Или Дядо Блаз — както ви приляга. Ведно с красивата Бложанка и работливите блоджета. И блодаръци ще има за всички от сърце… Ще ги разнесе Дядо Блогеда с летящата си шейна (е, не може всичко) с блелените.
Идеята е на Бого Шопов, предал е на няколко човека поканата, посочил ме е и мен. За кратко в околните блогове хората се отзоваха и препредадоха. Става дума за блогърска среща преди празниците. Да се видим, да си полафим, да изпием по няколко, да поспорим и да се поскараме и накрая двама-трима да затворим заведението… Знам аз, я със sale ще допиваме последните бири пред разсъмване, бистрейки бизнес-моделите на отворения код, я с manitu ще се чудим дали във “Фенс” или в друго “Криво” да посрещнем трамваите… Не бях ходил на сбирки отдавна и на ОпънФест успях да видя само “виждането” в “Кривото” и накрая с Цецо разреждахме с бира бавния ни разговор за обективите на Pentax. Докато сервитьорките взеха да се плашат вече дали ще си тръгнем някога.
Защо хората не общуват онлайн? По-точно защо ИТ-тата не общуват онлайн? Постоянно някой ми иска телефонния номер, защото по джабър му “било неудобно”, а по е-пощата пък било “бавно”. А на мен пък по телефон не ми е удобно, ко прайм ся? На пръсти броя познатите ИТ-та, които са по-адекватни и намираеми онлайн, отколкото по телефон или на срещи наживо. И какво — работим с компютри, работим по уеб-сайтове, познаваме технологии и стандарти и изобщо сме страшни направо, с поглед само дебъгваме. Обаче най-великото откритие на века е мобилният. Никой не уважава не-интерактивната комуникация. Е, аз пък не уважавам телефоните. Отплеснах се, това е друга тема. Да се върнем на “социалното”…
Социално, социална, социални, мрежа, мрежи… Ако някой имаше представа колко анти-“социално” ми е и как напоследък за мен повече от трима души заедно в една компания, които да участват в разговора и да могат да се обръщат към мен… си е цяла тълпа… Да се чудя на Пейо как намира толкова ентусиазъм да комуникира така активно и масово — ей преди малко чета нещо за някаква книга на Жюстин Томс, нещо за онлайн-маркетинг или подобно и на снимките веднага разпознавам нашего агента. Пейо, нищо против — просто си бърборя ;)
Какво е луднал целият видим уеб по това “социално”, ум не ми побира. Вярно, за търговията е полезно — ако ще продаваш нещо в мрежата, ако ще правиш “маркетинг” и “мениджмънт”, тогава си е густо да имаш общност, да си адекватен на уеб-тълпата, даже да ти се създава от общността и самото съдържание… абе сладко си е. Ама любителите, те какво правят в кюпа за уеб-две-онлайн-ентърпрайз-маркетинга? Било важно да си уеб-две, трябвало едва ли не да имаш профил във всяка от измислените “социални мрежи”, да си активен, да имаш контакти, да си намбаруан… Абе хора, нямате ли си с какво да се занимавате? Тези, които правят бизнес някакъв в уеб — за тях разбирам. Въпреки че за уеб-две бизнеса е по-важно човек да има работеща идея, отколкото да е “социален” и свързан с “контакти”. Ама нейсе — то в българския уеб всичко или е изкопирано от западния, или го няма.
Блогерите и те — ако преди две години някой ми беше казал, че ще се появят мета-блогове и те ще са по-“модерни” от личните блогове, не знам дали щях да му повярвам. Самата идея за мета-блог е малко сбъркана, според мен. В някакъв смисъл, разбира се, всеки истински блог е донякъде “мета”, защото пише за процеси, идеи, мисли все в някакво абстрахиране, все от мета-позиция.
Но не говоря за това. Не говоря и за блоговете, които имат различна от чисто личната или чисто вътре-фирмената тематика. Те пак пишат за нещо, обговарят и обясняват гледни точки. Но това да се появят толкова много блогове, които да пишат как се бложи, кое е правилното и да стигат до крайни блогосферни саморефлексии… е това е вече шантаво, честно. И аз съм писал статия-две за това, но цял блог са блоговете… Че даже и класации се заформиха — някои от тях на базата на автоматични рейтинги, други със свои майтапчийски, а някои — със “сериозни” свои критерии.
