Monthly Archives: December 2004

Gossip и KF

Новините в кратце: нови-новенички преводи на два Jabber клиента за Gnome – Gossip и kf.

KF преведох вчера следобяд, а върху Gossip поработих повечко и преди седмица може би. Сега беше по-лесно и по-бързо – имах нахвърляни идеи за превод на ключовите понятия. Абе концепция имах ;) Превод на Gossip беше обещал Калоян, но се разбрахме двамата, че ако нещо не му харесва в моя превод, ще коли и ще беси и накрая (..трябва да остане само един..) ще има така или иначе добър превод на Gossip.

Защото Калата харесва Gossip. И аз го харесвах, струваше ми се наистина симпатична програмка, още докато бях на KDE. Ще ме попитате “защо така”, не ми ли харесва вече. Ами как да кажа…

—-

Значи има едно голямо недоразумение в света на jabber. Тоест то не е точно в неговия, а по-скоро е някаква смрад, която се “просмуква” от съседните реалии на другите протоколи.

Тази зараза явно няма да подмине и Gossip и лека-полека и той от красив и спретнат Jabber клиент ще започне да се превръща в недомислено подобие на недомисления Gaim. Или просто линукска Miranda. Да, прекалявам, знам. Gossip е готин програмчик (засега) и аз наистина си го ползвам… Понякога; трудно е човек да се откаже от Psi, а и е спорно дали изобщо има смисъл ;)

—-

С две думи става въпрос за това, че някои хора вярват, че когато се прави jabber клиент, целта е хората да могат да имат връзка помежду си. Те разбират това като възможност да говориш с хора, които ползват всякакви изгъзици от сорта на icq, yahoo, msn и освен това трябва да се осигурят услугите, които тези протоколи правят възможни. Именно – typing notification, avatar support, file transfer и кой знае още какво.

Ще кажете, че това са хубави неща. Да, хубави са. Но във всеки протокол са заложени по различен начин. Нещо повече, когато на AOL, Yahoo или Microsoft им скимне, могат (и го правят редовно) да променят някъде нещо, за да трябва поне месец-два разработчиците на програми като Gaim да човъркат, отгатват и хакват, за да проработи най-накрая програмата им с новия протокол.

А междувременно какво става? Ами нищо, потребителят месец-два няма връзка с хора от тази мрежа, но айде, карай да върви, нали скоро ще има нова версия, тя ще оправи нещата и всички пак ще плеснем с ръце и ще се прегърнем.

—-

Всички тези услуги се поддържат и от jabber протокола и допълненията му. Основният протокол наскоро беше приет като RFC. Разширенията са около 150 някъде. И не се повтарят.

Има и typing notification, и avatar support, и file transfer, и какво ли още не…

Просто някои предпочитат среднощно хакване на собственическите протоколи, вместо да напишат модули за клиента си, които да осъществяват съобветното разширение на jabber протокола (JEP, Jabber Enhancement Proposal)

—-

Откъде идва голямото неразбиране? От предубеждението за ценността на най-разпространеното. Много хора мислят, че най-важното в живота е да имат icq, защото там “има мно’о хора и мно’о разбират и са интересни”.

Глупости.

Най-ценното е това, което дава най-много възможности. Все пак клиентът за моментни съобщения е инструмент. Той е по-ценен, колкото по-качествен е, колкото повече и по-добра “работа” може да се свърши с него. А не колкото са по-големи количествата на пазара и в мазетата на хората.

—-

Затова преведох kf. Това е един от клиентите, който засега има амбициите да остава чист в своята “jabber-ност” и да развива и въвежда колкото може повече от “благинките” на JEP.

Какво говорим, има JEP за VoIP с Jabber клиент… Примерно “десен бутон -> глас” и си в джаза… ;)

Красота.

И няма начин утре някой да смени изведнъж протокола и да заложи капани за “неофициалните” клиенти.

Другата, основната новина е, че смятам в най-скоро време да започна проект за jabber клиент, който да следва тази щрихирана по-горе нагласа. И да бъде използваем и полезен максимално.

Ще пиша на Python. Ще бъде бавно в началото, защото от скоро го уча.

Чудя се за графичния тулкит. Ако използвам wxWidgets или FLTK, ще бъде многоплатформено. Но повече ми харесва GTK. За QT има достатъчно клиенти (тоест Psi;). Така че остава дилемата GTK <-> лесно пренасяне за уиндос.

Може би все пак GTK… Ще мисля по празниците, с чаша вино пред телевизора. В почивките между чистене, готвене, гостуване, бой с котарака и други такива домашни забавления.

Нов AbiWord

Тези дни обнових превода на AbiWord. Не бях забелязал колко ужасяващо остарял е. Нещо повече, някак странно е… “изостанал”. Има една глупава особеност на екипа на AbiWord – не използват gettext, а четат преведените низове от xml-файл… Това – добре, обаче за улеснение на преводачите (айде, айде…) генерират периодично .po файл (и съответво po шаблон за започване на нов превод), който въпросните “улеснени” преводачи трябва да изтеглят и да преведат с gettext редактор по техен избор. След това идва най-интересното. С perl скрипт този gettext файл (не, не се копилира, не…) се преобразува в xml, който след това влиза в инсталацията и се използва в работата.

