Знаете за най-тайното число на света, нали? Това, дето никой няма право да си го намисли, няма право да го съобщава, нито да го има записано някъде?
09-F9-11-02-9D-74-E3-5B-D8-41-56-C5-63-56-88-C0
Сега да не каже някой, че правя нещо нередно – аз всъщност не го зная онова тайното число, а само опитах да налучкам.
Тези дни се случиха някои интересни неща около технологиите за цифрова защита на издателските права. Не говоря само за шума около “числото”, а и за различните развития в лобирането за отказ на издателите от DRM.
Обсъждаше се и директивата IPRED2. Беше приета в Европейския парламент – с малко, но достатъчно мнозинство, без предложените в кампанията на EFF поправки. Типично по парламентаристки – представителите на народа когато стане дума за нещо извън “компетенцията” им (разбирай нещо, от което не могат да извлекат пряка и бърза полза) винаги гласуват хаотично и небрежно. Директивата ще се обсъжда в Съвета, нищо чудно и там да мине. Някои смятат приетия текст за малка победа, но какво са малките победи на фона на силите на издателите на съдържание? Особено в днешния Интернет, който издига ценността на съдържанието до невиждани висоти? Друго беше преди време – някой публикува нещо, изрепчат му се, спрят му сайта и готово. А сега – има огромни сайтове за обмен, както на мултимедия, така и на най-обикновени текстови новини. Които набират все повече потребители, трафик, всякакъв вид мрежов ресурс.
Дори и да е декриминализирано използването на защитени продукти за лични нужди – кого го е грижа? Не, наистина – ако няма откъде да си купите хляб, какво ви интересува, че е без пари? Нима това е свободата – не, това е още една от ръчките, с които монополистите на съдържание “нагласят” Интернет за себе си. За мен IPRED2 е пълен провал – ако си казвате “кой си пък ти”, вижте сайта на EFF. Политиците винаги могат да направят мили очи, казвайки “Ох, този път не успяхме, защото то много сложна тематика, пък ние много малко време имахме – ама вижте, все пак нещо направихме, нали? Ще се постараем повече другия път, а вие гласувайте пак за нас! А, да – и ако искате, пращайте ни петиции и писма, ние много обичаме да ни се обръща внимание!”. Блях. Ще гласувам, да. Ама друг път.
Но да се върнем на числата. Изведнъж навсякъде прогърмя, че защитата на HD-DVD е пробита и има някакво вълшебно число, което просто я размазва тая защита. Все едно едва ли не ако отпечатам на картонче числото, всеки диск, който докосна с него, ще се разкодира. Ама на минутата, значи!
Глупости. Това число е известно не от вчера, още преди месеци са го открили, едва тези дни се е разшумяло из мрежата за него. Някой замисли ли се какво всъщност представлява това число? Ами аз ще ви кажа – нищо не представлява! Може да е всичко, така че за нас с вас то просто не значи нищо, ама нищо.
Някой знае ли как да го използва, използвал ли го е, има ли възможност да го използва? И да има такива хора, едва ли четат моя блог. Не се обиждайте – ако разбивате шифриращи алгоритми и защити на корпоративни технологии, едва ли ще искате да си признаете публично, и то точно тук.
Някои казват “да, това е просто едно число, но всъщност е голяма победа на свободата на словото и победата на здравите сили над цензурата в интернет е огромна крачка към свободното интернет-общество на бъдещето”. Наистина ли? Хм, добре звучи, вярно. Ама силно се съмнявам.
Защо се съмнявам в победата над цензурата? Защото такова нещо няма – щом съществува цензура, тя просто не може да бъде победена. Контролът над информацията е истински и съществува само когато е тотален. Казват, че Digg.com под натиска на потребителите си решили да не се предават и да се борят докрай. Както пише Кевин Роуз “If we lose, then what the hell, at least we died trying.” Ох, че патетично, да се просълзи човек. И това е същият сайт, който сваляше новина след новина за числото и изтри потребителите, които в началото публикуваха и коментираха? Същият сайт, който за няколко епизода от подкаст-проекта си Diggnation е бил спонсориран от HD DVD Promotion Group?
Нищо лошо всъщност – бизнесът си е бизнес, спонсорството е пари при условия. Но защо условието да е цензура? И защо малко след вдигането на толкова шум Digg.com застава с гърди пред куршумите? Ако HD-DVD индустрията поиска, сигурен съм че може да разкаже играта на сайт като Digg. Въпреки критичната маса потребители. Защо не стана така, защо днес Кевин е герой, след като вчера модераторите изтриха маса новини, коментари и осмеляващи се потребители?
Разберете ме правилно – харесвам Digg.com, даже много харесвам идеята за свободен новинарски сайт с разпределена отговорност. Проблемът е, че Digg доказва, че не е такъв сайт. А е просто поредният манипулиращ и манипулируем лоби-портал. Да, звучи кофти, знам. Но те просто изпуснаха шанса си да се докажат пред интернет-общността, че са нещо ново. Не става с малки новини и ежедневни ненужни “свободи” – важно е как се държиш в такъв момент. Когато те настъпят по мазола, тогава явно проличава истинската ти медийна концепция.
