…и защо няма да гласувам и на след-варителните…
Започна предизборната пропаганда и вече доста хора, които уважавам, писаха в блоговете си в подкрепа на сините и особено на тъмносините кандидати. Показателно ми е, че хората виртуално около мен подкрепят все още “сините”. Но е нормално – бил съм за СДС, в очите ми е блестяла надежда на не един митинг, студентски протест или блокада – най-логично би било и аз да съм останал “син”. Но това, което другите наивно отказват да видят е, че всички в политиката са боклуци. Дочувах лоши неща за “синята номенклатура” още през онези години, но отказвах да повярвам. Докато година след година, избори след избори всичко стана ясно само. Който вижда друго, явно се самозалъгва, че с упорство в изборите все някой ден ще дойде светло бъдеще. Без мен в това – “светло бъдеще” сме чакали достатъчно преди!
Червените кандидати и всякаквата останала измет от ГЕРБ, ДПС, Атака и разни други извънземни хич не ща да коментирам.
Прошко Прошков бил честен и добър, Светослав Малинов бил принципен политик, не знам си какво. Тези дни се видях с приятел, който беше активен политически преди години. Вече не е – напусна сам. В ранните ми 20 имах поне няколко изявяващи се така дейци наоколо, кои повече и кои по-малко “сини”. Беше нормално, беше правилно, честно, отговорно и ентусиазирано. Та видяхме се и разговорът лека-полека мина към идващите избори.
Споменахме Меглена Кунева и ни се вгорчи бирата. Не разбирам кой и с какъв акъл би гласувал за нея – особено когато знае историята й, политическата й кариера, знае кои политици през годините са я подкрепяли и кои сега я издигат. И когато знае, че като еврокомисар нищо не е направила. О, да – беше жена комисар, голям успех. Зная феминистки, но има и друг вид феминистки, едни криворазбрани такива, дето ще скачат до тавана, ако стане президент. Само защото е жена и това е “голям успех”. Да, голям успех. Нищо, че Кунева е куха, та дрънка. Лично на мен само Слави Трифонов и ония измисльовци сценаристите му са ми достатъчни като подкрепа за Кунева, за да махна с ръка и да ида да гледам друг филм.
Естествено разговорът се пренесе към сините кандидати. Ясно беше, че кандидатите на ДСБ ще минат предварителните избори. Та за тях. За Прошков нищо не знаехме, но съм сигурен, че не е чак такъв месия, както го представят из дсб-фен-блоговете. На предизборни обещания, на разговори с блогърите на хапване в кафене сигурно всеки е голям майстор. Не виждам каква по-различна пропагандна политика е това – както някои обядват с журналисти, така други викат на кафе блогъри. Пак казвам – нищо лично към участвалите хора, някои от тях познавам и уважавам, но просто това не е моята представа за “нещо различно”. Никъде не проличава нищо, което да си заслужава.
А остава винаги силуетът на Иван Костов някъде на заден план. Човекът, който беше доведен на власт с огромна подкрепа, огромна. Подкрепа, която ако беше видяла поне малко успехи, неща, които да си заслужават, щеше да се повтори на следващите избори. Но не – човекът беше зает да приватизира всичко и най-вече да създава новата “синя номенклатура”, да я пуска да пълзи навсякъде. Заради тази номенклатура, заради “сините бележки”, които определяха кариерите по-нагоре във всички сфери и които ги раздаваха най-корумпираните в СДС, заради това не мога да търпя Костов и днес. А, да – и заради това, че изгуби следващите избори. Идиот – с толкова зор почти цял народ излезе на улиците и го качи да уреди държавата, а той само уреди своите партийни хора и накрая взе, че се провали на избори.
Та като казах за Костов, се сетих и за Малинов. Питам тоя мой приятел какво мисли за Светослав Малинов и той, едва отпил от бирата си, веднага казва “тъп, но верен”. Всичко пак си идва на мястото, нали?
Преди години е участвал в една от PR-кампаниите на СДС и там шеф на пиар-а е бил Малинов. Работили са дълго заедно, в някакъв средно голям екип и има както формални, така и неформални впечатления. Тогава СДС редовно правеше запивки на екипите си из хотели и курорти. Семинар, конференция, тийм-билдинг – дрън-дрън. Само харчеха пари, но все едно – това е друга тема.
