“Елате ни вижте!”

Откакто следя блог-пространството на линуксчиите и на ит-тата по принцип у нас, а то не е от много отдавна, да кажем, че е от около три месеца…, наблюдавам странни временни раздвижвания на обсъжданията на нуждата и наличието на стандартни функционалности в тези блогове.

Най-пресният пример е призивът на GF да се откажем от предоставяне и четене на rss новини. Имаше и предишни обсъждания на функционалности като trackbacks.

Но сега, според Жоро трябва четящите чуждия блог, възприеман като “лични откровения”, следва да запазят личното в това действие и цялото им отношение към записаното да бъде отншение като към личен дневник. Да бъде лично. Все едно отваряме хартиен дневник, дори по възможност от тези с катинарче, за което ни е попаднало в ръцете по някакъв начин ключето.

Не съм съгласен, че някой може да изисква как да бъде достъпвана свободна информация в мрежата. Да не говорим, че feed-овете, както и trackbacks са измислени не за да затрудняват четенето и да отчуждават хората, а точно обратното – да улесняват комуникацията и да градят всякакви възможни вътрешни свързаности, заедно определящи това, което наричаме “общност”.

Да, не е лошо човек да отвори html-версията на страницата и да разгледа както текста на статиите, така и другото съдържание. Но не ми се струва оправдано това “идване на гости” да бъде задължително… което практически е така, ако няма друг начин за получаване на новини от “домакина”.

Да, отношението трябва да бъде лично! Но лично не в смисъла, при който привнасяш на другия нещо твое, характерно за твоята личност, а лично отношение, при което всяко твое действие в общността се извършва от твое име – нагласа, обратна на анонимната, насочена към “запознаването” и постоянното движение към все по-доброто идентифициране на действащия субект.

Тоест трябва да сме личности, това е “лично”-то. И когато не пречим на другите да бъдат различни от нас, вървим по един от пътищата към тази цел.

Leave a Reply

Your email address will not be published.