Но хайде, това са лични проекти на хората в техните им сайтове. Но да видим какво се роди от целия този шум около уеб-две в България — ами нищо, поне нищо ценно. Има няколко сайта, които копират я Digg.com, я Del.icio.us. Не, грешка — не са няколко, доста повече са… Или пък хостинг за видеоклипове. Браво, гениално!… Една търсачка, която не се знае как точно търси и доколко е различна, но за сметка на това пък никой не я ползва. И няколко на брой онлайн-вестника, които под претенцията, че са блогове списват жълти статии. С каквито е пълен така или иначе Интернет. Правилно — това иска да чете българинът, няма какво да се лъжем.
Но да казваме, че има изобщо някаква по-масова Web2.0 чувствителност у нас е несериозно. Някой ден ще има. Но днес — едва ли. Не го казвам, за да се заяждам — казвам го, защото не виждам смисъл да се събират web2.0-изкушените хора. Защо да се събираме? За да пием — че аз и иначе мога. За да се запознаем с нови хора, да намерим приятели — имам достатъчно, слава богу. Даже не мога да намеря време да се видя с всички приятели и познати (някои от тях — ентусиасти на Web2.0). За какво друго? За да “сверим” идеите си? Мнее, че то ако някой има истинска и работеща идея, направо да я прави, да забогатее и да живее с подобряването й. За да “откраднем” идея от друг присъстващ? Е как ще стане, като никой си няма идея? За крадене най-добре крадящите да се равняват по чуждите образци, сто на сто са в пъти по-качествени.
—-
Аз така си говоря, де. А и какъв анти-социален патос заформих — сега да не се засяга някой. Иначе ще глeдам да дойда на срещата — приятно ще ми е да видя няколко познати лица и да се запозная с нови. Може и интересни разговори да има, даже сигурно ще има — всеки има някаква визия за уеб и за ИТ изобщо и никога не е скучно. То и с футбола и политиката е така, тъй че ако вземем та сберем темите, цена няма да има срещата ;)
Ясене, няма правилно блогосписване, няма правилен блог, блоговете не противостоят на социалните мрежи и т.н. От IT-гледна точка, важното е да са създадени максимално добри условия за развитието на всичко, което му се поревне на човек :)
А, правилно, класациите са важни само за рекламодателите. И за тези, които биха искали да заинтересоват рекламодатели. В което, само по себе си, няма лошо. Важното е да се занимаваш с това, което те кефи :)
И мен т.нар. социализация не ми лежи на сърцето, но това има значение само дотолкова, доколкото да не бъда лишавана от възможността да правя това, което смятам за свой жанр. Би било глупаво ресурсите да се насочват в една единствена посока.
Съгласен съм с думите ти ;) Аз, макар и може би по свой си начин, опитвам да кажа горе-долу същото. Като се замисли човек, моден шум има винаги и във всичко. Особено когато стане по-популярно, веднага плъзват разни “чалга-шумове”. Както е това с преекспонирането на формалната страна на Web2.0 за сметка на работа по съдържателната.
Може би с времето нещата ще се отрегулират и успокоят сами. Просто не мога да не си казвам мнението, а в случая наистина се омешват представите ми за блогсфера. Странна порода са блогърите — как да ги “събереш”, как да ги разграничиш? За мен чарът им е точно в неопределеността. Но да видим, може пък да се получи това събиране ;)
Illa, пък заповядай и ти! Не казах веднага, защото ето теб например те зная само онлайн. Доста странно би било да се видим с Ила на офлайн-среща на блогърите. Затова не се сетих :)
Мхм, хайде да добавя и аз моите два цента… две стотинки, пардон;-)
Аз както се кефя на онлайн-общуването, съм фен и на общуването наживо.
