Имам проблем с управата на входа – не сме на едно мнение по въпроса дали асансьорът може да се заключва или не. Всичко започна преди няколко години, когато на поредното събрание започнаха да се дават идеи за вграждане на ключалка на таблото на асансьорната кабина. Даваше ги човекът, който след това стана домоуправител и, естествено, побърза да постави ключалката. След това (може би вече година и половина – две) се хвали при всеки удобен момент, че много пари са се спестили от ремонтите на асансьора с този ключ. Спестило се е и от заниженото потребление на електроенергия. Макар, доколкото аз знам, единственото семейство, което няма ключове, да са баба и дъщеря и на последния етаж. Не са си били плащали някои от сметките (ремонт на покрива, асансьор) от много години и всъщност те са основната причина да се роди гениалната мисъл в главата на домоуправителя и да се заключи асансьора.
Моят проблем идва от твърдото ми разбиране, че асансьорът като обща собственост трябва да се ползва общо и наравно от всички. Не мога да приема, че когато родителите ми идват на гости, трябва да слизам, за да “ги взема”, при условие, че имаме асансьор и асансьорът е поставен точно за това – за да не се налага да слизам и да “вземам” хората от входната врата. Не мога да приема също, че всеки път, когато някой приятел иска да ми дойде на гости, трябва да се тормози в кабината и след това да катери стълбите до нас пеша.
Не мога да приема, че когато се връщам с жена ми от почивка и ключовете са някъде дълбоко в багажа, трябва да разопаковам на партера, за да си извадя безценното ключе от асансьора или да тръгна направо да катеря стълбите с куфари и чанти.
Не мога да приема за нормално и това, когато някой от нас излиза за десетина минути до близкото магазинче и остави нарочно асансьора отключен, за да не носи и търси после тъпия ключ, някой добросъвестен и обществено отговорен дядка да вземе да заключи асансьора, защото “така е правилно”.
Цитирам Закона за собствеността:
IV. Етажна собственост
чл. 38. […] Общите части не може да се делят.
Ясно е, че собствениците могат да решат да експлоатират отделни части от общия имот по различен начин. Включително и може да се заключва асансьорът. Но когато поне един е против, не виждам какво общо имат глупави доводи от сорта на “ама ако не е така, ще го спрат, няма да можем да плащаме, знаете ли колко струва, като го оставяте отключен други се возят за ваша сметка, ще го допуснете ли” и т.н. Това не са доводи, това е популистко бърборене. Някои от входа явно това силно ги впечатлява, но мен – не.
Някой знае ли какъв е редът за оплакване за такива проблеми? Изобщо как се подават сигнали в общината за битови проблеми? Все още ли е останала соц-практиката да не се приемат анонимни сигнали? И ако да, дали знаете защо това продължава, след като изричното искане за име на подалия сигнала автоматично намалява подадените сигнали няколко пъти? Може би в общината ги мързи да работят, затова външно намаляват броя на жалбите…?
И конкретно – какво може да се направи в конкретния случай? За мен истинското решение е ако някой има задължения и това пречи на групата хора, да се заведе колективен иск в съда, да се спечели делото и всичко да е наред. А не да се правят глупости със заключване на асансьора.