Ако знаете адрес с публикувани конспекти за докторантските конкурси в СУ, моля насочете!
Висшите ни училища страдат от огромния товар на бюрокрацията си. Така “модерна” доскоро, във времето на интернет-живеенето тя е бреме за обучаващите се. Да, най-често страдащи от тромавата университетска машина са именно студентите и докторантите, поне по мои наблюдения. Някои от преподавателите опитват по-гъвкаво представяне в Интернет, но това са все локални проявления — масовото правило е “ела в канцеларията, намери ни и ако сме на кеф, ще ти уредим въпроса”. Това е мекият вариант. Тежката форма е “Колеги, ще изпитвам по еди-коя си книга. Къде можете да я намерите ли — ами в книжарницата долу. Зная, че я има, аз съм я писал, аз я издавам.” Имах цял изпит като студент, подготовката за който се състоеше в купуване и прочитане на книжле, съдържащо “чопнати” пасажи от други, ценни и оцелели през времето книги. И това явно продължава, защото тези дни един човек ме търси със запитване за “нещо по философска антропология, каквото и да е, ама спешно”. Не е тайна изобщо, че огромна част, може би повече от половината от преподавателите по философия се издържат от свои книги, по които изпитват. Визирам най-вече по-старото поколение, което преди десети е преподавало Диа-мат, Ист-мат и история на БКП. А днес пишат книги и учебници по философска антропология и психология, да речем… Явлението е масово, но дано да е грешка на “прехода”.
Защото аз не искам да чета поредния сборник, от който най-ценното е библиографията… ако я има.
Не казвам, че не се написаха много и ценни книги — има ценни неща, както преводни, така и авторски от родните специалисти в областта. Има анализи на проблеми, има и истински сборници — такива, които представят проблем или епоха във философското мислене с основна цел насочване на вниманието и отваряне на ново поле за разработки. За разлика от изпитните книжлета-сборници, които напротив — затварят интереса на аудиторията. Хората си казват “само да мине тоя изпит, купувам тая книга, зубкам я и после тая тема ми е омразна и не ща да я зная”. И е щастие, че има и ценни сборници.
Но общият проблем на университетското у нас си остава насочеността му към администрацията, а не към ученето. Администрацията е само средство, задача в пътя към целта — която е ученето. При нас по закостенял бюрократичен образец се получава обратното — целта е структурата и нейното поддържане.
А Alma Mater всъщност не е сградата. “Наша майка” е науката, разбирана като учене и научаване, а не сградата, в която ходим, която има секретарки и паричен салон (по мое време му казвахме “каса”) и в която няколко пъти годишно учените се разхождат в роклоподобни “тоги”. Университетът е в отношението към науката и в грижата за нея като за жизнена среда на научно изкушените. Не е сграда. Не е и канцеларии. Нито тоги. Или учебници.
Моля ако някой има в удобен за мрежата формат конспектите за кандидатдокторантските конкурси по философия в СУ, да ми ги прати. Също така ако някой успее да влезе в нещото, наречено “сайт на СУ”, без да се изгуби и даже намери онлайн-ресурс с тези конспекти, нека ми прати адреса.
Конспектите вече трябва да са публикувани в периодично издавания “справочник”, но никъде в условията на конкурсите не пише, че за да знае въпросите, кандидатът трябва да е закупил въпросния. Съдържащ, между другото, безброй ненужни на отделния кандидат конспекти от най-различни далечни специалности.
Би трябвало и да пращат конспекти с дата на изпита на адреса на кандидата, но доколкото разбирам не е… сигурно че го правят.
Това ли ти трябва в същност?
Защото тук пише само за CV и две писма с препоръки. Не ти трябвали никакви тестове?! И за мартенския курс на обучени документи се приемат до 31 януари.
Не, Гери — трябва ми конспектът с изпитните въпроси по философия за редовните докторантури към СУ. Не платените докторантури на английски, а тези.
За 2007г. обявата е тук. Това е MS Word файл, неудобен за уеб и ограничаващ достъпа на хората до него, но то сайтът на СУ е пълен с много други проблеми — добре че поне уърд-файл е качен. Ето го тук като уеб-страница, през Гугъл.
Съгласно чл.11 ал.2 от този правилник “Конкурсните изпити за докторанти по държавна поръчка се провеждат от 1 до 15 декември всяка година.” Въпросът е на коя дата точно е моят изпит. Би трябвало да ми изпратят на адреса или да ми кажат на телефона, който съм оставил в документите за кандидатстване точната дата, час и аудитория, както и да ми дадат конспекта.
Неприятното е, че вече остава по-малко от месец, а не са. Опитах да ходя до ректората, но все уцелвах почивни дни или празници на будителите и т.н. и единственият административен персонал, с който се сблъсквах, беше портиерът.
Зная, че трябва да излязат по някое време кандидатдокторантските справочници и в тях сигурно пише всичко това, но ми е малко обидно да търся такъв справочник, че и да давам пари за него, при условие, че съм изряден откъм документи и такси.
Университетът трябва да осигури тази информация, не е работа на кандидата да търчи из книжарници, портиери и канцеларии, за да я търси.
Извинявай, пак се оставих на афекта малко ;) Много ти благодаря, че си се ангажирала с търсене! За съжаление линкът не е за мен, но мерси все пак!
В съответния Правилник се казва дословно: “Програмите за конкурсните изпити се изготвят от научните звена на университета и се включват в кандидат-докторантски справочник, който е на разположение на кандидатите не по-късно от 60 дни преди конкурсните изпити“, което не противоречи на Наредбата за държавните изисквания, чиято съответна разпоредба гласи: “Програмите, по които се провеждат конкурсните изпити, се подготвят от научната организация, която организира конкурса, и се предоставят на кандидатите не по-късно от 60 дни преди датата на изпита“. “Се предоставят”, но не се казва, че са длъжни да го изпратят, още по-малко пък безплатно. Сори! Справочникът и това е :(
Да, Illa — сдобих се с тухлата. Убягнало ми е, че така фино е уредено от правна страна. Хитро. Но и обидно. Каня се да пиша отделно за това, може и да го направя. Накратко — трябва да се купи справочникът. Около 600 страници (без малко) срещу 10 лева. От тази книга на всеки кандидат му трябва страничка, максимум страничка и половина.
На мен ми трябва половин страничка. Да ми е честито…
Университетът има някакво странно и неадекватно отношение към света около него. Не го проявява винаги, но когато го “тресне дъската”, е наистина “в свой свят”. Половин страничка… Пазарно погледнато, разбира се че ще ни накарат да си купим справочника — че нали ние сме единствените му читатели. Въпреки че сигурно две трети от тиража ще отидат за претопяване. А после — университетът няма пари. Да бяха сложили десет лева по-висока такса за записване и готово. Не са нормални тия неща, не са…
Какво да ти кажа? Редно би било да дават на кандидатите, които са допуснати до изпита, безплатно конспект и други евентуално необходими материали. Но, подозирам, не само в СУ е така — щом Наредбата го позволява…
Колкото до икономическата страна от гледна точка на университета, не съм специалист. Много е вероятно да си напълно прав.