Преди най се възхищавах на възможността да общувам наживо с хората. Послед дойде Интернет, а с него и възможността да общувам онлайн, през email, ICQ, Yahoo! IM и други новичайши технологии, вкл. Twitter и Jabber (последния не съм тествал още, посипвам си [del]главата[/del] клавиатурата с пепел) :)
След това отново се върнах назад и сега най ме кефи да се видя наживо с приятел и да пием бира заедно, или пък да излезем на разходка :)))
Наживо не е като по email:) Uber-cool е, именно защото имаме всички тези нови модерни средства за комуникация, а вместо това ние сме избрали да се видим наживо! :)
Колкото до пиенето на бира — мхм да, можем да си пием и по домовете и да общуваме онлайн, ама някои твърдят, че самотното пиене до добро не водело :-P
Аз не знам дали ще мога да дойда на обявената блогосреща, но и да не мога, ще се радвам друг път пак наживо с теб и други блогъри и фотографи пак да се срещнем:)
Говорим за различни неща. По-скоро гледаме към различни неща ;)
Пиенето — понякога пия и сам, да. Но рядко. Имах предвид, че нямам нужда да се запознавам с един куп хора, с които съм свързан косвено, за да пия с тях. Имам достатъчно приятели и познати, с които да си пия пиенето. Даже не успявам да се видя с тях, затова и не ме тресе манията да се изпозапозная и изпонапия с де що има жив блогър.
За разликата онлайн-офлайн — визирах ИТ-мениджърите най-вече. Дори и такива, които по някакъв начин са ангажирани с уеб и дори може би “изкушени” от уеб-две. Пише ми мейл, че иска да ми каже нещо. Отговарям му да ми каже. Пиша му подробно как може да го направи. Пише ми пак, че има icq и skype и да съм му прател по възможност скайп, за да сме “поговорели”. Пиша му, че предпочитам не-интерактивната комуникация или направо му казвам, че съм откриваем по е-поща и джабър. Казвам му как може да се свързва по джабър с мен и през уеб-пощата си в GMail.
Отговаря ми, че еди-какво си и да съм му прател мобилния си номер. Или направо си дава своя (някои даже директно са си го въвели в подписа на пощенския си клиент) и вика на пожар да му се обадя възможно най-скоро.
Ако недай си боже се чуем по лелеяния телефон се оказва, че всичко на практика може да се обсъди и по поща или джабър. Но не — като че ли масово са плъзнали разни нагласи, че трябва “да чуеш човека”. Едва ли не ако не го чуеш по мобилния си, не може да си сигурен, че съществува… Изроди.
После се почва обаждане през няколко дни. Казваш му, че следващите два дни ще си зает. Не разбира и въпреки всичко точно в тези дни звъни. Не вдигаш — звъни пак, в серия от по няколко обаждания през целия ден. Даже понякога си прави труда да ти прати sms — на тая неудобна клавиатура и при положение, че работи в ИТ-фирма (понякога е и шеф) и около него има безброй компютри с връзка с мрежата, майка му стара!
Следва “второ ниво” — да се видим наживо. Защо да се виждаме, питам — да казва каквото има да обсъждаме и готово. Не — трябвало. Най-често на неудобно за мен и удобно за него място. разбирай — в офиса му. Безсмислен разговор, усмивки и обещания за изпълнение на работата, стискане на ръце, евентуално цигарка или кафе в кабинета… Дебили.
Това имах предвид с фетишизирането на мобилния телефон от ИТ-тата… При тях е най-забележимо, защото е фрапантно егати — с ИТ работят, разбирам да бяха заварчици, а то…
За блог-срещата — нищо лошо, разбира се. Проблемът за мен е, че готиното на блогсферата е, че хората са различни, пишат различни неща и не са свързани, не са някаква “агитка” и даже изобщо не стои въпросът всички да се познават офлайн. Ние с теб се познаваме по друга линия, имаме си други теми за разговор — вярно, част от общите ни неща са блогерски. Но това е случайно, не е правило.
С доста от другите, които ще идат на тази среща също имам общи неща. С някои — по линия на свободния софтуер, ССС и ФСС-България, линукс-срещите отпреди години и ОпънФест, преводите на KDE и GNOME. С други — по линия на фотографските срещи, Urbanstyle.org и фотоблоговете. С трети пък връзката ми е по-“далечна”, през блог-агрегатора “Свободна планета”, който направих и поддържам.
