Докато, изцяло в “стила” на Web 2.0 – където, както казва Тим О’Райли, “всичко е в постоянен бета-стадий” – двамата човека зад Zooomr, най-вече младият програмист Кристофър Тейт доработват наживо пускането на новата версия на сайта, пряката им конкуренция Flickr им изпраща пица.
Радва това, че има такива сайтове, такива екипи, такъв вид предприемачество. Дори Фликър, които, както писах в предишна статия, имаха проблеми с отвореността си преди време, вече са в крак с Web 2.0 вълната. Нагласа, според която компанията съществува заради екипа, сайта, идеята – а не обратното.
На фона на всичко това в България днес започва да се пълни с лъскави и “съвременни” сайтове, изработени от компании и консорциуми. Сайтове, които с Ajax-а си и с потребителското си съдържание твърдят, че са Web 2.0 – а в долния си край са пълни със заявявания на пълни издателски права, линкове към другите сайтове на фирмата. И никакво външно свързване.
То не са всякакви социални мрежи, то не са портали за новини, то не са блог-хостинги и агрегатори… Всяко нещо, което навън проработва след няколко месеца някоя измислена българска компания го “внедрява”. Прави го лъскаво и красиво, плаща на програмисти и дизайнери, които се потят в офисите – типично по маниера от преди Web 2.0, всъщност чак от ерата на “дотком”-ите, която сега наричат 1.0 Bubble.
После се почва рекламна кампания със “съвременни” средства – през блоговете на някои “блог-стожери”, както с лека насмешка ги нарече наскоро Алекс. Не визирам споменатите от нея хора, не – други са, но пак да ги наречем “стожери”. Мълвата “плъзва” из пубертетските блог-хостинги като blog.bg и glog.dir.bg и изведнъж новият сайт става “яко фешън”. “И как пък няма да е Web 2.0, щом като е толкова известен, и-и-и ти пък?”
Бях намеквал преди година-две, сега се убеждавам наистина – у нас нещата ще се променят не с тези нови, лъскави, рекламирани и копиращи западни идеи сайтове. Уеб-промяната ще дойде, когато се появят истински уеб-предприемачи. Хора като Кристофър Тейт например – които могат една идея да я развият така, че да не ги интересува голямата фирма, работата в офис и “динамичната и стимулираща работна среда с удовлетворяваща заплата и командировки”.
А ще си проличи, когато тези сайтове на по един или двама човека започнат да не отказват, а напротив – да търсят свързване. Днес го правят блоговете с техните списъци с тематично близки други блогове. Блогерите трябва да правят освен блоговете си и сайтове с услуги – това е. Само те го могат истински.
Всъщност беше казано с признателност и уважение… поне към конкретно споменатите там, разбира се :-)
Да, май насмешката аз я добавих от себе си – и пак не към споменатите, или поне не категорично към всички. Да си призная, стресна тогава ме лекотата, с която каза “стожери” :) Иначе блогове всякакви напоследък – насмешката при мен идва от това, че някои сами се изживяват като такива “стожери”, без никой да ги смята, без дори много-много да ги четат. Стига само да пишат по много, да пишат “фешън”, а ако може и с грешки и с повечко псувни – мм, класика…
Добре че човек винаги може да избира какво да чете и какво не.
И все пак – в българската мрежа като че ли не е много заслужаващото четене. Мнение, което се затвърждава, ако човек сглупи да порови из въпросните тийнейджърски блог-хостинги и отделни модерни пораснали псуващи блогери…