Изнизват се последните дни на 2006г. Днес беше последният официално работен. То не е съвсем “последен” работен за всички, ясно е, че много хора ще работят и през уикенда, че и навръх новата година. Днес ни пуснаха малко по-рано, както явно и от много други места – центърът беше пълен с пешеходци, а часът си беше ранен, някъде към четири и нещо май.
На жълтите павета пред двореца (или пред мавзолея, въпрос на гледна точка) пак готвят нещо. Явно за концерта на открито в новогодишната нощ. Веднъж само замалко да отида на такъв концерт. Не помня коя година точно беше, но се бяхме запътили към купона у Емо, той няколко поредни нови години така ни събираше. С Ванката и Павката помня че се видяхме и беше кучешки студ – усещаш как косата ти замръзва направо. Аз бях решил да минем през тоя концерт, но не бях преценил, че с дънки, поло и дънково яке просто не е за това време. Добре, че ме замъкнаха в едно кръчме/закусвалня/сладкарница някъде на Раковска до градинката на Кристал, та да се стопля и да ми “мине мерака” за тоя концерт. После Андрей известно време май работи на това място или наблизо, а пък аз оттогава вече винаги гледам празничния концерт по телевизията. И не го гледам целия, че почва да ме втриса :)
По пътя до трамвая, докато забелязвах как наоколо става все по-тъмно, се разминах с двама или трима, също нарамили фотоапарати. Озъртащи се наоколо за кадри, може би и те като мен очаровани в стил “я, след работа и все още светличко”.
Преди няколко дни, май на предното празнично ранно “пускане” снимах едни украсени фенери при градинката край джамията. Днес не можах – когато стигнах до там, вече си беше сумрак.