Думите му бяха точно такива – кух, тъп, но пробивен, гледа много имиджа си и най-вече следва Костов. Питах го защо тогава изобщо го издигат за кандидат за президент – нали се очаква след Гоце-то да има някаква промяна, нещо различно и качествено, някой нов политик с идеи и правилни разбирания, някой, който да противопостави разбиранията си както на властолюбието на Бойко, така и на руската продажност на комунистите. Не че Бойко не е комунист, де.
И той ми отговаря – избрали са го, защото е верен на партията. За момент се сепвам и се чудя “как, на коя партия”, защото още стоят някъде в ума ми лозунгите за “Партията” от детските години. На ДСБ, на партията, на Костов. Костов няма да търпи какъвто и да е кандидат, който не му е верен. Първо верен във всичко и чак след това евентуално може да има други лични политически качества.
Така че няма да гласувам. Нито на предварителни, нито на следварителни избори.
Не се заблуждавам и от агресивната “положителна” кампания на Георги Кадиев. И той е същият, просто използва всяка възможност и всяка пукнатина в сините за кампанията си. Нито вярвам на Куневата “отворена кампания” – глупости на търкалета, даже не ми се коментира.
Честно казано, вярвах, че Светослав Малинов е най-ценният от целия този куп въпросни кандидати за президент и кмет. Имах си някои малки причини – образование, научна работа. Но много повече вярвам на личната оценка на приятел и тя е “най-вече верен и по-скоро тъп”. Аз верни на партия хора в управлението не ща. Такива имаме.
—-
Нека не ми се сърдят искрените привърженици на ДСБ и СДС. А привържениците на други партии и партийки могат да идат да се привържат някъде на майната си и да си гледат работата. :)
—-
Аз истинския си коментар съм го написал преди години.
Не гласувам. И не съм пасивен – обяснявам всеки път разбираемо защо и как. Много от “активните” гласуващи и това не могат да направят.
Значи сте на едно мнение с бай Ганя :-) Той поне е лаконичен:
“Всички са маскари, и едните, и другите!”
Съдържанието на цялата Ви статия може да се сведе до твърдението, съдържащо се в тия няколко простички думи. Тогава защо беше нужно да хабите толкова много думи за да кажете толкова малко смисъл?!
Затуй е гений Алеко: че е успял да вложи в устата на иначе противния си и простоват герой такива думи, смисъла на които и след повече от 120 години учените мъже не могат и няма да кажат даже и с прекалено многословните – и с празнословните – си “учени” статии.
Прочее, духовното Ви родство с иначе толкова простоватия литературен герой на Алеко едва ли е нещо, с което може да се похвали един човек, претендиращ да има философско образование. Тъй че стократно по-мъдро щеше да бъде просто да си бяхте замълчали когато в главата Ви се появиха тия банални и блудкави мисли :-)
Които именно са на “ентелектуалното” ниво на простака бай Ганя, хиперболичен образ на българската наглост и простотия още преди близо два века. Тъй че да ни е честито раждането и на новия блогърско-философски бай Ганю! :-)
Грънчаров, всяка такава отровна пяна от вашите уста е хвалебствие за мен – щом такива са се ядосали, значи има поне някаква истина в съмненията ми за въпросните партии.
Няма да коментирам поредното ви излагане със злословене срещу философията на философите, които не са… вие. Толкова добре познавам реакцията ви, че я очаквах, макар признавам си – не толкова скоро, не мислех, че четете тук. Искрено се надявам през годините да съм се отървал от такива читатели като вас!
Повече няма да коментирам такива заяждания и само ще кажа, както казах и в коментар към статия във вашия блог – не коментирайте повече тук, не сте желан! Пишете при вас си и си тролете пред вашата си публика.
Ще спестя едно излишно разкарване до блога на Грънчаров, като кажа на другите, че там той е писал някакви още по-злобни неща, даже че тази ми статия била “платена” и какви ли не други болни бръщолевения. Смях, смях…
За тези, които не го познават отпреди години, когато започна да се заяжда с всеки блог, който не е на неговото мнение – Ангел Грънчаров не е толкова страшен – просто си е болен човекът, според мен. Болен за слава и всякакъв вид внимание. Трол с блог. Чупка!
Последна реплика, преди темата “Грънчаров” да е затворена за този блог – някой беше подхвърлил заради мнението ми за кампанията на Мото-Пфое за реклама на Ford Focus през блогъри, че съм бил “хейтър”… Е, ако искате да видите истински хейтър, може да направите грешката да четете Ангел Грънчаров!
