Monthly Archives: June 2006

Министерството проверява Иракли

В отговор на въпрос на народния представител Яне Янев министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е казал, че министерството му е задвижило допълнителна проверка на местността Иракли “за да бъде защитена уникалната природа там”. Според министъра също така в момента течало проучване на възможността и обсъждане на предложението местността “Иракли” да бъде обявена за “защитена зона”. “Поел съм ангажимент, че ще представим цялата документация пред правителството и пред Европейската комисия за включване в мрежата по-рано – през ноември” – това е казал министър Чакъров. Проблемите с уточняването на защитените местности по проект “Натура 2000” и забавянето изграждането на национална мрежа от защитени обекти е една от основните забележки на Европейската комисия в доклада за напредъка в присъединяването ни към ЕС.

Това се е случило в петък, 2-ри юни, по време на парламентарния контрол. Информацията е взета от публикации в мрежата на netinfo и mediapool. Не зная достоверността на информацията, не съм гледал парламентарния контрол, а за повече медийни източници не ми се рови в мрежата. Предполагам, че министърът е казал нещо подобно по смисъл. Много често телеграфният журналистически стил така орязва думите, че им променя смисъла, но в случая нещата са казани ясно и сигурно наистина са се случили горе-долу така.

Това, което е намекнал министърът за нуждата от защита на уникалната природа и за проблема пред ЕС заради забавянето на “Натура 2000” е публична тайна – най-малкото аз съм писал тук неведнъж. В много други сайтове се публикуваха добри статии по въпроса, има и сайт и уеблог на обща интернет-кампания за спасяване на Иракли. Сигурно е, че за да не знаете за какво иде реч, трябва просто да не сте чели българските сайтове през последните месеци. И най-вече блогсферата, както винаги реагираща адекватно.

И министърът също би трябвало да е наясно с целия проблем, дори е нормално да го вижда много по-отчетливо и с повече подробности, които на обикновените граждани не са ни известни. Новината тук не е, че министър Чакъров най-накрая е разбрал за проблема и му се е наложило да се запознае с него. Новината е, че официално в отчет пред законодателното събрание е казано това, което от доста време вече много хора повтарят в мрежата. И което някои отидоха да защитят с жива верига пред подготвящия терена в очакване на разрешение за строеж багер.

Новината е, че МОСВ е поело отговорност. Това е хубаво, властта трябва да идва с отговорности, а не само да се радва на силата и правата си. Остава все пак да проследим как ще продължи всичко, дали отговорността ще се развива. Не е хубаво да остава същата, да се преповтаря при евентуално следващо парламентарно питане.

Остава въпросът кой всъщност е зад паравана на т.нар. “швейцарска” фирма. И защо продължава да се спотайва, след като вече е ясно, че никой няма да остави нещата както са. Дори и от петък така запитаният в парламента министър. В мрежата вече се говори за въпросната личност. И не, не е швейцарец, вие пък :)

Денят на Ботев

Втори юни, денят на Ботев. Преди малко сирените се включиха и после полека воят им затихна и беше избутан от вездесъщия градски шум. Ръмеше дъжд и бръснеше лек вятър – не много силен, но точно такъв, дето да те откаже да излизаш. Из кварталните улици сновяха през цялото време коли, никой не отби и не спря да помисли поне минутка за свободата, за стремежа, борбата и саможертвата. А за какво, мислите, пускат тези сирени, освен за да ни дадат официална възможност, да ни дадат оправдание да се замислим за такива неща? Самият вой е неприятен, никой не го пуска “празнично”. Но винаги може човек да поспре, ако е забързан навън или да стане до бюрото си, ако е на работа. И без да говори с колеги и шефове, без да се притеснява от случайни минувачи за необичайното си поведение да остане сам със себе си. И с воя на сирените. За две-три минутки само, преди отново да се включи в студената машина на ежедневното производство и потребление.

Христо Ботев е по-различна, по особен начин очарователна фигура в историята ни. Ако Васил Левски е хладният ум, спокойният и винаги намиращ изход таен революционер, то Ботев е тоталният изблик на всички таени с векове чувства. На всички стремежи за свобода и идентичност, които са се натрупвали и са се прочиствали вътрешно през годините на чужда власт. Само човек като Ботев може да запали такава надежда, смесена с чувство за ценност на саможертвата у четниците си, че да го цитира после Вазов в “Тих бял Дунав се вълнува”: “Хайде, братя, излезнете, тука ще се спрем и земята целунете, дето ще да мрем!”.

Днес въпросът за саможертвата в името на идеал за национална идентичност е почти неразбираем – ние усещаме духа на ботевата жертва, защото всичко това ни е близко по един или друг начин. Но дори и ние, българите, не можем докрай да разберем докрай подтика за такова действие. Днес сме настроени по по-различен начин към жертването в бой и дори малко трудно осмисляме щурмуването на нож от българската войска на вражеските позиции по време на войните за национално обединение. Когато навсякъде американци говорят за “заплахата от тероризъм”, за “самоубийствени атентати” и за “нападения над сили на коалицията” е малко по-трудно да се открие загубеното “по пътя” разбиране на мотивите на Ботев.

Но макар и трудно, вживяването в устрема на ботевата чета е достижимо и от нас – само трябва в деня на Ботев да спрем, да се изправим под воя на сирените и да се впуснем в търсене из дълбините на сърцето си. Там, където най-естествените и ценни човешки стремежи се крият и пазят от разрушителното ежедневие. Не е нужно да се жертваме – сирените вият за кратко и спират. Животът продължава, но е такъв, какъвто го живеем не само заради нас, но и най-вече заради жертвите на хора като Ботев. Вече 130 години.

Нов превод на LeeAnn

Проектът “Нов живот за стари книги” получи първия си резултат тези дни. Даниела Соколова преведе баснята на Жан де Ла Фонтен “Гарванът и Лисицата” (Le Corbeau et le Renard). Това е басня, която почти всички знаем от малки и сега вече има свободен превод. На 1-ви юни това е добър подарък за всички днешни и бъдещи деца, а пък защо не и за нас, “порасналите”. :)

Благодаря на Даниела за включването й и за ентусиазма, с който дава началото на проекта за преводи! Поздрави, LeeAnn!

Пълен текст на превода – тук. Оригинален текст – тук. Творбата на Ла Фонтен е част от сборника “Басни” и е без авторски права. Преводът на LeeAnn се публикува с някои права запазени (CC-BY). Това означава, че при всяко препубликуване трябва да се указва името на преводача. Срокът на лиценза CC-BY е максимум 20 години след публикуването.

В момента преводът е отбелязан в уики-то като все още като “превод в разработка”. Моля всеки, който иска да помогне на проекта с редактиране на преводите да провери за неточности и грешки в превода. При редактирането имайте предвид стила на преводача и търсете по-скоро смислови грешки, недейте да заменяте стила на преводача с ваш.

Текстът на “Гарванът и Лисицата” ще е заключен за редактиране, затова нека редакторите, ако имат забележки, да ги изпращат тук като коментар или на адресите за връзка с мен или с LeeAnn.

Текстът на “Баскервилското куче” от Артър Конан Дойл е запазен за превод от Владимир Георгиев. Творбите на сър Артър Конан Дойл са с изтекли авторски права. Владо, успешно и приятно превеждане!