Пак нещо съм се разболял. Неприятно ми е и че не мога да се видя с приятели, да се поздравим, да си разкажем кой как е прекарал празниците и да обсъдим най-различните планове за близкото бъдеще…
Не, не съм много болен, “болен” ми звучи някак отчайващо. С много одеала, препечени филийки, болки в очите и посещения на дежурния лекар от поликлиниката. Доктор Анчев или доктор Чернокожева, например… Това са ми асоциации със спомени от детството. А тогава боледувах често и много.
Като се замисля, аз май и сега си боледувам често, но просто не обръщам толкова внимание на лекуването. Или пък нямам възможност да обръщам. Докато ходех на работа, например, и с тая нова измислена реформа в здравеопазването изкарвах на крак безпроблемно и най-тежки грипове. То друго в днешни дни няма смисъл – веднъж отидох на доктор, при личната отидох, а тя ме изпрати с направление при “много, ама много добър унг-специалист”. Отидох аз при доктора, като на практика си имах диагноза, дори можех да го насоча какво да ми предпише. Като малък четях медицински книги, исках да ставам хирург, а пък и всичките боледувания и всичкото наблюдение на докторските предписания – тези неща си казват думата. Като малък си бях открил отит още преди да започнат болките в ушите, по симптомите, описани в дебелите книги. Все едно, не съм лекар…
Та въпросният специалист ми даде лекарство за мазане на носа, после видях, че е лекарство против синузит, и ми каза да си мажа носа, после да си запушвам ноздрите и да “надувам”, докато ми изпращят ушите… Причината е ясна, как защо – ами имах остатъчно възпаление в евстахиевата тръба. Това е проход, който свързва носната кухина със средното ухо. И понеже няма друг начин да се “достигне” дотам, нашият човек предлага хамалски механичен метод…
Мога само да добавя, че тогава просто започна да ме наболява и другото ухо. Понеже, нали се сещате, има две евстахиеви тръби – лява и дясна…
—-
Та тия дни си “влача” някакви грипове, понастинал съм още от подготовката за Коледа в Троян. Но ме държеше в полуизлекувано състояние храната и червеното вино.
Което ме подсеща, че отдавна искам да започна в бележника си кулинарна рубрика. Аз не съм голям чревоугодник, по-скоро обичам да се занимавам с готвене, когато имам време. Наистина, през последните месеци май понаблягам на храненето и това се забелязва при среща с мен наживо, но по-интересната част е готвенето. И дори измислянето на сготвянето. Баща ми нарича такъв тип готвене (с “измисляне”) “мъжки” вид. Без да засягам по-нежната част от читателите тук – става дума за вид готвене, който може да бъде наречен и “ергенски”. Готви се това, което има в наличност в момента, като се опитва придържане към еднороден вкус (“буламач” се получава лесно, но не това е целта на занятието;). Обикновено няма под ръка готова рецепта (най-вече защото книгата с рецепти или е някъде зад гардероба, или просто мама не ни е поверила такова ценно четиво).
И затова се готви по мета-рецепти. Именно за такива мета-рецепти ми се пише тук. Конкретната вариация всеки може сам да си я направи, усамотен в кухнята и с недостатъчно продукти или ищах за “нормално” готвене… ;)