Сложно е да се укротява каквото и да е. Проблемът е, че всеки път решавам, че за това се искат усилия. А всъщност същността на укротяването е не да полагаш усилия, а да успяваш да ги поемаш. Това, което разпръсква усилия, навито на кълбо и сложно, и усилно, и неукротено трябва да бъде “издържано”. Във всякакъв смисъл.
Да укротяваш ще означава да поемаш чуждите усилия, да ги връщаш преработени, да отразяваш старанията с вътрешните си цветни огледала, за да може в някой момент неукротеното да се умори, да се изкаже и изрази, да стане кротко, укротено.
Това не е нечестно, всеки ден всеки прави някакво геройство с укротяване на нещо. И някой друг го изтърпява и го укротява. Разменяме едни усилия. Прескачат искри, разряди и на това му казват живот. Едното нещо, за което трябва да внимаваме, е не влагаме насила усилия в моментите, когато трябва да укротяваме, а другото е да не поемаме повече от чуждите енергии, отколкото можем да издържим. Ако тръгнем да търпим укротяванията повече от способностите си, свързваме двата края, но накъсо. Ако имаме бушони – добре. Но не е хубаво да се прекалява все пак.
Всеки има свои си граници. Предизвикателство е да ги опознае, но е ценно да оцелява в тези изследвания.
Утре.
—-
He is the king of all the land
in the kingdom of the sand
of a time… tomorrow…
He rules the sand worm and the fremen
in a land amongst the star
of an age… tomorrow…
(taken from Iron Maiden’s “To tame a land”)