А ако Digg не е нищо ново под слънцето, защо тогава да не чета добрия стар Slashdot? Вярно, там има модерация и строг контрол – но кое ми гарантира, че при Digg няма да го има пак същото? Не казвам, че хората са постъпили лошо, нито че сайтът е кофти – напротив. Просто разочарованието е в това, че моделът на Digg.com привидно беше принципно нов. Привидно.
Още нещо. За числата. Знаем, че има битка между два пазарни “лагера” за налагане на новите технологии за запис. Не съм запознат дали HD-DVD или Blu-Ray е “печелела” – не е моята област точно това. А и игрите в мътното под лъскавата медийна глазура няма начин да ги видим. Но поне едно е факт днес – сега се говори за HD-DVD много повече, отколкото когато и да е било друго за всички формати на запис, взети заедно. Нима това не е някакъв вид актив? Не мога да повярвам, че някой ще позволи да се вдигне толкова много истеричен шум около едно число, без да има изгода. Ще си позволи дори да заплашва един след друг сайтове и да иска да се изтрие упоменаването на числото. Никой не е толкова наивен, че такава цел може да успее. А всъщност толкова малко устройства са продадени, че не е никакъв проблем числото да бъде сменено. И какво остава тогава? Свободата, правдата, премахването на цензурата? Не, просто шумът около HD-DVD. А, да – и геройството на Кевин Роуз от Digg.
Не че не би било добре да е другояче :)
Само да питам – вашите да не би да са от Държавна Сигурност?
Много конспирации, много нещо. :))
Не, не са, определено. Разбирам задявката в коментара ти, наистина статията стои малко параноично. Но все пак сравнението с точно тази структура ме обижда.
Иначе не са конспирации, защо да са? Ако “конспирация” значи таен заговор за постигане на някаква цел, то можем да кажем, че в света на бизнеса, особено на големия бизнес, конспирацията е начин на живот. Е, не зная от личен опит, разбира се – но нали всеки говори на основата на впечатленията си.
Малко по-остро представих нещата, да – но ме подразни фактът, че елегантният финт на Digg се приема толкова безкритично от повечето блогери, които чета. Да, наистина всичко изглежда сякаш публиката, потребителите имат начин за контрол на управлението на сайта и нивото на ежедневната му цензура. Пак казвам – ще се радвам, ако наистина е така, Digg.com като концепция ми харесваше много.
Но за мен само едно патетично писмо (статия в блог без коментари – това си е на практика открито писмо) не е достатъчно. Ефективността на даден модел трябва да може да се замери. По някакъв начин, с някакво ниво на точност. Патетичните писма не могат да са критерий за ефективност на сайт, който няма за цел да прави патетични скандали, а да налага нов модел медийност.
Може и да греша, но пък затова пиша всички тези неща – ще се радвам на диалог. :)
Само между другото, в момента вече новината за статията на Кевин е на първо място по рейтинг в Digg. За седмицата, за месеца, даже и за годината – с цели 13 хиляди гласа повече от новината за iPod на Apple.
Не че е нещо лошо, просто малко взе да се прекалява, според мен. Не мислите ли? “Нима това е най-важното?” :)
Сигурно докато пиша това продължава да “напредва”. Вярно – сайтът си е техен, читателят винаги има избор да не го чете. Но за мен е малко лицемерна цялата тази шумотевица. Особено на фона на приетата почти без поправки IPRED2…
Най-накрая да прочета едно смислено мнение по въпроса – браво за което! Искам само да добавя, че напоследък блогосферата се е напълнила с папагали, които само преповтарят чужда информация, без изобщо да си направят труда да проверят фактите.
А фактите са че “числото” официално е открито преди повече от 2 месеца, на 11-ти февруари. Повече информация може да бъде прочетена в оригиналната дискусия:
http://forum.doom9.org/showthread.php?t=121866&page=6
Това число не обезсмисля DRM защитата на HD DVD дисковете. AACS е измислен малко по-умно от CSS защитата на DVD дисковете и точно този key може да бъде revoke-нат във всички дискове, които са произведени от момента на разкриването му: http://en.wikipedia.org/wiki/Advanced_Access_Content_System
Ето и една добре сглобена хронология на шума около AACS:
http://en.wikipedia.org/wiki/AACS_encryption_key_controversy
1. хм, тъкмо щях да пращам и аз линк към doom9, че числото е полезно.
http://forum.doom9.org/forumdisplay.php?f=9
2. и все пак този шум май е доста преувеличен. тук споря с един руснак, но той все пак е руснак и ползва думата “цензура” в друг контекст.
http://lj.rossia.org/users/rahenna/94592.html?view=114304#t114304
3. CSS не е ли отдавна дескрамблиран и то сравнително лесно от едно норвежко пишлеме на име Йон Йохансен?