Arcane Lore

През пролетта в зала “Универсиада” ще свирят HammerFall. Заедно със Sabaton и Bloodbound. По-конкретно — на 10-ти април 2009г. И аз не повярвах в началото, затова за невярващите — афиш. “Наздраве!”, както би казал Мечо Пух. :D

Хамърфол не са същите като в началото, а и точно този стил мелодичен пауър метъл (дали уцелих журналистическото клише?) за някои може би е леко демоде вече. Но нещата не са каквито са, крият истината от нас, но ние знаем къде е истината, да — “истината е някъде там”. Май се отклоних прекалено, но за Хамърфол ми е странно да пиша. За първи път ги открих, ако не се лъжа, някъде във втори курс в университета. Бях си взел няколко нови касетки. На черно, разбира се, по това време легална музика си купуваха само дискарите и чалгарите от “Унисон” на Витошка. Поправка — може вече да са си били легални, от “Уизард”-а на ъгъла на Солунска при Славейков. Днес го няма този магазин, но навремето беше голям кеф и класика.

Та сещам се, че бяха неща като Hollow, Primal Fear и май станалите ми тотални любимци Shadow Gallery. И някаква съвсем странна група, HammerFall. Всъщност си бяха все първи албуми. Shadow Gallery ми влязоха в ума и оттогава не излизат, от албума на Hollow си спомням само един кънтящ гаражен звук и една песен, в която се повтаряше “hold your banners high” и не ми хареса. Primal Fear пък също не ми допаднаха на първо слушане. Макар да знаех вече кои са хората в проекта и от това да предполагах, че ще е нещо супер. С повечко слушане гласът на Ralf Scheepers е просто мания.

Но HammerFall ми се видяха на този фон някак… стандартни. И наистина — музика с много енергия, много хъс и караща те веднага да започнеш да припяваш и тръскаш глава. Хевиметъл от истинска класа. Но… като че ли повечето от нещата в музиката “разчитаха” на метъл-“подсъзнанието” ми. Съвсем лесно забелязваш клишета, но изсвирени перфектно и, както казваха “критиците” по списанията, когато не можеха да изсмучат друго от палците си, “късат глави”. И прощаваш клишето. :)

“Glory to the brave” беше нещо, което можех да слушам постоянно и да не ми омръзва.

Днес не зная, не съм ги слушал от известно време. Защото не съм слушал изобщо музика напоследък. Но ще си пусна, още сега. А през април, надявам се, ще ги чуя и наживо заедно с още две добри групи. Няма да стане като разминаването ми с Blind Guardian…

—-

Не бях проверявал отдавна нищо за Shadow Gallery и чак сега разбрах, че Mike Baker е починал през октомври 2008г. от инфаркт. На само 45 години. Стана ми тъжно. Вярно, че е някак егоистично тъжно — познавам го само от албумите и ми се щеше да можех да се изненадвам още от нови и нови песни и да пускам новия албум с онази тръпка на нетърпение, съмнение и предусещано удоволствие. Много посредствени музиканти доживяват до дълбока старост с техните наркотици, алкохол и комерсиални парчета. Но нищо — имаме си старите записи. Shadow Gallery готвят нов албум, между другото, само не се е разбрало кой ще пее на мястото на Майк Бейкър.

—-

Покрай HammerFall се сетих и за една друга любима група, датчаните Pretty Maids. За мен те са голяма група, нищо че в доста от албумите звучат доста по-мелодично от “пауър”-звука на въпросните HammerFall. Та точно Хамърфол във всеки албум имаха и по един кавър. Едно от тези парчета беше “Back to back” на Pretty Maids. Става за нахъсване в очакване на метъл-концерт, мисля:

 
They came at dawn into the morning light
Black shadows riding on the mist
Prepared for battle, swords were shining bright
Filled with anger and harm
Came to kill not to charm
 
The sound of metal screaming in the air
The time has come when justice rules
The endless victims looking up in fear
Now, who are the fools
 
Oh, here they come, riders of the sun
And they will fight
Back to back
…
 
from “Back to back” by Pretty Maids