В центъра на Троян има тест-драйв на Peugeot. Видях, тъкмо като докарваха колите и разпъваха масички и чадърчета за дилърите. Сутринта, на път за баничарницата. На връщане поседях малко на пейка на площада, с торбичката с банички и боза. Има 4-5 коли, но отдалече се забелязват една баничарка Partner и шикозното кабриолет купе 308 CC. Май повече него карат. Отказах се да ходя. Не ме влече нещо.
Daily moods :: me. flashes. briefly.
1896
Заведох Арти на поредния преглед. Котарачко вече е добре, но раната му не е зарастнала. Абцесът е бил огромен, явно една от причините да се изтощи така. Пак е с превръзка, лекарите казаха, че зараства седмица-две. Към гърба е добре, но към хълбоците има джобове навътре. Не става за пластика, защото е с размер на кафеена чашка, много е. Мирише, милият, не може да се мие. Трябва баня, но ще почака.
1895
Огънал съм (само леко) джанта в софийските дупки. Ударих дясна предна преди седмица в квартала. Мъничка дупка, ама коварна. Този вторник треснах лява предна при влизане под моста на бул. “Витоша”. Малка, много коварна. Тресна като бомба направо. Сега видях, защото левият тас нещо не пасваше. Опитах да го наместя и се усъмних. Свалих го, гледах джантата – видимо огънат кант. Бате Бойко се грижи.
1894
Акумулаторът на колата пак е празен. За трети път забравям фаровете за час-два и резултатът е неприятен – батерията е flat. Толкова кратко време на фарове без зареждане е малко, но явно акумулаторът е стар и прецакан и зарядът му е малко. Трябва или да си купя зарядно, или нов акумулатор. Или и двете. Зарядно намирам за от 55 до 100 лева, ще почака. Да купя утре кабели. Или да ме бутнат да запали.
1892
В Троян, на свободна точка в кафене в центъра. Точно когато нямаме свой достъп, всички си заключиха рутерите – и в София, и тук. Опитах да се вържа отново към местната LAN-ка, но по-лошо отношение към клиент рядко съм виждал и ги оставих да пасат. Иронията е, че сега съм срещу БТК и ползвам пуснат нарочно от тях ADSL към кафето, а вкъщи имаме вече пакет ADSL с Wi-Fi. Чака активиране във вторник.
1890
Катализаторът на колата се обади. Вече е на 195 хил. км. и преди няколко седмици изтърпя удар в тръбата на ауспуха при паркиране. Сега дрънчи и трака нещо долу на свободен ход, а и изобщо е станала бая шумна. Придърпва в ниските обороти, особено на 2-ра предавка. Явно трябва ремонт на изпускателната система. Дилема – 1) да ида да ми сменят катализатора с резонаторно гърне или 2) нов катализатор?
1888
Автомобилът дава само привидно усещане за организираност и справяне. Всъщност разчитането на него действа обратно. Като знам, че съм с кола, поемам в пъти повече ангажименти и накрая все не успявам за нещо. Или направо закъснявам за всяко, за което “успявам” – заради търсенето на място за паркиране. Днес така се разминах с Мишел и Ани. И пообиколих за две паркирания и накрая за измъкване от града.
1867
Писал съм в блога последно преди цял месец. Стресът ми пречи да пиша. Имам всякакви идеи и неща за нахвърляне, но нямам никакъв ентусиазъм за време за блога. Защото съм и изтощен. Светли ни събира целодневно (понякога и целонощно) вниманието. Недоспиваме си, ама много недоспиваме. Вървя като сомнамбул. Всеки иска срокове от мен, аз едва си помня името, а и едва имам в портфейла пари за сметките…
1866
Rover 200 1.4 16V, бензин, 1997г. Бял. Още съм под влияние на адреналина, днес на всеки пешеходец се молих да пресича по-бързо и да не ме кара да спирам. Че тръгването още ми е трудно. 30-тина пъти я загасих. Ще й свикна бързо. Скоро ще спретна фотосесия, както си требе. Първо да мине преглед, после реглаж на ГИ, че не превключва. Мания, много се кефя. И всички вкъщи – също. Най-накрая с бу-у. :D
1863
Вчера се видяхме за стрийт с peterst. Отправна точка – класиката “гръчкото кафе”. Аз поснимах, въпреки дъжда. Неснимала душа не трае. Скрихме се накрая за напоително и нахранително бърборене по наши си теми – аз убивах жива бира, той мореше спиртни напитки. Тия дни трябва да ида да гледам един Rover 420D, готино дизелче. Дано и цената е готина и дано най-накрая съм с кола, че се не трае.