В черните дупки няма фотография. Считам това за техен голям проблем.
И макар и в доста други дупки фотографията да е проблемна, де това да беше единственият кахър на черните дупки. С толкова много проблеми, черните дупки са късметлии, че имат в основата си тоталната безпроблемност. Изобщо всички, които имат в основата си нещо тотално, са късметлии. Винаги това тотално внася в тях някаква еднозначност – както например при героите от комиксите. И дали все пак това е късмет?
Дали търсенето на еднозначност в живия свят, в който тоталността е трудно доловима, е предизвикателство за ценящите късмета или е изгубена кауза за всички, за които нещата винаги имат още едно значение? И дали търсенето на тази еднозначност не е истински ценно, когато се търсят винаги още значения за всяко нещо? Може би това е животът “с чук в ръка”? Има някакво вътрешно противоречие във “философстването с чук в ръка” – в основата на всеки стремеж е рушенето по пътя, стремежът към мъдрост руши знания, а те… са почти всичко. Май все пак това беше имал предвид Ницше. Метафората е лесна за достигане от постмодерна, но сигурно по него време е било по-иначе.
Като заговорихме за черни дупки – възможен ли е стремеж към спокойствие? Самите черни дупки са доказателство и за двата отговора. Като че ли…?