Monthly Archives: April 2004

Още едно клише, на което да робуваме…

Бесен съм…

Не че съм ядосан, не – даже много ми е спокойно; просто изпитвъм някакъв чист, вътрешен бяс, недоволство от вселената и нейното “42”. И в същото време не ми пука, защото “така стоят нещата”…

Явно банките диктуват статуквото. Ако някой продава развалени яйца, жив ще го одерат (в преносен смисъл, де…), но това, че една банка затруднява клиентите си, … си е в “реда на нещата”.

И после – гледаме глупави репортажи по телевизията, слушаме истерични интервюта, диспути по безмислени теми… И живеем в клише.

—-

Конкретният ми “повод за размисъл” са ОББ (www.ubb.bg). От няколко дни се пробвам да купя хостинг и име, тъкмо и за името имаме планове с Юнуз. Също и членският ми внос към ССС чакаше. Дадоха ми пенсийката още в петък, но до днес не съм успял нищо да направя. Причината – ами причината е в ОББ и безмозъчните им ИТ-специалисти. Или рекламния им отдел. Или охраната. Има ли значение? Важното е, че електронни разплащания, т.нар. “банкиране” (да ви се не видят неологизмите…) е недостъпно за мен, поне това на въпросната “обединена” банка е недостъпно за мен.

Трябва да кажа, че не аз съм избрал тая “банка”. Натресоха ми я от службата – нали всеки трябвало безкасово да си получава ст’инките. Е, аз още днес ще задвижа нещата за смяна на картата към такава на друга банка, но не това е важно, въпросът е принципен.

А проблемът ли – ами първо E-pay не приемат картата ми. След дълго интимничене с един банкомат успях да разреша на картата да се ползва от интернет. Ама кел файда, щот’ E-pay първо паролата не ми искаха, после от потребителското име се оплакваха… Хайде, накрая си влязох в акаунта. Пробвам за пореден път да впиша картата си вътре – не става. Между другото, тия карти на ОББ не знам с каква боя са нарисувани, обаче на моята за нула време й се изтри така номерът, че трябва да го чета под ъгъл слещу светлината. Извадих си очите, че то трябва и два пъти да се въведе тоя номер, а и полето е “зазвездено”, за пароли… От страх, че някакъв java скрипт може да ми прецака paste-ването със средния бутон, всеки път се кьоравих и въвеждах номера наново.

Хайде, хората нямали пари за качествена боя, простено да им е…

Да, ама не. E-pay не ще картата и не ще. След ровене в Google открих някаква забутана новина в неизвестен електронен вестник, съобщаваща, че ОББ, понеже, видите ли, притежавали “незнам-си-колко-процента” от банкоматите в страната, решили да си бият камшика, да се отцепят и да си правят своя си система за електронно разплащане…

Много хубаво. Пък и навсякъде го пише, нали разбирате – аз специално си направих акаунт в E-pay, само и само да не мога да си ползвам картата, ‘начи…

Викам си – то хубаво, конкуренция… нищо че се прави от монополист върху банкоматите…

Отивам безропотно на сайта на банката, той бил с Flash. Да, имам plug-in, ама ако нямах? Къде пише, че flash-поддръжката е същностна черта на уеб-четците?

Хайде нищо, нали имах flash… Ровя аз, ровя из сайта и накрая стигам до регистрацията за тази услуга. Минава ми през акъла “аз хубаво ще се регистрирам, ама къде ще ползвам това разплащане, като не знам някой да го поддържа?”, но стоически прогонвам еретичната мисъл и продължавам. Попълвам аз, пиша, вързан през модема на dial-up, защото едни умници скоро ме ограбиха (взеха ми пари и не ми доставиха интернет, аз на това му викам кражба).

И ми излиза една странно различна по дизайна си страничка – вместо лъскавия изглед на сайта на банката – един прав текст, с картинка – въртящ се знак с удивителна или подобна глупост. Текстът гласи, че за да използвам сайта, трябва да имам Internet Explorer версия 5.0 или по-висока.

Е, да ви….! А като го проимам, ще може ли да узная какво да правя с него? В смисъл, за какво бих могъл да го ползвам?

И за какво, собствено, ми е притрябвал IE? Каква гениална функционалност на сайта отсава скрита за мен, горкият потребител на технологично престарелия Galeon? За сведение, пробвах и с чистата Mozilla, и с Konqueror, и с FireFox, и със старичък Firebird… Махах идентификации на браузъри, променях ги… явно “програмата” иска точната идентификация на Exploder-а…

—-

И всичко това, защото някой някъде се пише, че разбира от компютри. Да, и аз работя в монополист, но не се гордея особено с това. Нямам причина – гордея се с моята работа тук, с това, което съм постигнал и направил.

А тези, които работят в подобни на тази банка места, имат обратното разбиране явно. Може би ги кефи, че работят в банка, но не са горди с постиженията си там. Поне искрено ми се ще да е така. Понеже човек трябва или да е глупав, или страшно некадърен, за да се гордее, че не знае, че всъщност *не ми трябва IE, за да достъпвам сайта му*…!

