Satriani & G3 – “It’s a free world, mama!”

Ново G3-турне! Щях да падна, като разбрах, че Джо Сатриани всяко лято от 1996г. насам, изключая 1999г., е събирал яка агитка китарни откачалки и ги е повличал из прашните пътиша на америка, като ония, дето сме ги гледали във филмите, примерно убийствените прави и безкрайни пътища в “Дуел”…

Предната, 2003-та година Сатриани събира под един покрив освен негова милост и верния ученик Стив Вай и “I am a viking”-ът Ингви Малмстийн. Нещо кощунствено за всеки от така наречените “фенове” на китарната музика у нас. Е, не казвам, че няма истински фенове – говоря за профанното отношение, което най-често се свежда до “този е най-техничен”, а “онзи е най-бърз”. Най-“бърз”, ха! Сещам се за Пол Гилбърт, който след няколко въпроса на местни журналисти какво мисли за бързото свирене, кой е по-техничен и така нататък, все журналистически глупости, излиза на сцената с малка бормашинка със закрепено перце на края. И край – “бжжжжжж” и няма тоя по-бърз, оня – още по-бърз; никой не може да се мери с бормашина, все пак. Настрана оставям и изцепките от страна на самите музиканти, като например Джои Де Майо (Manowar), който не приема, че има по-бърз басист на света от него, и по-техничен. Някой му беше задал въпрос за Били Шиън (известен “колега” на Пол Гилбърт от “Мистър Биг”), на който Джои беше изсъскал, че някои нямали топки. Типично; все пак, явно не става дума за музика. Мисълта ми е, че някои “не правят дума” за музиката си, като говорят за нея. Да, тя си е за слушане, така си е – какво значи някакъв си имидж – и Де Майо, и Стив Вай, и Ингви Малмстийн не са предимно “шарени картинки”, интересни за вестниците, поне не би трябвало да бъдат. Всички ние си имаме музики, които “ни карат да летим” и това си е най-важното ;) Другото е бизнес, а както явно казват G3 с последния албум, светът е свободен.;)

Излезли са един двоен албум “G3 – Rockin’ in the free world” и видео-концерт на DVD “G3 – Live in Denver”. Още неща за придобиване ;) Кат се има предвид, че от години не си взимам редовно музики, положението е плачевно, да не говорим, че ако тези албуми дойдат до нашата татковина, кой знае с какво качество ще са…

Добро лято се очертава – Jethro Tull идват. Има много нова музика за слушане, а и дочух, че Жан-Мишел Жар ще прави концерт у нас (естествено на открито, не ставай смешен, братовчеде Лари;). Като науча нещо повече, ще споделя. А и зимата си беше хубава – Helloween и Зимният дворец крият много скъпи спомени за всички метални сърца. Някой ден ще разкажа за живота ми в едната вечер хелоуин, стигаща ми за доста време напред.

Някой ден може да имам възможност да ходя аз на концерти, не да чакам “милостиня” от меркантилните организатори (и понякога, явно, и изпълнители…). И да видя всичките любими музики, да сравня визиите за тях;) Може като дойде този ден, да взема с мен и още някого…;) И една камера.

Кой знае? Дотогава ще слушаме записите и ще се радваме, че сме част от цялото, което се нарича музика – не просто самите звуци, а онова, живото, туптящото, състоящо се от звуци, вълнения и любов, от малко омраза и гняв понякога дори. Но винаги близко, наше; винаги съпричастно и нещо лично, много лично.

Leave a Reply

Your email address will not be published.