Така пееха Контрол, помните ли? Когато все още бяха истинска група. “Рокът е животно — гладно и огромно, храниш го от шепите си.” Обичам рока, много мои неща са в него, много спомени и много мечти за бъдещето. Не ви карам да ми казвате “ами щом нещо не ти харесва рок-индустрията, слушай други неща — дръм-енд-бейс, хип-хоп”. Всъщност това не е оплакване от проблем за търсене на други решения и други музики. Ако е оплакване, то е вик в лицето на родния ни рок. Не че имаме всъщност истинска индустрия. Да кажем, че има група музикални журналисти, критици, издатели и други подобни странични елементи. Които систематично влияят зле на музикантите. Водят ги и ги събират на лъскави събития заради медийното присъствие. Убеждават ги, че трябва да следват зададени от тях пазарни концепции. А те трябва, напротив, да крещят срещу стените на статуквото.
Убеждават ни от медиите, че музикантите трябвало “да представят България”, “да ни прославят по света” и други глупости. Днешната рок-звезда е някакъв особен вид спортист, който трябва да печели конкурси, да му пращат sms-и и да дава хляб на клюкарните журналисти и поводи за партита на разните измислени светски “лъвове”. Отврат.
Не приемам и турнирния спорт — това е подигравка и със състезателя и със зрителя. Все едно човек да иде някъде в прашен и задушен хамбар и да наддава на незаконни боеве с петли, да кажем. И да каже, че си “пада по спорт”. Трябва някой ден да прехвърля отново “Зелената книга” на небезизвестния напоследък (а, да — “Искаме да сме сами!” вече; смешно става с тия безмислени лентички) Кадафи. В тая книга сигурно има много пълнеж, но все се сещам за някои готини попадения. Едното беше, че в джамахирията няма да има стадиони с трибуни. Ами прав е човекът — стадионите наистина трябва да са без трибуни. Трябва да имат писти, игрища, зали, врати, мрежи и уреди — ама за какво са трибуните? Как всъщност “спортуват” спортните фенове, които киснат там?
Рокът трябва да се прави. Трябва да се свири, пее, трябва да се чувства и изживява. Не трябва да има големи концерти, с много камери и не трябва да има спечелени конкурси със sms-и. Нито пък трябва да се прославя България или която и да е друга държава. Въпросът съвсем не е в славата, да не говорим, че няма нищо общо с лобиране за държавната власт. Рокът е животно.
Рокът е животно. Трябва да го храниш от шепите си. Всеки ден. Всичко друго е вятър работа като поредна телевизионна sms-викторина. Не пускай sms за модна тенденция, а храни своето музикално животно. Най-малко ти трябва да се озърта гладно.
Така, така, трябва да се храни, пък той апетита идвал с яденето ;)
Винаги съм си мислел, че терминът музикална индустрия е оксиморон; или едното или другото. А публиката си има място и на спортните и на музикалните събития, само че на концерт не би трябвало да е като пред телевизора, ама то май вече няма разлика.
Иначе съм привърженик на най-старите музикални практики, когато всеки (в пещерата ;) е участвал в музицирането и музиката е била не само организирани звуци, които са приятни за слушане, а ритуал и някаква форма на “team building” (шегувка), като държа да отбележа, че не изключвам другите начини на въздействие, които притежава, просто за мен този е най-важният.
Отсвири ги ‘големите звезди’ и си харесай някоя банда от подземията. Има ги, макар и да са изкривени от ситуацията, показват се по клубове и даже издават по някое CDR-че.
Ние така правим:)
Не знам до колко рок групи се слушат и до колко въобще ги има. Най-малкото не се появяват из медиите, но то в медиите се появяват само тези дето са си платили. Шом в категорията култура на дневник се появява съобщение за сватбата на Тошо Тошев, но не и за концерта на Ричи… Зрелищата преди всичко.
Със сигурност обаче си има ъндерграунд, където човек може да намери това което търси. Със сигурност има хора дето им е кеф да правят кеф на другите и да не търсят на всяка цена материални облаги от това. Такива хора нямат шанс да бъдат показани и надали ще спечелят. Всяко нещо си има цена: свободата се заплаща с нищета, а благосъстоянието със зависимост. Та индустрията ползва кокала на медийния успех и някой го захапват. Да постигнеш баланс между свободата и успеха е голямо “изкуство”.
По въпроса за публиката: хубаво е да я има, но да е истинска. Може и малко, но да е истинска. Такава беше на последното ми ходене на концерт(Фиш).
Beaubourg, прав си за апетита :) При мен ситуацията е по-скоро сродна с гладуването – дано поне е лечебно гладуване :)
Може би по-крайно казах за това за стадионите – да, за всичко има място под слънцето, а и гледането на спорт не е спортуване, но пък е отделен, друг вид занимание и страст. Също както и меломаните не са задължително музиканти.
А най-старата музикална практика е и най-ценната, защото е най-пълна, най-сработваща и приобщаваща. “Ритуалът” на правене на музика заедно е и за мен най-страхотното в цялата работа. С тебе рядко се виждаме напоследък, но знаеш ли кое е тъпото – и с Дикс, дето сме в съседни квартали, се виждаме от дъжд на вятър. И всеки път се питаме един друг “свириш ли” и “хайде да се съберем”. После гадното ежедневие с неговите глупости ни емва, особено мен, и все отлагаме.
А не трябва.
Шентов, мерси за линка! Вчера се изкефих на записите ви, имате ме за фен вече :)
Иване, явно е така, да – драмата на рока е в това, че винаги умира и се обезценява. И все трябва да се появява тук-там по някой, който да го съживява. То това му е и готиното, за това говорех и аз – рокът трябва да се изживява, да се съживява. Да се живее. Както с този концерт на Фиш – бяла завист ме тресе сега, такъв концерт съм сигурен е по-ценен от сто от другите, халтурните концерти дето правят под път и над път. :)
И двамата сте прави за ъндърграунда – но все пак е малко гадно масово вкусът да се направлява зле от медиите. Всъщност може би това е добре – както Декарт казва, че е благодарен на учителите си, защото с непоколебимостта си са го накарали да бъде критичен и сам да започне да учи и да открива. Та може би трябва да сме благодарни на медиите с безвкусните им промоции на слаби песни – без тях нямаше да я има жаждата сами да откриваме или създаваме ценната музика.
Любопитна статийка за музиката и публиката:
ПС В предният пост ползвах думата нищета. Имах предвид ограниения. Явно бях под влияние на блуса…