Но само заради това ли? Аз с линукс-феновете мога да си се виждам на редовните линукс-срещи или по семинари и т.н. С фото-общността пък излизам на стрийт-снимане. Защо да трябва да се виждам с “блогерите”, разбирани абстрактно?… Такива просто няма — бложенето не е професия, агрегаторите не са браншови организации, не сме клуб с членски внос… Смахната работа. Но ще видим де, дано мога да ида и дано стане готино ;)
Не си прав. Аз съм един от хората, които предпочитат да говорят по телефона, отколкото да пишат. Защото е по-лесно, разбира се. По-бързо, по-динамично. Ако имам много свободно време и така или иначе вися пред екрана — ОК, нека да си пишем на jabber или да разменяме пощи, ще убием доста минути така. Но ако летя с 80 километра в час… Защо да губя време и да пиша мейл при условие, че мога да звънна?
Нека обобщим: на теб ти е по-лесно да пишеш, други предпочитат говоренето. И няма нищо лошо в това, хората да са различни :) И не са изроди, уверявам те.
А относно срещата на блог-общността: мисля, че целта е да се запознаеш f2f с всякакви хора, да се свържеш с тях и ако някога по някакъв повод ти е необходим контакт — да знаеш към кого да се обърнеш. Не да ставаш приятел с някого зорлем, не да си говориш с някого по IT теми, а когато ти потрябва графичен дизайнер да се сетиш “Има един Митко, дето пише много як блог, качва какво е правил, харесва ми, запознахме се на блог-срещата, защо да не се обърна към него”. Да, IT специалистите преобладават сред блогърите, но има и други професионалисти, уверявам те :)
Ако пък имаш нужда от публичност, то по-лесно ще се свържеш с хора, които вече познаваш, нали? Или пък искаш да подхванеш нещо обществено значимо. Ако хората те знаят f2f като сериозна личност, на която може да се разчита, то вероятността да те подкрепят по един или друг начин е много по-голяма.
Да, блог-срещата ще е забавна, да, ще се говорят главно празни приказки, да, нищо кой знае колко значимо няма да се случи. Но ще опознаеш хора, ще се свържеш с тях (било то по практична, било то по социална линия), ще се положи основата на истинска общност… може би… :)
/ОТ: Аз няма да мога да присъствам и ме е яд :( Няма да сме се прибрали още.
Обясняваш ми защо не съм прав, пък казваш, че няма лошо хората да са различни. ;) Виж сега — аз комуникирам по-ефективно в неинтерактивна среда. На някои пък им е жизненонужно да са интерактивни. Да чуват/виждат реакцията отрсеща на всяко нещо, да могат да изискват, дори да притискат. Телефонът е банален пример за такъв тип комуникация. “Кажи какво мислиш, а, кажи де, защо се бавиш, а, ама нещо те притеснява ли, а, значи се разбрахме, нали — както аз предложих, става, нали, поемаш отговорност, а, нали, кажи де?”
Изроди са, защото не говоря за хора, дето летят или постоянно пътуват и са много заети. Разговорът въобще не е спешен и всеки може да отдели двайсет минути на ден за служебната си поща или месинджър. Но не — трябва по мобилния фетиш…
Запознанството лице в лице за мен изобщо не е гаранция, нищо не ми дава в повече едно запознанство лице в лице, нищо повече не ми говори за човека от начина, по който се представя в неинтерактивната среда. Това важи за случая, в който поне сме опитали не-f2f комуникация, разбира се. Хората, които нямам възможност да срещна по друг начин, естествено че е най-добре да видя наживо.
Но никога не бих препоръчал “Митко” за работа по проект, само защото съм го видял наживо, станал ми е симпатичен и примерно може да пие три бири преди да пикае. Запиването на ИТ-та никога не съм го възприемал като нещо различно от… запиване. Работата, препоръките, професионалните симпатии и поемането на отговорности са неща съвсем, съвсем различни за мен. Не че няма хора, дето хем да съм пил с тях, хем да ги смятам за професионалисти — пак казвам, инцидентно е съвпадението, не е зависимост.
Аз съм сериозна онлайн-личност. Наистина. Опитвам се да съм достатъчно за мен адекватен и отвъд електронната си граница. Не ща хората да ме знаят като “сериозна f2f-личност”. Ако имам нужда от публичност, от помощ за някакъв проект, най-добрата препоръка е сайтът ми, в който казвам публично и обсъждам всички неща, които ме вълнуват и проектите, по които съм работил онлайн. Били те сайтове, общности, преводи на софтуер, фотографии или други неща.
