Опитвам се да разбера управлението на ИТ. Съответно и софтуера за това овладяване, поне имащия претенция да е “цялостно решение” и “корпоративно ориентиран”. Покрай това ми занимание намирам много въпроси и твърде малко отговори. Имам предвид твърде малко отговори, които отговарят – иначе всякакви повтаряния на фрази от маркетингови представяния се срещат често, но честно казано чудя се на кого вършат работа.
Не разбирам защо към “бизнеса” се подхожда като към някакво митично същество, което никой простосмъртен не смее да погледне в лице и затова за всички е с неясни черти. Знаят се някои неща за него, но никой не го познава достатъчно добре. Защо се казва “добре е за бизнеса”, когато е ясно, че “бизнесът” всъщност не различава добре от зле – единствената качествена разлика се прави от хората, имащи общо с него. Именно хората са тези, за които нещо е “добре” или “зле”. Та защо никой не казва “добре е за хората”? В смисъл, че е добре за служителите, клиентите, конкуренцията, обслужващите фирми и цялото общество. А бизнесът е на практика работата, продаването на труд – което винаги се върши от хора. Толкова е просто, няма нужда от ориентиране винаги към “бизнес-мисленето”, няма нужда от прехвърляне на цялата отговорност за благото на работещите върху бизнес-мениджмънта – просто винаги става дума за хора. Ако едно нещо е добро за хората, значи е ок. А ако друго нещо е “добро за бизнеса” и нищо повече, значи е някаква маркетингова безмислица.
Не разбирам и защо ИТ-сферата сама се поставя постоянно пред дилемата между налагане на стандарти на основата на технологични и на маркетингови решения. И това и то е пределно просто – което работи и работи добре, то следва да е решението. В общия случай това означава решение с публикувана, изпробвана и отворена спецификация. Наистина все по-често става дума за свободен софтуер. И това може да звучи леко стряскащо за управителите на фирми (поне на англоговорящите, заради двойното значение на “free”), но е работещото и правилното решение. Защо фирмите и специалистите, занимаващи се с внедряване на ИТ-решения продължават да залагат на неща, които са добили славата на решения, но всъщност не са и са само рекламни опаковки? Например ясно е, че внедряване на несвободен софтуер със затворен код за целите на ИТ-сигурността е неоправдано. Но се прави и това се смята за нещо в реда на нещата. По-скоро ако поискате свободно решение ще получите, в добиря случай, насмешка.
Защо се приема от самите ИТ-специалисти, че има неща, които са “индустриален стандарт” и други, дето “абе просто не стават”. Кое е индустриален стандарт – icq? Или пък Skype? Или MS Exchange за “сървър” за е-поща? Или защитна стена, работеща под Windows? Не казвам, че тези продукти не съществуват, нито че нямат своята си употреба. Може на мен да не ми е ясна, но сигурно някъде някой ги ползва с успех и по предназначение. Така е редно някак, щом съществуват. За друго говоря – защо ИТ-специалистите, които са тотално отговорни за т.нар. “индустриален стандарт” робуват на общата си представа за него? И вместо да изграждат общото разбиране за “стандарт”, да работят по понятието за този стандарт, те остават на ниво представа за “как стоят нещата” и влизат в омагьосан кръг?
Лошото е, че това засяга не само тези от специалистите, които не го разбират. Засяга и другите, засяга и мен като ИТ. Засяга и всички потребители на услуги и клиенти на компютърни фирми. Защото идва момент, в който питаш “а какво имаш предвид под индустриален стандарт?” и човекът няма какво да направи, освен да поклати глава, да се усмихне и да каже “абе нали знаеш – което си се е наложило”. А как се е наложило, кой го е наложил и защо – това няма значение. Всъщност наистина няма значение, така е – защото на нито едно от тези решения не му се е налагало да се “налага”, то просто е било приемано. Защото е “наложено” другаде. Кръг, нали ви казвам.
