Monthly Archives: May 2005

Mailman? Не, благодаря!

За тези, които не се сещат, GNU Mailman е софтуер за управление на пощенски списъци. Принципно добър… но не чак толкова.

Преди време започна една голяма мания по Mailman – всъщност и днес и аз самият се чувствам по-комфортно в списъци, управлявани именно от него. Но като потребител. Като администратор на пощенски списъци мога да кажа, че Mailman става само за несериозни задачки. За всичко по-гъвкаво и по-мащабно е трън задника.

Да дам примери? Добре, ще дам само един – от цяла вечност хората, включая моя милост, чакат разработчиците да въведат поддръжка на LDAP. За имена, пароли, съответствия, групи. За самите пощенски списъци дори. И какво – ами нищо. Всеки път вманиачените разработчици обещават “това ще го има в Mailman версия 3”. Тая “версия 3”, известна повече като “Mailman3” втръсна на цялата мрежа вече. Защо ли – ами има някакъв код, но първо за да го намери човек, трябва яко да се разтърси, и второ няма поддръжка за него, няма общност, на която човек да се опре. Причината? Ами, както казват, “то това все още е в разработка, още го измисляме. Като стане, ще видите колко ще е яко…”

Ами мерси много, но не. Ще си намеря друг продукт.

Сред другите решения са Exim4, Courier… Може би има и други, всъщност със сигурност има. Но тези двете ми се струват “най-сериозни”.

Exim4 не зная какво представлява, ползвал съм само стария Exim – а напоследък го “ползвам” съвсем за кратко, докато инсталирам някой нов Дебиан. Докато го настроя набързо, свърши инсталацията и започна “моите си” настройки, което включва забърсване на Exim с голямата гюдерия и инсталиране на Posffix. За Exim4 отдавна се усещаха големи надежди, сигурно е страхотна програма, но нещо в мен ме спира – същото, което ме кара да ми се повдига, като се сетя за “обещанията” за “новия велик Mailman3”. Не съм прав сигурно, но поне съм справедлив към нагласите си.

Courier ще е решението за мен. Така и така го използвам на въпросния сървър за IMAP4-ssl и POP3-ssl. Ще го навържа с директорината ни услуга тук. В Дебиан има отделно пакетче, courier-ldap.

—-

Сега виждам, че всъщност аз така и така използвам LDAP поддръжката на Courier. За достъп до кутиите, за imap и pop3 услугите. Просто ще видя как си правят списъци. Ако пък хватката е с организиране на самото LDAP-дърво, още по-добре. По-добре всичко да ми е подредено и натъкмено в директорията, отколкото да се занимавам с “манияшки” софтуери като GNU Mailman..

Когато някой реши да направи нещо “както трябва” и все не го прави, значи или е сбъркал заниманието си, или просто го използва за някакъв вид самозадоволяване. Като вманиачените в python разработчици на Mailman – знаехте ли, че Mailman3 ще се интегрира със Zope? Ухааа! Якооо! Все едно… ;)

Е, жалко само за удобния уеб-интерфейс. И за всичките надежди и очаквания около Mailman…

—-

Защото когато някой иска да направи нещо, го прави. Така, както може. Защото по-добре просто не би могъл. Със съзнанието, че всичко е междинен резултат. Животът, вселената… и каквото друго има.

Влизане през GDM без парола

Малко и кратко линукс-съветче, в паузата между две “обтревожвания” на бъдещата ми дипломна работа. Става дума за влизане в GDM без парола, само с указване на потребителско име – с изписване името на ръка или с избор от списък, ако графичната ви тема поддържа списък на потребителите.

Да, много хора не знаят, че GDM (Gnome Display Manager) има и цветен, шарен изглед, настройваем с различни теми. В Дебиан, например, по подразбиране GDM е настроен за “стандартно посрещане”, представляващо един прозорец с бутони и менюта. Но през този прозорец или пък от менюто на Gnome (Програми -> Системни инструменти -> Настройка изгледа на входната програма) можете да “пипнете” почти всичко в GDM.

Приемаме, че сте посетили GNOME Art, GNOME-Look или други подобни страници и сте се ориентирали коя тема ви харесва и съответно сте я инсталирали.