И всъщност… стряскам се, като чета че казваш “ще се положи основата на истинска общност”! Блогсферата у нас, разбирана общо (не като сбора от събраните в един-два популярни агрегатора блогове, а като обща и сериозна нагласа на вече доста много хора) е жива общност. Може да няма лице във f2f-смисъл, може да няма представители и да няма лесен начин човек да се свърже централно с тази общност, но точно в това е чарът и спецификата й. Типично постмодерна, разпределена общност от личности. Които се губят в тази общност и се преоткриват в нея.
Обясняваш ми защо не съм прав, пък казваш, че няма лошо хората да са различни.
Казах, че не си прав да обявяваш всички хора, които предпочитат да говорят по мобилен, а не да пишат, за изроди. У дома нямаме стационарен телефон. Когато говоря с някого — винаги го правя по мобилния. Това мегаизрод ли ме прави?
всеки може да отдели двайсет минути на ден за служебната си поща или месинджър
Въобще не е така. В нашия офис IM са забранени. Служебният мейл пък определено не е най-сигурният начин за комуникация. Заради непрекъснатите ремонти и строежи в района периодически оставаме без каквато и да е онлайн-свързаност. И тогава най-верен приятел са ни мобилните. Да не споменавам колко време ще отнеме да напиша мейл, в който казвам “Съгласна съм с всичко, само на ред 14-ти сменете дума А с дума Б, на ред 22… на ред 25…” и т.н. С всичките салтанати — поздрави, учтива въвеждаща фраза, заключително пожелание, подписи, всичко. Същото нещо по телефона ще се случи за около минута. Е, защо да губя това време? ДОРИ и да ми е в излишък?
Ти съдиш по себе си — водиш кореспонденция/разговор с 2-3 души на ден и толкова. Аз поддържам тясна комуникация с десетки хора. Работата ми е такава. И много други хора са в подобна позиция. Затова бих те посъветвала когато някой настоява да говори с теб, а не да си пишете — да се опиташ да му влезеш в положението. Може би не става дума за каприз? Бъди емпатичен, не се конфронтирай с някого само защото на теб не ти харесва да говориш.
Запознанството лице в лице за мен изобщо не е гаранция
И за мен — именно затова дадох примера с “Митко, който има блог, където ПОКАЗВА какво прави”. Т.е. ти вече имаш впечатления от работата му, преценил си, че я харесваш, а когато се запознаеш с него и видиш, че и на живо е приятен човек… Това е бонус.
стряскам се, като чета че казваш “ще се положи основата на истинска общност”
Не съм се изразила правилно. Не съм искала да прозвучи, все едно сега няма общност. Има, разбира се. Исках да кажа, че ще достигне ново ниво в развитието си — няма да е само онлайн, а ще е и офлайн. Което ЗА МЕН е плюс. Защото единствено и само онлайн-комуникациите не са ми достатъчни, въпреки че съм почти непрекъснато в мрежата — аз си оставам офлайн-личност.
Антония, говорех за ИТ-мениджърите, когато се свързват служебно с хора, които вече са им казали, че не искат по телефон. Най-често това са хора, които от моя гледна точка са клиенти и затова трябва да се съобразявам с нуждите и маниите им. Но някои прекаляват. И това се превръща в практика.
Изобщо нямам предвид друг вид говорене — с приятелите си и аз предпочитам да се чуя по телефона. Ако съм навън или ако те не са онлайн.
Добре, в твоя офис може да е неудобно да се ползва друго освен телефон. Но не ми прехвърляй нагласата си върху мен, моля ;) Аз, в интерес на истината, поддържам доста мащабна кореспонденция — по-голямата част по е-поща, малка, но нарастваща част по джабер.
Когато АЗ казвам на някого, който е с нагласа като твоята служебна, че АЗ предпочитам определен начин на комуникация, защото НА МЕН той ми е по-удобен, човекът отсреща НЕ МОЖЕ ВСЕКИ ПЪТ да изисква АЗ да отстъпвам и да говоря по телефон, да си инсталирам заради него айсикю и скайп, да му влизам в навиците. Защото става дума за случаи, при които въпросните кореспонденти зависят от мен и от моята работа по някакъв начин. Най-малкото, което могат да направят, е да си дадат труда да ме контакнат по начина, по който съм ги помолил нееднократно.
