Хубав ден

Днес беше готин ден. Видях се с Ийори, поговорих в джабер с доста хора за празниците, за почивката. Не стана дума май за “европейското” в тази нова година, но то комай е само в пудрата на телевизиите. Ийори не бях виждал от доста време вече и по случай скорошното му остаряване и факта, че е напуснал работа и е на върха на професионалното щастие пихме по кафе. Не можех да се отдалечавам много на обедна почивка и докато си мислехме накъде да поемем, почти едновременно казахме “при Стоян, разбира се!”. Но за наше съжаление “Магелан” беше затворен. Жалко — и Стоянски не сме виждали от бая време.

Поговорихме за туй-онуй. За работа и за лични неща. Да ви кажа за работата. Той вече е подписал новия си договор и е радостен, че ще работи с приятели и ще има поле за развитие. Завидях благородно. Моята оставка пък от сутринта влезе в деловодството, прошнурована и пронумерована. Този факт си беше първият и най-голям ми повод за добро настроение днес. Към края на работния ден дори умората в очите ми беше съвсем лека, не като друг път. Интересно, дали ако (тъй де, “когато”) работя нещо интересно и завладяващо в среда, която стимулира и амбицира ще е така? И няма да е като предните дни доскоро — като стане три следобяд само да гледаш часовника горе вдясно и да се чудиш дали ако опреш глава на бюрото пред клавиатурата ще можеш да си отспиш малко. Та белким намалее тежестта зад очите.

Говорихме с Жоро за обективи и фотография и гледах негови снимки с филмовото тяло. Точно за днес бях оставил чантата с *istDL и взех стария ми филмов Canon. Лентата вътре “отлежава” доста време, май почти откакто взех цифровия, някъде в началото на лятото. И заради това ми беше ентусиастично днес — от толкова време само гледам филмовото тяло, само го почиствам и пак го прибирам. Не снимам много с цифровия, пак си “пазя” кадрите дори и без да искам. Но друго си е снимането на лента… да знаеш, че нищо не се знае и да нямаш хистограма да видиш веднага разпределението й. Да “затваряш” кадъра в тъмната кутия зад обектива и да я чакаш да “узрее” заедно с последния кадър. И накрая да се прибере всичко пак в малката ролка — нетрайно и ранимо, разрушимо от най-малката светлина. Преходно. И да знаеш, че всяко проявяване ще е някакъв вид компромис, винаги ще е само един възможен “поглед” на химикалите към филма. Необратимо приближение, което издърпва кадрите от крехкия им екзистенциален баланс в ролката. Хубаво си е. Жалко, че пак като си тръгнах след работа беше много тъмно. Направо да чака човек пролетта…

Намислих и едни нови неща около “Свободната планета” и блоговете в нея. През празниците много-много не четях в мрежата и се изненадах, че доста хора са писали. Някои дори са прекалявали. Дотам, че други са намерили начин да ги игнорират. Реших, че трябва да се зарадвам, задето все успявам да опазя доброто настроение и положителната си нагласа към уеб-дневниците. Може би съм много критичен към нещата, които чета. Може би когато човек следи някои сайтове, започва да се чувства по-уютно в тях и не иска да открива всеки ден нови и нови. В които в началото да не му е така уютно.

В този смисъл — добра работа върши bgit на Валери Дачев, но настръхвам всеки път, когато реша да го отворя. Толкова много съдържание… Не само че браузърът ми се бави и ако връзката е по-бавна е малък кошмар — не са само технически странностите. Просто съдържанието е наистина много и много често е определено неинтересно. Трябва да внасям ред, да си “изграждам” профил начисто и без основа. Това не може да се компенсира от няколкото планети, защото те или дават малко избор, или имат технически неуредици. (Например “Блогосфера” по неясни причини избутваше най-отгоре статията ми “Бисерите на началството“, дори и след като нарочно изчаках да излезе от RSS-а ми тя пак в тази планета “изскочи” отгоре… Досадно.) Имам някакви планове за леко развитие на идеята на планетния агрегатор, като все пак не се стига до сложни схеми на социални мрежи, форуми, групи и тем подобни. Ще видим, да има време. :)

Изобщо — хубав ден! Ще чакам да ми одобрят оставката и после ще опитам да си взема малка почивка. Поне няколко дни. Все хубави ще са, а и няма как иначе, щом няма да съм на тази работа. :)

Пожелавам на всички такива хубави дни през 2007-ма година! Може да не приличат точно на моите, важно е да са хубави по хубавия за всеки различен човек начин. Да откриват възможности, да отърсват от лутането и да носят радост и щастие от най-простите, но ценни неща. И да идват винаги със здраве, да — най-вече много, много здраве! Както казват хората — здраве и щастие да има, другите неща, материалните, се купуват. Все някак. :)

Leave a Reply

Your email address will not be published.