Та не съм хейтър аз, даже хич няма злоба в мен! :) Виж, такива като Грънчаров… мани, мани!
Хех, а аз продължавам да гласувам, въпреки че трудно можеш да ме обвиниш в някакви илюзии (поне след 1991, когато съм бил на 15). Отношението ми е емоционално, колкото към маша, с която изхвърляш умряла мишка. :)
Но това е въпрос на темперамент, предполагам, ти често вземаш нещата много навътре.
ха, тъп но верен… това беше първата мисъл, която ми се наби в главата когато преди години чух за пръв път цветан цветанов да говори в новините… History repeating. и както вече каза – такива и сега ги има. в цялата работа повече морал и етика трябва, но замълчи сърце. това са остарели и отживели думи.
Светослав Малинов е лоялен, но в никакъв случай не е тъп. Бегъл поглед върху биографията му би бил доста информативен. Често желаното се представя за действително.
Комита, образованието и научната/партийната работа не са показателни за това. Срещал съм хора с титли, които пак са без идеи и визия. Предполагам, че това е имал предвид в случая с “тъп” – не че Малинов е глупав в ежедневния смисъл, не. Но за президент трябва нещо много повече. Въпросният ми приятел работи доста време в СДС и понеже не беше от кариеристите, успя да си изгради точен и трезв страничен поглед върху хората и процесите – затова и си би камшика. И затова лично аз вярвам повече на него, отколкото на партийните биографии. В случая “тъп” значеше “без идея” и “просто верен”. А самоцелната партийна работа е презряно нещо.
Иначе сигурно Малинов е “нормален” български партиен политик – верен, лоялен, работи с хора, специално той пък е и спец по агитация, предизборни кампании и пиар. Но за мен това не е политика, а някаква пропаганда и бизнес. То в България друго няма.
Истинската политика трябва да е постоянно създаване и прилагане на политики. Създаване и прилагане заедно и публично, не налагане и агитиране. Политики за всичко, осмисляне на целия процес. Това създава с времето истинското обществено въодушевление, а не агитацията. А способност за работа с политики сред самото общество (не зад вратите на партийните централи) досега никой не е показал. Хеле пък Светослав Малинов (или още по-малко някой си Румен Христов, който се оказа, че е спечелил предварителния избор, с подкрепата на цигани – сигурно от общини със сини кметове и/или общински съветници…).
Но, както каза nedko – замълчи, сърце…
Смятам да хвана най-сериозната книга, в която се говори за отказването на цигарите и да я преведа. Ще заменя “пушене” и сродните ѝ думички и ще ги заменя с “политика” и нейните сродни. Книгата ще бъде, както се досещате, със сменено заглавие — “Отказване от политиканството”.
Впрочем, не изразявам гласно мнението си за политиката и изборите. Изразих го, когато споделих разочарованието си от Мартин Димитров. Подобни грешки, ще се постарая да не правя. Има далеч по-приятни и красиви занимания от политиканстването — фотографията, например.
Тъй като Ангел Грънчаров се намеси, като, най-повърхностно, но умело хвърли образа на бай Ганьо, ще внеса въпросното уточнение. Образът на бай Ганьо, напук на мнението на Грънчаров, е изкривен в смисъла на сатирата, която рисува Алеко Константинов. Това прави Ганьо Балкански съмнителен, а най-важното — образ, който не може да бъде общовалиден. Всяка употреба на Ганьо Балкански в политически контекст, пардон, говори за нечуваното незнание на употребяващия. Когато образът не е монолитен… не е правилно да се използва в разговори… май.
Тъй смятам. Надявам се да не съм оскърбил Грънчаров.
Ще доразвия това. За Бай Ганьо като донякъде положителен герой. Не исках в началото, защото е много непопулярно – много по-лесно е да се ползва готовото клише за “байганьовщина”. А винаги удобно се забравя, че Алеко освен за пътуванията на героя си в Европа (откъдето е това прословуто казване “И едните, и другите са маскари!“), после пише една по-различна поредица фейлетони. “Бай Ганьо прави избори” и подобните дават много точната картина на българския политик, дори на съвременния български политик. Ако се абстрахираме от лустрото на “неутралната” гледна точка на вестници и телевизии.