Остава нещо, което не е много за препоръчване, ако на машината ви сядат и други хора. Или поне такива, на които нямате пълно доверие. Става дума за влизането в графичната среда без парола. И трябва да прецените добре не защото могат да “вземат” данни от компютъра ви (чувам редовния напев на “ларж” потребителите “ама аз нямам нищо тайно, ако искате – влезте”), а най-вече защото с достъп до вашата машина *от ваше име* зложелател може да ви навреди, представяйки се за вас, докато върши неща, които вие не бихте направили.

(…реторична пауза, която читателят използва, за да си представи някои от най-неприятните варианти…;)

—-

Влизането без парола в GDM преди се указваше в настройките на програмата. Сега (от доста време…) за да влизате без парола, трябва да използвате PAM (Pluggable Authentication Modules). В почти всяка (ако не се лъжа, Slackware все още не включва PAM) съвременна дистрибуция на GNU/Linux са включени тези модули. Потърсете в пакетите на дистрибуцията си. Много е вероятно вече да имате инсталирани pam-модули.

Самите модули в Дебиан се намират в /lib/security/. Настройките на отделните програми ще откриете в /etc/pam.d/

Там е и файлът gdm, който отговаря за програмата за влизане. Ако вашата дистрибуция държи настройките за всички програми в един файл, то той най-вероятно ще се казва /etc/pam.conf. Разликата между този файл и директорията с файлове в моя Дебиан е, че във файла pam.conf първата колона указва името на програмата, за която се отнасят настройките. В случая с директорията името на програмата се взема от името на файла.

Следващата колона може да съдържа “account”, “auth”, “password” или “session”. В случая ни интересува редът “auth” във файла “gdm”. “Auth” може да е заместен с включване на общ външен файл, например:

@include common-auth

Независимо от вида на указването, редът трябва да добие следния вид:

auth required pam_permit.so

—-

Или рестартирайте компютъра, или излезте в текстова конзола (alt+ctrl+f1) и напишете “/etc/init.d/gdm restart”.

Честито, вече можете да влизате в GDM без парола!

—-

П.П.: Зная, че не е нищо особено, но дълго време аз самият се канех да си настроя така GDM и все се канех някой ден да попрочета документация, например “man 7 pam”, но все не оставаше време.

А търсенето в google за съвпадения с “gdm passwordless login” все нищо не даваха. Та току-виж тази статия помогне поне малко на някого. ;)

Дипломна работа… отново…

Така и така си взех три дни отпуск, точно между празниците, та смятам да се върна към пред-компютърната ми страст. И да не я смесвам с компютрите и интернетските ми активности. Тоест да си пиша дипломната работа по философия и да не се занимавам поне десетина дни с неща, нямащи пряка връзка с нея.

Завърших семестриално още през 2001г., значи наистина станаха 4 години вече… Ако и този път нещо объркам, накрая ще се окаже, че колкото съм бил “вътре” в Университета, толкова съм бил и “отвън, атакуващ завършването си”. Направо не мога да повярвам, че успях през тези години лека-полека, но сигурно да се уплета в примките на родното академично образование. То не че е толкова академично, да не говорим пък, че не е и толкова “образование”. И проблемът не е само в това, че миналата година ме скъсаха на защитата, проблемът е в мен. Основният проблем ми е, че не си преценявам винаги добре ресурсите. Или се хвърлям да върша няколко неща в момент, когато имам сили за едничко, или се ограничавам в едно, въпреки свободния ми ресурс, само защото “съм се опарвал” и гледам да не се разхвърлям…

Но аз не съм недоволен, че така се развиха нещата. Поне няма да тръгна да се тръшкам, я! ;) Ако през лятото на четвърти (или беше трети…) курс бях решил да взема първо изпита при доц. Минева, нямаше да участвам в създаването, оформянето и работата и до днес на екип “Проектория”. А изпита го взех, дори точно доц. Минева, може би без сама да предполага, открехна една врата на моя интерес, която аз впоследствие реших да отворя още малко и която някой ден със сигурност ще намеря време да изследвам по-обстойно. Става дума за интереса ми към философията на анархизма.

—-

Така че нищо не е загубено и, както много често казвам, най-доброто е това, което се е случило. Защото от всички наши възможни светове живеем в най-добрия.