакове за всички – даже “готовите и лъскави” дистрибуции се рекламират в мрежата много повече от другите и потребителят трябва да приложи усилие и упоритост, за да “попадне” на сървърна или хакерска дистрибуция на GNU/Linux.
Така че нещата се променят, и то от доста време. Може би още откакто се появи Knoppix, после и Ubuntu, нещата хич не са толкова сложни и за хора със знания. От поне 5, а може би и повече години, настолната употреба е повече от естествена и не смятам, че е проблем.
Да не говорим, че KDE4, което вече е в употреба и има стабилни под-версии, а и GNOME3/Unity са все среди, които не могат да накарат Mac-потребителите да се оплачат от интерфейс. Ако, разбира се, се ползва стабилна версия – но пак казвам, в дистрота като гореизброените не се слагат най-последни и проблемни версии.
Но темата беше за Стив Джобс – виж докъде стигнахме. :) Даже в статията по-горе казах, че е направил много.
И аз уважавам свободния софтуер, обаче Ясене, колко пъти ти се е налагало да ровиш в кода на кернела или на браузъра например? И колко често си правил промени там? И аз ползвам Линукс от 97ма, но последно ми беше workstation преди около 7-8 години, когато минах на Мак. Защото свободата на Линукс като workstation основно е да правиш поредните безсмислени настройки и отчаяни опити да подкараш нещо. Свободният софтуер е нещо много важно и трябва да сме безкрайно благодарни на Stallman, но при графичните среди имаше огромна дупка, която само OSX успя да запълни.
На мен лично – много рядко. В ядрото само веднъж, и то съвсем просто пипване. Но не това е най-важното – по-важното е, че аз не съм най-добрият програмист, има безкрайно по-добри от мен и те могат да ровят и да пипат в кода. Защото кода го има и не им е забранено да ровят в него. Много хора по света го правят и после публикуват промените. От около 2 години ползвам готовите променени ядра на slh от Aptosid (тогава Sidux) – ето това е бърз пример за ползата и предимството. Заради някакъв хардуер в лаптопа (сега не помня кое точно) ядрата на Debian не подкарваха съвсем нещо (абе май беше нещо за управление на захранването – яркост на екрана или приспиване, не помня). Но пачнатите ядра заспаха на системата ми и оттогава досега съм с последен Sid плюс Aptosid. Пък уж били “нестабилни”.
Това ми е отговорът – накратко, не е нужно аз да ровя във всеки код – важното е, че кодът е свободен и има предостатъчно хора по широкия свят, които всеки ден малко по малко го подобряват за мен. Почти винаги без дори да усетя, че преди това е имало проблем. А когато кодът не е свободен, целият този процес не съществува. Ако този несвободен код е идеален – ОК, но когато не е? ;)
А за 7-8те години, за които казваш, доста неща се промениха. Наистина преди 7-8 години настолният GNU/Linux се ползваше доста по-трудно. Трябваше да се внимава с всяко едно обновяване на нещо графично (да не говорим пък за нещо по самия X). Да, може и да е имало такава дупка, за която казваш – аз не знам, защото и тогава съм си ползвал X – но днес не приемам такъв аргумент. ;)
@Ясен, ти сам отговори на въпроса си. Първият ти абзац е тъкмо за това. Повечето хора или нямат познанията, или времето, или и двете да се занимават с такива проблеми. Бил съм свидетел многократно как хора, които никога не са се занимавали с Линукс, го инсталират и месец или два по-късно минават обратно към Windows или Mac OS. Линукс е супер операционна система, разви се адски много за последните 15 години, но има още много какво да се иска. И понеже на хората нито им се занимава, нито имат времето, което да загубят, ползват Windows или Mac OS.
Не съм съгласен – аз казвам, че ползвам Debian Sid и Aptosid – това не е нещо, което някой незапознат ще тръгне да инсталира. Имало е проблеми в Sid и съм взел нещо от Aptosid – те обикновените потребители не Sid, ами и Testing няма да си сложат даже, така че въпросът е друг. Има други дистрибуции, които са за обикновените потребители.
Отговорът е съвсем друг – масово потребителите, идващи от Уиндоус (а да го признаем, за щастие има вече хора, които нямат нужда да “идват” отникъде) или 1) са прекалено свикнали с уиндоуските неща, че заради единия навик и мързел се връщат пак, или 2) се връщат на Уиндоус, защото само там им тръгват всичките кракнати игри.
Има доста игри вече, които са (и) за GNU/Linux, има сред тях и доста добре изглеждащи свободни проекти за игри. Но нищо не може да промени навика при вече масовите игри. А пък за в България – като така и така ти е кракната играта, какво ще се занимаваш с някаква си операционна система отдолу…
Тия според мен са двете причини за връщане към WindBlow$. ;) За отиването към Mac OS – не знам, както писах по-горе ми е странно да се изтрие свободна операционна система, за да се инсталира несвободна (колкото и лъскави да са й иконките)…
Последните години има един феномен, който непрекъснато наблюдавам. Когато някой каже дори и късче от истината за нагризаната ябълка, винаги се появява някой да каже, че без нея не сме щели да имаме това или онова. Този номер обикновено не минава, защото пишещият често е добре информиран, след като е подхванал точно тази тема. Тогава се подхваща притчата, че те всъщност си били платили на Ксерокс.
