Arcane Lore

Всеки втори днес говори за Second Life. Как сайтът е революционен, какво се случва в него, какви проблеми има и какви решения дава на някои. Преди да продължа, ще си призная, че опитът ми във “втория живот” до ден днешен е доста постен – сметката ми е безплатна, не съм внасял пари за “premium” възможностите, а и честно казано не съм се занимавал много да “живея” вътре. Да правя разни неща, да се шляя и да си лафя с разни други подобни ми. Въпреки че имам аватар от известно време (може би откакто почна да се чува повече за проекта или някъде около лекцията на Джоичи Ито), все съм гледал да не се пристрастя. Защото е ясно като ден – всеки MUD пристрастява, а графичните триизмерни още повече. Ако не вярвате, вижте някой, който упорито твърди, че всъщност играе много малко WoW (или друг подобен MUD) и хич не прекалява. Имам приятели, които така говорят за пушенето на тютюн. Или за натряскването с алкохол. Нали разбирате – “винаги може да се спре”… Да бе.

Като оставим пристрастяването (както казах, хората преди са се пристрастявали към текстови MUD-ове – нищо ново под слънцето), Second Life ми прави впечатление с нещо принципно различно и две други проблемни неща.

Принципно различното в действието на света там е, че по някакъв начин бизнесът е видял причина да се намеси. Не външно, а да влезе вътре и да работи с инструментите на самия свят. Това се случва рядко и ако е нещо повече от опити за по-масова реклама на съответната фирма, значи е и нещо качествено различно. Всъщност не зная доколко е уникално бизнесът да се интегрира в общества – винаги тук-там има примери за това как някоя фирма се опитва да изгради потребителски кръг от “фенове” и да поддържа тази общност като самофинансираща се и самоорганизираща се рекламна машина. За Интернет това навлизане е видимо отдавна – вижте който и да е от по-качествените фирмени сайтове. В такъв сайт има място и за потребителите по някакъв начин – дали с модерирани форум, коментари, оценки на продуктите или пък с отделен, някак “неофициален” сайт на любителите на марката. Така се създава и поддържа инерция в маркетинга – а без такава инерция съвременният бизнес не може. Или поне рекламите ще са много по-мащабни и ще струват много повече. Потребителските общества около фирмите дори по някакъв начин оправдават и определят съществуването на самата реклама – без тях тя би била нерентабилна (тоест несъществуваща:), а с тях дори е по-лесно. Фирма с потребителска общност донякъде се рекламира “от само себе си”. И все пак в Second Life това интегриране на бизнеса е много по-бързо и безпроблемно, отколкото в обикновените сайтове преди време.

За мен това е уникалността на Second Life – че явно успява някак да “завихри” доста такива фирмени общности около себе си… в себе си. Не казвам, че всички жители са част от тякива и всички са там покрай другото и за да погледнат какво е направила любимата фирма. Но все пак чувствителен брой хора, дори и малко да са, явно правят точно това. Как точно е сработил този механизъм в Second Life, защо точно там се е получило така с бизнеса, дали се дължи на сполучливият бизнес модел на самия сайт – това не се наемам да коментирам сега. Просто си е за отбелязване, че такова движение и такъв интерес от страна на бизнеса има.

По-интересни са ми проблемите на Second Life. Едно от затруднението се крие в това, че сайтът изгражда отделна реалност и дава възможност да се превърне тя в действителност за жителите, но този свят е по определение някак осакатен. Принципно несъвършен, Second Life никога не може да се откъсне съвсем от концепцията на всеки друг MUD или MMORPG, на всяка най-обикновена компютърна игра дори. Колкото и да се замазва този проблем с претенцията за “отделност”, с призива да не се разкриват физическите собственици на аватарите например. Всъщност една добра компютърна игра доста по-добре създава по-тотално откъсната действителност. Тъй де, поне няма мега-претенциите на Second Life.

За какво говоря? За парите. Парите, истинските пари от света тук-и-сега са постоянната връзка и тя не дава възможност този отделен свят да изпълни претенцията си за отделност. Защото дори и да започнеш някаква дейност, активност, живот там, винаги отначало се нуждаеш от пари. Отсамни пари. Е, не съм изцяло сигурен дали ако човек тръгне да прави нещо наистина оригинално, което да се купува от другите аватари и всичкото това стане без никакви инвестиции в сайта, с безплатен акаунт, няма да се получи пак. Даже изобщо не зная. Но дори и да е възможен такъв “късмет”, принципът, по който работи сайтът включва много основно истинските пари. А да се каже, че свят, в който отделеното случване е по-скоро рядкост е отделен свят е невярно.

Другата трудност е технологична – защо няма проекти за такъв свят, който да е свободен и технологично, като софтуер и правила? Да, разбира се, може да има някой ден – както имаше много проекти за свободни социални мрежи, които просъществуваха на хартия докато на хората в крайна сметка не им омръзна самата идея. А междувременно населяваха несвободния Orkut. Може и както с Google се случва – толкова години търсачка, която не знаем как, кога и защо работи, но всички малко или повече харесваме, а чак в последните години се чува за проекти за бъдеща разпределена семантична мрежа. Която, разбира се, ще преодолее ограниченията на Google, покрай най-различни други. Но въпросът е защо никой не поставя въпроса за свободността на технологиите и отвореността на услугата? За какво говоря – вижте например блог-хостинга на Google, Blogspot. Огромен ресурс, който не знаем как работи, но някак това не притеснява широката публика, защото “ами то много хора има там, много го ползват, значи е добро”. Глупости – Blogspot/Blogger е един от най-лошите блог-хостинги, в смисъла на най-ограничаващи потребителя.

Та свободен проект за изграждане на онлайн-свят? Мислите, че не може да има? Не съм съгласен – преди сигурно десетина години аз съм влизал в светове, които по функционалност и графика приличат на Second Life. Е, не са чак толкова мащабни, но и тогава имаше много потребители. Вярно, не отваряха магазини и не купуваха земи, но всичко останало си беше същото. Наистина, много бързо ти писва да висиш в нещо, в което можеш да се движиш, да ползваш разни неща, да се обличаш различно, но най-вече основното е да чатиш с другите наоколо. Така де – за това си има IRC, хората са го измислили отдавна. За по-модерно скроените – стаи в jabber. Единствената разлика в Second Life е в набора от неща, които може човек да прави… след като си плати. Иначе тези светове не са новост, дори графиката тук не е хич нищо особено. Че то даже си има специални езици за описване на 3D-светове! И то от години. А вече има свободни проекти за такива светове – Daimonin, Freedriod, Crossfire, Ultima Iris.

И все пак каква е силата точно на Second Life? Защо точно там, а не например в WoW навлязоха фирми, или пък започнаха да се обсъждат идеи за авторското право? Заради парите? Мне, че то и в WoW и в другите подобни трябва да се плаща. Защото по дефиниция Second Life е освен всичко друго и икономическа симулация? Не, че то и BlogShares преди време откриха тази ниша, дори направиха нещо повече – там човек може почти да заличи разликата между плащащ си потребител и такъв с безплатен акаунт. Да, в BlogShares могат да се правят много по-малко неща и то все свързани пряко с бизнеса и парите. А и няма настолен клиент, който да те показва триизмерен, с дънки и бицепси по твой дизайн.

Не че имам отговори на тези въпроси, пък и не че всичко това е чак толкова важно – даже напротив, светът на всяка онлайн-симулация ще си реши проблемите сам и отвътре. Аз просто исках да напиша нещо за този проект и понеже далеч не съм “запленен” от Second Life и от онлайн-симулациите по принцип, може да съм видял несъществуващи проблеми. Все едно :)