Взех от баща ми две стойки за повдигане на кола. За укрепване, след вдигане на крик. Помня ги още от старата Skoda 100S. Колкото и необмислено да звучи, решил съм сам да си сменя маншона на дясното външно каре, който се спука в петъка. Вчера взех от ул.Симеон маншон, в комплект с две скоби и пликче грес за 15 лева. За смяната на маншон изчетох бая, само дано инструментите са ми достатъчно здрави.
Daily moods :: me. flashes. briefly.
2041
Слязох да свалям капак на ангренажа да видя с кой вид съм и като вдигнах отдясно и свалих колелото, що да видя – всичко в зеленикаво масло, подкалникът отвътре напръскан при въртенето на колелото, даже самата джанта отвътре зеленясала. Подсказка – спирачната течност е хем зелена, хем масло. Кофти. Дано е само затръгвал маркуч, дано не е сериозно пробит. Че един е 50 лева, а се сменят заедно двата.
2040
Кафе с Велин и после връщане от Студентски град до нас. Пътят напряко през града не ми пречеше изобщо, но да се шофира в Студград е тотално отвратително! Бях леко изнервен, но и да не беше това… Пълно с мутри, които карат като луди. Едвам се изнесох след половин час пълзене напред и назад от моя страна и бибипкане, закани и селски подвиквания от беемвета, от страна на други. И то в дъжд. Отврат.
2038
Разминават ми се периодите на внимание с тези на будност. Дори и да спя следобяд с децата, вечер не мога да остана да работя до късно, защото и да не ми се спи, вече нямам достатъчно внимание. Обратно, да будувам през деня и да се опитвам изобщо да свърша нещо е безумие, щом през няколко минути Светко идва да ме пита нещо, да ме врънка за “Мечо Пух” или да го изпишквам. И на фона Оги реве. Идилия.
2037
Една добра идея, много добра идея. Вместо да се ядосвам, че не мога да наема офис, сега търся хубав гараж с вода и ток някъде в квартала. Много, много по-евтини са от офисите. А на мен не ми трябват стъклени витрини и тем подобни. Пък и Рошко ще може да стои на сушинка, че и по някой ремонт да му хвърлям. Краси се сети за това, много добра идея. Хм, колко фирми и групи са тръгнали така…
2036
Отново за малко в GNOME, защото в XFce не мога да разбера как лесно и с графичен интерфейс да управлявам повече от един монитор. “Display” в настройките ми дава само един монитор. Когато съм без външен, това е на лаптопа, но закача ли Eizo-то, трябва да отворя нова сесия, за да го засече. Пускат се и двата и при първа промяна настройва само Eizo-то и лаптопския се изключва до следваща сесия. Тъпо.
2035
Минах изцяло на XFce. Страхотно е, отдавна не бях прекарвал дълго време без плота на KDE или GNOME. От времето, когато бях луд фен на дериватите на Blackbox. Любимият ми беше Fluxbox и летеше на стария ми 300-мегахерцов компютър. Давним давно. А XFce радва много, много. Мерси на Ванката, че ми обърна внимание! Сега остава да се отърва от гном-ските програми и да намеря лек срещу това главоболие…
2034
Как пък се намериха идиоти, дето точно на първи април да правят “техническа проверка” на сирените? “Внимание! Внимание! Внимание! Извършва се техническа проверка!” И после десет минути вой на сирени с “национален сигнал за тревога” и “национален сигнал за край на тревога”. Смях – тя нацията си имала и сигнал за тревога, бе! Явно или сме го пропуснали, или е умряла много бързо и не е сигнализирала.
2033
Писна ми от неработещи програми на Python. Ето как, ако програмки като PyRoom ви гърмят, да ги оправите: https://bugs.edge.launchpad.net/pyroom/+bug/365477 Накратко, ако имате зададена LANGUAGE, сменете в /usr/share/pyshared/PyRoom/__init__.py реда
languages_used.append(lang_in_env.split(‘:’))
с
languages_used.extend(lang_in_env.split(‘:’))
Мразя Python. Както всичко с претенции, е топла бира.
2032
Двама студенти се срещат в двора на МЕИ-то.
– Хей, че готино колело караш, откъде го взе! – вика единият.
– Абе оня ден тъкмо отивам на лекции и гледам една готина колежка се приближава към мен на колело, скача от него, сваля всичките си дрехи и ми вика “Може да имаш всичко, каквото поискаш!”
– Добър избор! – вика първият – Дрехите й и без това нямаше да ти станат.