“Индустриален стандарт” трябва да е гарантирано работещ производствен метод. Когато става дума за производство на ИТ обаче нещата не са толкова ясни. Донякъде са обмислени нещата, свързани с управлението на ИТ – има книжки, писани по въпроса, има и софтуери. Но управлението не е отделна инудстрия, то си е… ами управление.
Проблемът на управлението на ИТ е в мисленето на всичко през бизнеса вместо през хората. А проблемът на производството на ИТ е в ширещия се отказ от стандарти за сметка на маркетинг и реклами.
Сигурно има и други неща, тези аз ги мислех в последните дни. Може да не съм прав в разсъжденията, но проблеми със сигурност има – ето ги, виждат се.
Ако знаеш колко много време от живота си съм пропилял за да разсъждавам на горната проблематика. Може би част от отговора се дължи на факта, че хора като Стив Джобс примерно канят хора, които са продавали преди лимонада да продават Mac-ове… IT бизнеса е специфичен и не може да бъде просто бизнес (твърдо мое убеждение), а в него има твърде много случайни хора. Обратната теза също обаче има доста верни нюанси…
Между другото не знам дали си чел една статия, за която много се говореше преди 3-4 години. Излезе в Harvard Business Review (ако не се лъжа през 2003-та) и се наричаше “IT Doesn’t Matter” – предизвика много сериозни дискусии в бранша, но си струва вниманието ако си я пропуснал…
Много интересна статия, мерси! Не я бях чел, даже сега са ми интересни въпросните реакции от нея, за които казваш – ще потърся из сайтовете какви коментари и статии е предизвикала. Изследването на Nicholas G. Carr е ценно, и май днес вече доста от нещата, за които говори започват се забелязват.
Ценно ми беше и нещо друго, което прочетох днес – Brian Johnson, един от първите автори на ITIL-книгите казва, че има два подхода към управлението на ИТ – “култов” и практичен. Първият следва “буквата” в книгите от ITIL и много трудно удържа оцеляването на внедрената практика. Разчита се, че с времето хората ще “свикнат” с внедрената организация и така ще я запазят. Този подход леко пренебрегва предпоставката, че ITIL е само обща препоръка, а не универсално постъпково ръководство.
Вторият подход е ключов според мен и именно той трябва да се развива. Практичното внедряване на ITSM-подхода е насочено предимно към хората. Хората са ключовата част от отношението “хора-процеси-технологии”. Внедрява се това, което е нужно и когато е нужно. Нужно на хората. И понеже в този случай ИТ-управлението се явява в полза на експерта-служител, той сам се грижи за оцеляването на въведената практика. И за нейното доразвиване и подобравяне.
Подобно на това, за което писах и аз – важни са хората, няма “бизнес сам по себе си”. Има хора, които правят някакъв бизнес. Не съм сигурен, но от общата ми представа от ИТ-средата у нас ми се струва, че тук липсва точно този човешки подход. Ще ми се да вярвам, че нещата ще се саморегулират. Както прогнозира Никълъс Кар в статията. Но пък той пише от икономичеста гледна точка, а на икономиката саморегулацията й е вътрешно присъща.
Моля ако някой вещ в тематиката види неразбиране да ми го прости – аз сега навлизам в тези неща. Това значи, че ще се радвам на коментари, разбира се :)
Човешкият фактор е силно подценен в България. И това е нормално – все още имаме старият тип мениджъри, за които е важно (за да могат да управляват добре) да разчитат на факта, че никой не е незаменим (остатък от мисленето, че всички сме равни). Това е вярно само принципно. Истината е, че бизнеса за всяка една компания е специфичен и времето за напасване на един човек в колектива няма как да бъде пренебрегнато. Той не просто е нужно да е читав, но да е читав в контекста на компанията. Аз лично съм виждал как тръгвайки си един човек отваря примерно три или повече дупки, които дори двама и трима други не могат да запушат.
