Наскоро НСБОП (май се казва вече ГДБОП), държавната служба, която следва да се занимава с организираната престъпност, вдигна пак шум около себе си и т.нар. “проблем с авторските права в Интернет”. Много се изписа тези дни в мрежата и много журналисти в медиите си оправдаха тези дни заплатите. Блогерите, разбира се, проявиха много повече чувствителност към темата и прецизност в разпознаването на проблема. Журналистите, пак разбира се, проявиха неловкост в боравенето с темата и некадърност в точното отграничаване на проблема.
Нищо ново под слънцето – поредният напън медиите да възвърнат блясъка си отпреди десетилетия, като се подмажат на властта. Не защото не могат да се подмазват и на други. А просто по навик.
Искам да отбележа две обърквания на предназначението и едно объркване от афект.
Първото объркване на предназначението е в начина, по който НСБОП/ГДБОП мисли себе си. Тази служба не е създадена, за да плаши малките деца, нито за да щурмува офисите на интернет-доставчиците. Тази служба не е създадена, за да обърква потребителя на електронна култура и той да се чуди дали не е престъпник. Не е създадена, за да обявява и преследва свободните и културни граждани като престъпници.
Тази служба е създадена, за да работи против организираната престъпност. Това на първо място е такава престъпност, която е свързана с убийства, трафик на хора, трафик на органи, наркотици, проституция, банкови измами. И други подобни. На първо място. Може и да има организация за масово плюене в асансьорите, например, но това изобщо не е приоритет за такава служба. Ама изобщо. Особено когато се знае, че в България има организирана престъпност и се знае, че тя се занимава именно с гореизброените престъпления. Организирано. Фактът, че организираната престъпност продължава да си вирее безнаказано не оправдава по никакъв начин фиксацията върху авторските права в Интернет.
Второто объркване на предназначението е в начина, по който медиите мислят себе си. Медиите са създадени, за да запълнят информационната празнота между събитията и отделните хора. И макар ценността на медиите да е изчезнала почти изцяло във времето на Интернет и личните сайтове, все пак същностните принципи на “журнализма” не трябва да се пренебрегват.
Медиите съществуват, за да представят безпристрастно новини и тълкувания с ясно изразена пристрастност. Недопустимо е да се прилага едностранно представяне на събития в общите емисии новини. Представянето на ограничения избор като напълно свободен и разностранен е това, което е правило медиите неведнъж в миналото основен инструмент на пропагандата. Всяка информация се интерпретира някак при представянето, но когато пристрастно представена новина се обявява за пълно отражение на събитието, това е нещо лошо. Че такава ограничена информационна система като медиите ще го прави все по-често като усеща отмирането си е нещо обяснимо. Но това обяснение не е оправдание.
Объркването от афект го видях по една от телевизиите. То е съчетание от двете горни обърквания. Явор Колев, специалистът в анти-мафиотската служба по ИТ-престъпленията каза в репортаж за поредната акция нещо от сорта на “ами няма да позволим който иска да си разиграва коня”.
Това не е правилно. Първо службата на г-н Колев има много, ама много други и далеч по-важни и по-спешни приоритети, от това да иззема компютри. Които дори в общия случай не съдържат защитена с права медия – торентите, както всеки интернет-грамотен знае, се разпространяват разпределено, а не централно от нечий компютър.
И второ медиите имат много, ама много да наваксват заради неграмотното си отношение към процесите в Интернет. Заради налагането на представата, че който има компютър, той си “разиграва коня” и затова съответно е в контингента на полицейските служби. Заради канализирането и включването във всяко второ шоу на теми, близки до безумната кампания на културния министър. Заради пълното невежество по отношение представянето на социалните групи, които нямат “централен източник” на прес-информация – бил той прес-служба на държавна структура, на партия или някаква друга официална организация.
Това се нарича непредставителност. И е нещо, заради което медиите са ни длъжници.