Писна ми вече, не издържам – не мога две снимки да направя като хората. Уж тия фото-студиа би трябвало да улесняват хората. Уж там са специалисти. Е, взе да ми омръзва вече – всеки път, ама всеки, всеки, всеки път казвам “всички кадри”. И тъкмо в едно студио бяха започнали да ми сканират снимките както искам, след две-три ленти и те почнаха да правят номера…

Първо – бях дал празен диск. Изтрит с k3b, след това, за по-сигурно (не че не вярвам на k3b, ама…) – с командата “blank” на cdrecord. И го давам аз тоя диск вчера, пояснявам, че е изтрит, но ако има нещо – да го изтрият, имам си го.

Вземам диска днес и с нетърпение го пъхам в едно от устройствата. След мъничко Gnome ми закача диска и отваря файловия мениджър. Седя и се пуля срещу екрана – гледам, вместо една, четири директории и редовните файлове от “програмата на Агфа” (която естествено не ползвам – несвободен софтуер, при това за WindBlows). Викам си “брях, да съм дал четири ленти, вместо една”… Може пък да ми се губят моменти, може да имам бели петна, изобщо то си е нормално – как да не се чалне човек с тия фото-студиа…

Първите три директории са на стари филми и започвам да се чудя как са попаднали там… Уж ги бях изтрил. Ама хайде, нейсе, може да съм объркал нещо аз и да са си били там.

Второ – гледам, в пликчето лентата е в кутийка. Аз от много време когато давам лента за проявяване, я давам без пластмасовата кутийка. Защо ли? Ами защото си пазя лентите и тази кутийка ми трябва. А досега винаги, винаги, *винаги* са ми тафили кутийките в студиата. Ако съм им ги оставял, разбира се. ;)

Но решавам, че може да са ме запомнили жените във фото-то, нали има-няма седмица и им нося нова лента. И да са решили да сложат кутийка (нали в тия фото-та ги има с лопата да ги ринеш, иначе къде отиваха моите навремето?;), за да услужат на редовен клиент, който явно я е загубил, щом не им я е дал. Викам си – това е хубаво.

Но третото нещо ме разби. Значи файловете се именуват по абсолютно идиотски начин, явно автоматично от програма някаква – примерно _1A-00100.jpg или нещо от този род. Аз не използвам автоматични отварачки за консерви като WindBlows, едно от най-усложнените неща, които ползвам за снимките си, е F-Spot, а пък и по-често ползвам gThumb. Всъщност – и това рядко, за преглед използвам GQView.

И както си върви номерацията, стига до 18 (разбирай – съответното в техния изчанчен формат) и “изведнъж” прескача на 21. Развих лентата, погледнах – там са си, две снимки на малки детайли. Батерийки. Не се смейте – просто се уча да снимам. Исках да видя тези детайли. Снимките изглежда са контрастни и достатъчно осветени. Сред другите има лоши снимки – особено някои снимки на мои приятели вътре в стая, когато им бяхме на гости. Но снимките на хората са сканирани, а тези двете – не.

—-

Ще кажете “ами купи си цифров апарат”.

Значи първо на първо, има разлика между снимането на лента и това с цифров апарат. Да, благодаря, някой ден ще си купя и цифров, но засега страстта ми е снимането на лента. Причините не ги знам, пък и не е важно. Защото като не съм доволен от управлението на държавата, не ми се казва “ами иди си намери друга държава”, нали?

Освен това, не печеля достатъчно в момента дори да си купувам филми. Един цифров апарат (поне такъв, какъвто аз бих ползвал) струва най-малко хиляда камъка. Аз съм без постоянна работа вече, пък и не съм събрал пари под възглавката, защото в Енергото заплатите си бяха мизерни.

—-

Въпросът е какво да правя. Ясно е – ще продължавам да снимам така и ще напредвам все по-бавно, защото няма да имам пари я за ленти, я за някоя нова джаджа за апарата. И определено – за мой си, лично мой собствен филмов скенер.

Но пък може и да успея да уредя нещата в света около мен и да се сдобия с филмов скенер. И тогава ли, тогава… познайте какво тогава, “фото”-та! Ядец, такова!