Има и хора, които аз наричам стълбове. Това са хора, на чийто гръб лежи core-бизнеса на компанията. Има такива хора. И напускането на такъв човек може да е равносилно на погребение – особено за по-малки компании. Дори да има друг такъв, той дали ще дойде е спорно, за да се интегрира е нужно време… Изобщо рискът не е за пренебрегване.
Човешкият фактор няма значение само за бизнес, който не прави нищо особено. Вероятно за една голяма фирма гледано отгоре човечетата да са само винтчета в машината, но макро-гледната точка не е единствената възможна. На ниво отдел например, липсата на винтче може да е фатална. Особено ако е специално винтче.
Процедурите, стандартите и правилата са нещо добро за макрорамката. Те трябва да се спазват като цяло, но мениджърите-хакери са тези, които знаят да боравят и с exception-ите. Практичният подход е без алтернатива!
Интересно. Аз го мислех човешкия фактор по-общо – като хората по принцип в процеса, като всеки човек отделно. Не се бях замислил за по-важни и по-неважни за работния процес хора. Може би и аз съм бил в коловоза на мисленето, че всички сме равни.
Да, изглежда наистина хората-стълбове са колкото поне няколко редови. Но компанията май и сега има начин за справяне с тях – тя просто ги възприема директно като материален капитал, не като хора. Много често се грижи за тях достатъчно, за да не я занимават те с проблемите си – да кажем, че просто нямат проблеми с нея, например имат досаттъчно добри заплати или по някакъв друг начин са “преситени” и на практика поставени на място и накарани да стоят, да не мърдат и да не вдигат “излишен” шум.
Но в друг смисъл и те са хора, както всички останали – и както те наистина имат логичното право на привилегиите, с които фирмата ги “държи”, така и другите служители имат шанса да се развият, ако им се даде шанс. Защото много често около тези “стожери” работят потенциални бъдещи такива. И в общия случай не дочакват развитието си и в добрия случай сменят фирмата.
Както в джунглата, където единственият шанс на семената и издънките е някое голямо дърво да изгние и да падне от старост – за ден-два избуяват безброй малки фиданки в борба за единственото място за голямо дърво.
А може да има друг подход, все си мисля. В джунглата има място за малко големи дървета, но бизнесът няма такива физически граници, особено ИТ-бизнесът. Всеки може да получи добри условия, ако управлението е основано точно на осигуряването им.
Иначе съм съгласен с теб – просто се замислих за човешкия фактор и за особеността на ИТ-сферата да няма достигане на границите си. В ИТ винаги има работа и винаги може да бъде вършена.
Четейки коментара, озаглавен “ITSM у нас”, се сещам как преди две години в разпален разговор се опитвах да убедя познат ИТ мениджър, че ITIL или пък ISO 17799 не могат да бъдат всьо-и-вся в управлението на ИТ във фирмите. Най-малкото защото косвено акцентират на “обслужващата” функция на ИТ отделите и като че ли ги поставят в реактивна позиция спрямо мениджърите и служителите. Сиреч, ИТ-то трябва да предостави на бизнеса необходимите технологии и ниво на обслужване, като под “необходими” често пъти се разбира това, което се е харесало на потребителите или пък умело им е пробутано от някой доставчик.
Ако трябва да си говорим за референтни модели, то най-близо до идеята за управлението на ИТ във фирмите се намира COBIT рамката на ITGI (IT Governance Institute, http://www.itgi.org). Надявам се, че след скорошното откриване на софийския chapter на ISACA това типично мениджмънт ориентирано разбиране за ИТ ще набира все повече популярност у нас… Това едва ли ще реши проблемите с недооценяването на хората, но поне може да накара бизнес мениджърите и ИТ мениджърите да “заговорят на един език”… надявам се. Което е едно добро начало, ако искаме да виждаме все повече практични подходи при внедряването и използването на дадени технологии.