Най-малоумната част от цялата акробатика е, че при създаването на .po файла новите низове се претърсват за съвпадения с вече преведени и се добавят намерените съвпадения като неясни (fuzzy) низове. Ще кажете “нормално, така се прави винаги за удобство на преводача”. Брях тоя преводач, брях това удобство.

Да, така е. За удобство се прави.

Обаче умниците в AbiWord не отбелязват тези нови, автоматично сглобени низове като “неясни”. Грешка, грешка – отбелязват ги, но само в .po файла. Когато голямата машинария захапе превода и тръгне да го превежда в xml, хич не я интересува кое е “неясно” и кое не е. Всичко, което не е “непреведено” влиза в официалното издание на AbiWord като официален и видим превод.

—-

Така… Сега да помислим какво става на практика.

Аз имах превод на предишна версия на програмата, сигерно вече минаха повече от две години оттогава. Огромна част от низовете са си същите, някои от тях с минимални промени, например някъде прибавена точка, другаде махнато двоеточие.

Обаче ако днес си инсталирате AbiWord, ще се хванете за главата. Има ужасно много съобщения, които очевидно не са на мястото си. Понякога разминаването в смисъла е направо отчайващо.

Какво е станало всъщност? Ами просто за тези две години и кусур автоматиката се е “грижила” за превода ми и е добавяла “неясни” преводи, които на следващата си стъпка е приемала за напълно “ясни”. Така преводът се е задръстил с глупости.

—-

А се чудя аз защо Румен и Ани на последната бирена среща в сряда, на която ходих (май беше тази след OpenFest; ей, откога не съм се мяркял… тази сряда съм там, няма начин – виждате как влияе дългото отсъствие, справка – AbiWord;) ми разправяха, че преводът на Abi бил ужасен, кой е тоя, дето го е превеждал… едвам намерих сили и гордост да кажа “‘ми аз”…;)

Сега преводът е новичък и използваем. И аз си го ползвам и съм доволен. Засега… защото тази програма ще трябва да я следя постоянно и да се грижа честичко да си обновявам работата по нея…

—-

А ако питате защо не съм следил превода досега, ще ви кажа просто, че повече от година бях координатор на превода на КДЕ и работех изцяло в среда на КДЕ – и вкъщи, и на служебния ми настолен компютър. На сървърите не съм слагал КДЕ, спокойно ;Р

От седмица-две вече не съм координатор на КДЕ на български. Ролята ми се поема от Радостин Раднев. Надявам се тези дни в централата на КДЕ да склонят най-после и да ми изтрият сметката за писане в CVS. Kе искам да имам достъп, след като не съм разработчик вече (преводачите и те се водят “разработчици”, не знаехте ли?).

—-

Покрай завръщането ми към Gnome имам за споделяне доста наблюдения върху разликите между двете настолни среди, а също и върху някои прилики, които не ми се нравят, но пък и едва ли ще се променят.

Но за това – друг път ;)

Завръщането на Projectoria

Едно дълго обмисляно, внимателно отлагано и грижливо подготвяно завръщане:

http://projectoria.org

Всъщност Проектория не се завръща, а започва начисто. Открива топлата вода с нагласата, че топлата вода винаги трябва да бъде откривана, защото… ами просто защото е добре да я има и да не бъде “скрита” ;)

Скъпа моя зима

Скъпа моя зима,

Пиша ти това в зимно настроение. От твоите – премръзнало, без шал, брулено на кръстопът на решения и тревоги. С едва различими пътеки, все заснежени и надрани от ветровете.

Досадни са ми тези настроения. Но май и това си им е в природата.

—-

Наближава краят на годината, с него – празничните дни и срокът за предаване на дипломната ми работа. И аз, естествено, съм разтревожен. И работя по нея…, тъй де, мисля. Не мога да продължавам да се уверявам, че ще успея да дам това, което искат, а искат текст. Но няма да им дам преработка на предишния, в това съм почти сигурен; проблемът ми е дали ще успея да им дам нов.

Преди време имах сили и желание да пиша текстове, но днес не е така. А пък и зима е. Жалко, че когато исках и пишех, никой почти от тях не искаше да чете нещо. А сега, когато искат да четат, или поне мога да ги накарам за петнадесетина минути да ме слушат, нямам голямо желание да се занимавам с тях…

—-

Скъпа моя зима,

Почти всяка година идваш май, все по туй време. Не искам да те засегна, но очаквам пролетта. С плановете й и цветния й размах. И макар да знам, че и тя си тръгва всеки път, ще дойде есен, да налее в спомените тръпка на пелин, да сгрее преди теб.

—-

Днес е важен ден за Краси, нека всичко е наред с изпита й. Нека тя да е доволна, независимо какво представят като резултат. (Успех, мило! :-) Сещам се за днешния й ден и си обещавам за пореден път да реша и аз и да се събера. Да се сгрея, да правя планове, да имам сили да избирам пътеките в снега.

Взехме си слушалки с микрофон. Затворени, от типа, който преди години наричахме “големи, с кожа”. ;) Ентусиазипащо е да знам, че още малко остава и ще мога да свиря вкъщи и да се записвам. С Magestic скоро пак се навивахме за домашната студийна работа.

—-

Зима,

Доскоро, или поне до догодина.