За КАПРИЗ става дума. В твоя опит с такива неща може да стоят другояче нещата, но при МЕН този модел на поведение отсреща се е доказал нееднократно. Винаги са заети, винаги не могат да пишат грамотно писма, винаги трябва да се “чуват” за неща, които се обясняват точно с два реда мейл и винаги изискват ДРУГИТЕ да се съобразяват с тях и да си променят нагласите. А не ТЕ. Защото “ох, не разбирам” или “ох, нямам време точно сега, не ме занимавай”. Аман…
Емпатичен съм, почти никога не се конфронтирам. Ама всичко си има граници.
Това е. Мое мнение. Твоето е друго, но отчети и факта, че естеството на работата ти е друго, хората, с които комуникираш са други и тяхната работа е друга. Може за теб да е нормално някое нещо. Съгласен — хубаво. Но за мен не е. А и ми е ПИСНАЛО вече всеки път да се съгласявам и да се затруднявам заради някакви мързеливи (не, не са мързеливи, ИТ-неграмотни са) ИТ-мениджъри и “познавачи”.
А това една онлайн-общност да се прояви с една своя мъничка част някъде офлайн и да се ситуира като конвенционална офлайн-общност от хора, които “се знаят” — това за мен НЕ Е плюс. Не е и минус, просто не ми е нещо интересно.
Разбирам, че за теб е важно да виждаш хората, да знаеш, че ги има и офлайн, че, както сама казваш, онлайн-общуването не ти е достатъчно. ОК — така е за теб. За мен не е. ;)
(Сори за главните букви, но точно тая тема вече ми е кипнала. А пък и ти почна;)
Вие тук с Антония сте си изписали всеки по два фермана:)
Няма да се намесвам в спора с мобилните телефони:)
Само да добавя:
В България вече има онлайн общност от блогъри! :-)
Това, че много от нас не се познаваме наживо, нищо не значи. Познаваме се чрез блоговете си и това не е малко! :-)
Общност сме, защото се чувстваме свързани някак, макар и да пише всеки от нас за различни неща, по различен начин.
Случката ‘странджанските блогъри vs. ГДБОП’ показа точно това — макар че сме отделни личности и не се познаваме, сме ОБЩНОСТ и се чувстваме така! Ако бъде застрашена свободата ни — защитаваме се! И съм сигурен, че ако се наложи, не само на думи! :-)
Което е прекрасно! :-)
Блогването може да бъде и професия. За някои то е професия. Но това не значи, че имаме нужда от профсъюз, който да ни защитава правата и където да плащаме членски внос:) Може нещата да се променят, но засега не мисля така;-)
Блогърите са и хора. Затова няма нужда от мерене на Technorati ratings, от брой коментари в един блог или други неща. С кого да се запознаеш на среща на блогърите?
С тези с по-висок technorati? Или пък с тези, които са ‘флагманите’ (в кавички, закачам се;-)? Кога да поканиш, а кого — не?
Аз лично бих се запознал със симпатични за мен хора — независимо дали са блогъри, фотографи или художници:)
Cheers! :)
Разбирам те, Яска :-)
Вярно, че личните срещи “наживо” са хубаво нещо — там и бирата е истинска, и пържените картофи са истински пържени картофи. Смятам, че подобни срещи добавят още един нюанс в опознаването на човека. Но не мисля, че би трябвало някой блогър ще бъде по-малко блогър, ако не се яви офлайн ;-) Изобщо “бложенето” е термин, който хората все още разбират доста ограничено.
Всъщност, какво означава да бъдеш блогър? Да се регистрираш в сайт и да пишеш какво си ял за закуска? Аз нямам собствен блог (всъщност има някъде нещо, което още не знам какво е). Преди това имах блог, това е със сигурност :-) Обаче чета Свободната планета и още няколко блога, които не са там, но много ми харесват. Единият блогър пише много забавни текстчета и често си оправям настроението за целия ден :-) Ако темите ме интригуват (с приятно или не съвсем съдържание) и имам какво да кажа, коментирам ги. Според вас аз блогър ли съм или не съм ;-)