I like to move it

Много впечатления, много яд, който искам оттук да впръскам във вените на обществото (ха-ха, то пък този бележник като е значим за делото на здравеопазването;)) – е, поне като комар малариен, да пренеса недоволства, които може да са споделени от много хора, просто още едно изказване не би им попречило…

От друга страна, … – чудя се. Дали си заслужава. Днес времето беше толкова хубаво, свежо и прохладно, докато идвах за първи път пеша до работата, ми беше така спокойно, че не ми се иска да развалям хубавото начало на зле започналата седмица.

А пък и нали не е хубаво да правим лошо. И дори и да си се убедя, че едно изплюване на горчилки ще е нещо добро принципно, пак… не е красиво някак.

Няма значение, каквото и да реша, този бележник ще продължава да живее. И като пиша нещо, то пак ще си е в съгласие с разбирането ми, че “дневниковото” е нещо, което няма място тук. Ще пиша бележки, когато мога и искам… ;)

Другият ми проблем е, че сайтът трябва да си намери ново обиталище. Трафикът, който генерирам, е съвсем нищожен, но въпросът е принципен. Днес ще търся кое колко струва. По-добрият вариант е да си имам свой си хостинг, за който да знам, че си е мой, тоест в случая – че си плащам, за да е мой. Цените би трябвало да са ниски, още повече, че не ползвам никакви бази данни тук, само езици за скриптиране…

Back for the attack

Май това беше една стара песен на Dokken. Или Accept..? Не помня в момента, важното е, че след главоблъсканията напоследък явно съм натрупал енергия за “служебно активизиране”… Поне ме държи далечко от мрачни мисли… засега.

—-

Заех се отново с моята си станция, офисния ми десктоп. По-точно директория /mnt/*, защото Debian-ът ми си ми служи идеално. И нито Slack на единия колега, нито измъченият, стар SuSE за разучаване от новел-админа ни могат да му стъпят и на малкото пръстче. Ако, разбира се, дистрибуциите имаха пръстчета. Е, за Debian мога да повярвам, че дори и пръсти има, така че това е ок ;)

/mnt/redhat/ скоро ще бъде официално прекръстен в fstab на “/mnt/fedora/”, но това е козметика. Добре се държи, харесва ми. Макар че… като се замисля, всичко, различно от Debian ми е приятно дотолкова, доколкото “ме кефи да го тормозя”;))

Именно Федората изтърпя едно стандартно извращение, за което не се сетих в началото, но след малко “мъчене” ми хрумна. Именно:

$ su -c ‘chroot /mnt/redhat’

redhat# mount /var/cache/apt/archives

NFS timeout

redhаt# (ядец…)

Последва вдигане на мрежов алиас на Федората, стартиране на нейния си ssh сървър на него, логин с ssh -X и вътре първо

redhat# mount /var/cache/apt/archives

(keine problem)

и после на спокойствие

redhat# synaptic

Mount-a на nfs стана безпроблемно, не ми се занимава защо беше различно. Интересното беше да работя така chroot-нат/log-нат в собствената си машина.

Бях правил разни магарии такива, е, по-сложнички, преди време, когато се опитвах тук да превземам през chroot едни RedHat-и и да ги мигрирам към Debian, запазвайки критични услуги, именно – бази данни… За сведение – тогава не успях, една от причините е, че ми ги взеха “за нещо читаво”, разбирай WindBlows…

/mnt/gentoo/ търпи стоически моите кратки похождения в него и продължителните ми откази да се занимавам. Вчера и днес го поровичках. Добре, че брат ми беше донесъл цялото негово огледало от Интернет-България и под влияние на убедителността му го копирах на една машинка и я накичих с rsync сървър.

Лошият момент тук е, че един колега е бил по-податлив на убедителността на брат ми и днес инсталира Gentoo. Аз се оказах специалист и по Gentoo. Е, нормално, след като съм най-добрият ;)

Така и така на практика “минах” инсталацията покрай колегата, моето “/mnt/gentoo/” ще попрашаса още, щото пак загубих интерес ;)

Има още две други, “/mnt/mandrake/” и “/mnt/lycoris/”. Имам отдавнашни стремления да се поплъцикам в *BSD-тата, естествено, само на плиткото, но все ги отлагам засега ;)

—-

Най-важното около служебната еуфория, разбира се, не е буйната плевелна растителност в мойто “/mnt”.

Ставаше дума за това, че възстанових няколко вътрешни услуги, на които в последно време не отделях внимание, като groupware-то например. Пиша shaper-и и firewall-и, е, поне за Debian-ите ;)

абе Debian rules, бе ;)

—-

Трябва и да инсталирам TWiki на сайта на Сдружението, но нещо ми се опира. Пък и поотпуснах тоя край, пренасочих малко ресурс към служебните ми задачи; все пак трябва и да се яде… понякога ;)