Тук обаче имаме иновация в дeзинформацията и пропагандата. Ние свободните потребители сме били дължали нещо на огризката. Нямаше да пиша коментар, но поради опастността някой да си помисли, че има дори думица вярна във втория (първи читателски) се намесвам.
Къпс не е заслуга тяхна. Те купиха Къпс, защото имат вечен и нерешим проблем с печатането. Къпс беше напълно зрял проект. Нещо повече. Все още не е напълно интегриран и все още работи по-добре под ГНУ/Линукс, отколкото под намацаната ОС. Вебкит не е нищо друго освен префасониран, за да работи по-добре на нахапаната КХТМЛ. Те го взеха, за да борят ИЕ, за да имат свой четец, за да са независими. Заслуга – никаква. А даже не съм споменал митичната им ОС, какво всъщност е.
И какво се оказва? Не ние им дължим, те на нас дължат и никога няма да ни се издължат, а ние и не искаме. Ако тези са ни приятели, врагове не ни трябват.
Не знам за другите, но аз помня датата, на която затрих М$ Шиндош Хвани Пътя от основния си ПК. Беше на 15.09.2007. Беше около девет години след като той и предците му съвместно съжителсваха с Мандрейк/Дебиан. Помня и точната причина. Омръзнало ми беше само и единствено с ОС да се занимавам. Исках да върша нещо полезно и приятно. Исках да забравя, че имам ОС. И точно това се случи. Сега много рядко се сещам, че имам там и някаква ОС да ѝ обърна някакво внимание. Правя това, което ми е интересно…
Във всички сайтове пишеше за господин Джобс. Не отричам това, което е направил, но трябва ли всичките ми приятели във Фейсбук да го споменават, като че ли най-добрият им приятел е починал?
Аз пък държа да кажа (работя с линукс от 98-ма), че изключая загубивремето под формата на броузване, туитване, гледане на мейли и драскане на бележки, където iOS се справя може би най-добре, за всичко останало Win си остава най-добрата ОС човек да си свърши работата без да се налага да мисли за нищо друго. :D
Е то какво остана тогава за GNU/Linux? Сървъри за поща? И тук-там Apache и MySQL, щото и тях ги мятат на Уиндоус понякога (за поща няма как, понеже Exchange е единствената програма, която не може да изпраща поща, както беше в един стар виц).
Не съм съгласен! Ако говорим, че ползването на Windoze и Apple е заради навик – може, справка предишния ми коментар. Но всяко по-сериозно използване на компютри е свързано с постоянно преодоляване на навика и стремеж към развитие. Две неща, които по подразбиране са забранени в несвободните системи, защото “потребителят няма нужда от тях”. Хм, они че ми кажат кое ми е нуждата. :P
Основното нещо, с което аз не се съгласявам е някой да ми казва какво да ползвам или да не ползвам. В това аз виждам свободата. Във всеки един момент съм свободен да реша да сменя това, което ползвам според това, кое би ми било най-удобно и работещо за ситуацията.
Писна ми някой да ми обяснява, че съм имал маса свободно време за безцелно губене защото съм ползвал Linux и да ми обяснява колко съм заблуден. Писна ми и някой да ми нарежда и да ме гледа със снизхождение и подразбиращо се морално превъзходство затова, че ползвам Mac OS X и съм се вкарвал в “затвор” сам.
Защо някой не може да приеме, че съм достатъчно разумен да правя сам изборите си. Не е ли това пряка демокрация, да решавам за себе си без да се налага нещо да ми е спуснато отгоре?
Толкова е натоварващо и излишно. Не знам дали е от “годините” :) но вече когато някой като разбере за нещо което ползвам – било то компютри, автомобили или каквото и да е друго – просто казвам “прав си. това е по-добро. ти си по-добър.” Наистина ми е непонятно как съм имал някога сили за подобни спорове и съм си мислил, че някой човек е по-умен/по-глупав защото ползва нещо, каквото и да било. Все пак съм бил виновен за същите неща.
Не може ли да стоим настрани от “самоправедността” :)
zbrox, много съм съгласен с теб, така е! И не го казвам в смисъла, който ти споменаваш – наистина съм съгласен.
Може би трябва да спра да пиша така, защото особено като тръгнат коментарите, накрая все излиза, че морализирам или налагам решения. Всъщност давам критична гледна точка и на моменти съм по-остър с хората, които не дават нови аргументи, а преповтарят клишетата. Но трябва да съм по-мек и в това – аз също не бих приел някой да ми налага чужд избор. То това е причината и да пиша, но явно или не го показвам и обяснявам достатъчно добре, или темите все са прекалено горещи картофи. ;)
Аз се радвам, че имаш силата да пишеш по такива “горещи” теми. Обикновено те са прекалено емоционални, за да предизвикат разумен разговор и винаги се стига до остра конфронтация.
Също и знам, че точно ти от всички хора не морализираш, но сам знаеш как винаги се стига до някакви ad hominem глупости заради оръдията на труда :) Затова реших да споделя това свое мнение.