В този смисъл Бай Ганьо от времето на пътуването из Европа е положителен герой – показва човек, който е неудобен и пречещ на средата, но е по своему честен и откровен. Може би най-вече защото не може да промени тази среда, да й повлияе.
Колкото и да е странно, точно този първи образ на Бай ти Ганя се цитира винаги и все в лош контекст. А вторият, този на ганьовската ни родна политика – той се премълчава. Макар авторът да е поставил акцент именно върху него – както с градацията на текстовете във времето, така и с личното си отношение към събитията в България в епохата. Ако първият Бай Ганьо е самоироничен и по своему терапевтичен за българина, то вторият е обида за българските политици.
Която обида не се възприема нито от политиците, нито от агитационните им свити. Както казва народът – ти го плюеш, то си мисли, че дъжд го вали.
Съжалявам за литературното отклонение. Надявам се е било интересно ;)
Може Грънчаров да си има кусури, но не значи че не може да говори понякога верни неща. Наистина – много думи, но не се разбира какво се каза. Едни кандидати били не знам какви си.
Сега за възвишеното “негласуване”. За мъдрия поглед отгоре на презряната политическа система. Ако някой си мисли, че като откаже да пусне глас, всъщност не гласува, е пълен наивник. Гласува и още как! Изборите ВИНАГИ са действителни. Ако не гласува някой, значи подкрепя победителя.
С многото думи горе е казано, че според автора всички кандидати са еднакви. Малинов не бил правил, ъъъ… политика, Прошко говорил с хора на кафе – направо завършени престъпници. По какво се отличават от Софиянски и Цветанов – според действията на автора – с нищо. И тролът Грънчаров излиза прав.
Не подкрепям победителя не защото не гласувам, а защото не приемам гласуването на общи избори като такова. Ако просто не гласувах, просто не ми пукаше и си зяпах мач с биричка, докато будалите обсъждат и после гласуват, тогава щях да подкрепям победителя с негласуването си.
Аз не правя така – аз казвам и повтарям вече доста години в подробни и смислени разговори с приятели наживо и (понякога) кратки и безсмислени защити от тролове в блога, че за да работи идеята за свободно общество, трябва не да затвърждаваме общите гласувания за някого “там далеч”, а да осъзнаваме все повече и повече нуждата от разпределеност на гласуванията. Нуждата от гласуване за колкото може по-малки неща и колкото може по-често. Писал съм преди, затова са тия етикети към статиите.
Дори и гласувания всеки ден – какво пречи на общината да има едно постоянно работещо гише с всеки ден по един или два текущи въпроса за гласуване? Който е обществено буден минава след работа и гласува – какво по-лесно от това?!? Само пример давам… Политиците не посмяват да говорят за тотално гласуване. Някои говорят за “пряка демокрация”, без да влагат достатъчно смисъл в нея, други пък искат референдуми и забравят, че у нас законът определя референдумите като пожелателни, не задължаващи.
Няма значение – важното е, че истинската, реалната държава обхваща това, което можеш да видиш от покрива на най-високата къща в града си. Не ми се търси точният цитат в момента, губи ми се и кой го беше казал. :) Ако се гласува на общи избори и се изпращат някъде делегати, които никой не ги знае и ги контролира само на изборите, се затвърждава отдалечаването на властта от хората. Тя това си го може – но нека опитаме с обосновано негласуване и с искане за избори за всяко решение в общините (например). Иначе преди избори и баба знае да обещава и да доказва колко много и тежка работа е свършила.
По тоя повод – ако сините бяха започнали с няколкостепенни гласувания, започвайки от кварталните клубове (има ги още, нали?), дали изобщо щяха да привлекат вниманието на хората и да ги заинтригуват да гласуват така? Не само “регистрираните симпатизанти”, а всички хора. Изобщо някой прави ли “на място” някакъв дебат в обществото? Ами не – всеки чака да наближат изборите и тогава да обяснява пред блогъри колко е направил в Лозенец. Ходил съм в Лозенец, и то доста често – не съм впечатлен.
Така че нито троловете са прави, нито някои от кандидатите се отличават. И нека не си говорим как аз съм подкрепял победител и как всичко това е безотговорно. Защото не е така – другото е безотговорно! Аз имам глас и не си го давам! Искам аз да решавам въпросите на общината си (например), да гласувам за решения и кметът като мой служител да ги изпълнява. Всеки ден. Или хайде – всяка седмица. ;)