Водихме Светко при неговата доктор Петкова. Зарадва се, а и тя си го позна. Помни ни още от посещението преди раждането, а и след това покрай операцията беше взела всичко много присърце и ни помагаше с документи, изследвания, прегледи. Светко си я харесва. Предписа мехлем за алергичния обрив, дето му се появи. Взех си промоционално телефон с план към Globul. Ще видим тепърва как е. В София, ден 4.
Daily moods :: me. flashes. briefly.
2008
Ходихме из магазини за дрехи за бебето. Ужасна скъпотия. В един магазин в Надежда има нормални цени (можело значи) и като сме в София, ще пазаруваме само от там. В Троян също има къде, там като цяло няма такива скъпарски безумия. Губихме време и в “Хиполенд”, как успях да опазя Светко да не види играчките, не знам. Взехме едно малко сладко сиво слонче, де ;) Съседи — сайлънс. В София, ден 3.
2007
До поликлиниката за преглед и документи за Краси. После до Ася и малката Мила, в детския център до тях. Закъсняха и ги видяхме за малко. Светко се стресира много от другите деца там. Свикнал е в Троян децата по площадките да са весели и готови за игра заедно. А тук едно нервно бебе му крещеше. Скарах се на баба му. Следобяда спа, но се събуди с рев. Впечатлен. Съседът не е тропал. В София, ден 2.
2006
Превод от бебешки: “Аз съм ядосан – ще ви оставя, ще си обуя маратонките и ще ида в БАН. Ще взема едни феодални старци, лелята ще ми ги завие в торбичка и ще си ги донеса вкъщи да папаме“. Светко знае, че всяка седмица ходя в БАН, тогава ме няма вкъщи и си “тръгвам”, от друга страна е чувал за простотията на Симеон Дянков. И от телевизията, и от наши възмутени обсъждания вкъщи. Логика. :)
2004
Сам поставих триметров корниз. Сам пренесох скрин, две легла и голям фотьойл. Сам поставих контактите, приспособих с кабел мостче за нулата. Детската е почти готова – можеше и да измажа, боядисам и да залепя плочите на тавана, но ми е писнало от работа, която цапа… прекалено. ;) В тоя ред на мисли… като не върви с уеб-разработката и сисадминването, дали да не стана един майстор? Не, лоша идея.
2003
Миналата седмица колата пукна (пак) маркуч и изхвърли антифриза на пл.Журналист (или както се казва сега). Баща ми ме изтегли до квартала, иначе никакво добро отношение от “колегите” шофьори. Един даже опита да мине между нас, през въжето. Бибипкания постоянно, псувания, юруш. Идиоти. Толкова за “шофьорската взаимопомощ”. Сега Рошко е на майстор, да оправи тоя маркуч. Дано е последна неизправност.
2001
Събрал багаж, взел покупки и подарък за Светко, при маневра в уличка натиснах задницата и счупих задното стъкло на колата. Безброй остри парченца в багажника и по задните седалки. Час чистих и се бодох. После пътувах до Троян. Сега Рошко е със залепен с тиксо найлонов чувал отзад и с обещано от сервиз ново стъкло за утре или вдругиден. Пак пари. Поне взех червен джип за Светли. No place like home.
2000
Цял ден днес търсих квартира в Герман и Панчарево, солидно подкрепен и окуражаван от приятели. Мила и Дени свършиха страхотна работа, обаждаха се на безброй телефони и питаха във всеки магазин. Имаше само една къща в Герман, но не е за нас – няма отопление, вътре е леко захабено, а и пътят е черен и кален. Пък и дворът е с техни лехи и едва ли би могъл да се ползва. Нямаше друго. Търсим. Дано има.
1999
Сложих зимни гуми на Рошко. Още миналата седмица, в Троян. Имаше нови Kormoran по 67лв. и нови Tigar 70лв. (с монтаж). Това е за една гума, разбира се. Накрая отидох при “моя” автомагазин и питах пича там да ми препоръча гумаджия. “А, при Маринчо циганчето, знаеш ли го?” Обясни ми къде е, отидох и чичката ми даде цели колела (джанти, гуми, баланс, монтаж) за по 60лв. Гумите са си ОК. Троян rocks!
1998
За спама. Най-много ме развеселяват идиотите, които ми пращат явен спам и отдолу пишат “Съгласно Закона за електронна търговия съдържанието на този E-mail е непоискано търговско съобщение. Ако не желаете да получавате повече, върнете ни обратно писмо…” ХА-ХА-ХА, ще ви върна аз, да! Ама друг път. Захранвам веднага локалния филтър, после пращам писмото на сървърите на SpamAssassin. Мрете, спамери!