Arcane Lore

Много неприятно, от около седмица съм с отит. Най-досадното е, че е и на двете уши. Имал съм много проблеми с ушите, най-вече като малък, стигна се до перфорация на тъпанчето веднъж, но смешното е, че при изследванията с въпросното ухо чувах по-добре от преди и по-добре от другото. А пък докторът си понаправи кариета, дори имаше кратък репортаж по новините. Нещо от сорта на “съвременни технологии в квартална поликлиника”.
Дори баба и дядо на село ме бяха видели и то без да им казваме – самите ние не знаехме дали и кога изобщо ще се излъчат няколкото кадъра… Правя знак с ръка зад стъклото, че чувам звука, въртят ме на някакъв стол, изобщо голямо хубаво беше… ;) Кеф за хлапето. Измъчено от дългото боледуване… Отитът е много неприятен в малка възраст – боли ухото, боли и коремът.
Не че е приятен сега, де. Както установявам.
—-
Днес реших да изляза най-накрая – в най-топлите часове, малко след обяд. Да взема неща за закуска утре, да се разходя. Евентуално да си пробвам късмета в някоя аптека и да дам най-накрая шестте ленти за проявяване.
Взех храничка, разходих се.
В аптеките нямах шанс обаче. Първата лелка ме погледна през дъна от буркани и аз не посмях да тръгна да я разпитвам. Викам капки за уши ми дайте, еди-какви си, нали имате. Аз още имам на дъното в шишенцето, ама то не пречи. Три лева – три лева. Питам я после за някакво лекарство. Евентуално слаб антибиотик, който действа там на бръмбъзъците, дето са се навъдили. Тя вика не може. Можело да ми даде еди-си-кое лекарство, то било много хубаво, ама добре било с лекарска консултация и предписание.
Абе ей – нали учите повече и от лекарите бе! Толкова ли не можете да дадете там каквото трябва – ако става с аналгин, аналгин дайте. Ако трябва ампицилин/whatever – дайте го. Нали не е с рецепта?
—-
Пролетта също имах възпаление – то беше за първи път май от детството. И като стана кофти вече, събота отиваме с Краси (кой ме убеди и “заведе”, сетете се;) в Първа градска – само там имало дежурни. И след чакане по коридори с течение, прегледа ме една кака. Почти “на крак”, съвсем набързо. Каза ми – ами то почти се е успокоило, слагайте още малко капки, после то само ще мине.
Супер. Сега не се сещам дали платих 10-тте лева за преглед. Май не, но единствено защото каката беше дежурна.
А сега – да ходя да диря GP-то си (колко от вас си познават лекарите по-добре от “просто по име”?), да търся направление, за да може накрая някой, дето вече сигурно ще е почти на моя възраст, да ми каже “ами то ще мине само”.
Или, другият вариант, естествено – да ида в близката поликлиника и да си цакам 10 лева. Защото иначе ме осигуряват здравно, нали. А, да – сетих се! Май си платих, защото имах “дупка” в осигуряването, въпреки че работех вече над две години без прекъсване в Енергото и бая пари бяха удържани за осигурявания. Значи удържат от заплатата ми, за да може след това да не ме обслужват, само защото преди 4 години и нещо за два-три месеца след завършването на университета не са ми внасяни осигуровки.
Ами другите пари, бе? Какво става, когато човек работи, да кажем, 20 години и си плаща и след това един месец просто не плати. И после работи още 10 години и пак си плаща. И след това изведнъж, да не чуе дявол, вземе че се разболее?
“Ама не е осигурен, имал е прекъсване.” – вие имате прекъсване, в мозъчната кора.
—-
В другата аптека едно момиче ме наплаши, че можело слуховият нерв да е възпален, затова трябвало да ми даде съдоразширяващи. Ама по-добре да мина през лекар, за да каже той. Иначе не било опасно, не – можело с такова възпаление дни наред никакво развитие да нямам. Тоест хем “нерв”, хем хич “не се нерви” ;)
Но беше учтива каката и почти ме убеди да се завтека към чичо доктор.
—-
И дадох най-накрая пет от лентите за проявяване и сканиране. Две – в едно по-измислено фото, дето пишеше с големи букви “Цифрово фото”. Кое ви е цифровото, бе, вие знаете ли каква е идеята на цифровата фотография? Ами просто е – вие да изчезнете! ;)
Викат ми “джипег само”, резолючията не запомних, ама не ме впечатли. Малка, а пък по едно CD на лента. Нейсе!
Три Fuji-та дадох на по-близко до блока ни фото. Жената май разбра, че искам не “просто снимки там” – това е добре, ако напускам работа, трябва да си намеря близо до блока ми фото, че от предишното нямам оплаквания, но е до работата.
Само дето по-скъпо излиза нещо. На лента излиза десет кинтен горе-долу. Като сложиш и филма (ако е на цени на едро, да е 2-3), излиза доста. 12-тина лева, толкова май е копирането на цяла лента на 10х15см.
—-
Не издържах и на връщане, като пазарувах, взех една Konica и веднага я заредих. Но нищо не снимах – вече около две седмици посвикнах да гледам само кадрите. Всъщност истинският майсторлък трябва да има май две части – едната е да видиш снимката, другата е да я направиш.
Не зная коя е по-важната и дали има такава.
Но пак съм armed and ready ;)
Само да ми се оправят ушетата…