Заключване на асансьора

Имам проблем с управата на входа – не сме на едно мнение по въпроса дали асансьорът може да се заключва или не. Всичко започна преди няколко години, когато на поредното събрание започнаха да се дават идеи за вграждане на ключалка на таблото на асансьорната кабина. Даваше ги човекът, който след това стана домоуправител и, естествено, побърза да постави ключалката. След това (може би вече година и половина – две) се хвали при всеки удобен момент, че много пари са се спестили от ремонтите на асансьора с този ключ. Спестило се е и от заниженото потребление на електроенергия. Макар, доколкото аз знам, единственото семейство, което няма ключове, да са баба и дъщеря и на последния етаж. Не са си били плащали някои от сметките (ремонт на покрива, асансьор) от много години и всъщност те са основната причина да се роди гениалната мисъл в главата на домоуправителя и да се заключи асансьора.

Моят проблем идва от твърдото ми разбиране, че асансьорът като обща собственост трябва да се ползва общо и наравно от всички. Не мога да приема, че когато родителите ми идват на гости, трябва да слизам, за да “ги взема”, при условие, че имаме асансьор и асансьорът е поставен точно за това – за да не се налага да слизам и да “вземам” хората от входната врата. Не мога да приема също, че всеки път, когато някой приятел иска да ми дойде на гости, трябва да се тормози в кабината и след това да катери стълбите до нас пеша.

Не мога да приема, че когато се връщам с жена ми от почивка и ключовете са някъде дълбоко в багажа, трябва да разопаковам на партера, за да си извадя безценното ключе от асансьора или да тръгна направо да катеря стълбите с куфари и чанти.

Не мога да приема за нормално и това, когато някой от нас излиза за десетина минути до близкото магазинче и остави нарочно асансьора отключен, за да не носи и търси после тъпия ключ, някой добросъвестен и обществено отговорен дядка да вземе да заключи асансьора, защото “така е правилно”.

Цитирам Закона за собствеността:

IV. Етажна собственост
чл. 38. […] Общите части не може да се делят.

Ясно е, че собствениците могат да решат да експлоатират отделни части от общия имот по различен начин. Включително и може да се заключва асансьорът. Но когато поне един е против, не виждам какво общо имат глупави доводи от сорта на “ама ако не е така, ще го спрат, няма да можем да плащаме, знаете ли колко струва, като го оставяте отключен други се возят за ваша сметка, ще го допуснете ли” и т.н. Това не са доводи, това е популистко бърборене. Някои от входа явно това силно ги впечатлява, но мен – не.

Някой знае ли какъв е редът за оплакване за такива проблеми? Изобщо как се подават сигнали в общината за битови проблеми? Все още ли е останала соц-практиката да не се приемат анонимни сигнали? И ако да, дали знаете защо това продължава, след като изричното искане за име на подалия сигнала автоматично намалява подадените сигнали няколко пъти? Може би в общината ги мързи да работят, затова външно намаляват броя на жалбите…?

И конкретно – какво може да се направи в конкретния случай? За мен истинското решение е ако някой има задължения и това пречи на групата хора, да се заведе колективен иск в съда, да се спечели делото и всичко да е наред. А не да се правят глупости със заключване на асансьора.

7 thoughts on “Заключване на асансьора

  1. Биляна

    Като те чета и не мога да повярвам. Наистина ти съчувствам – тези хора са луди. За съжаление, не в хубавия смисъл :)
    Това, което мога да те посъветвам, е да не подаваш жалба в общината, защото тя няма никакво отношение към стопанисването на общия ви вход, а да потърсиш информация за това, какви са възможностите ти да си търсиш правата в съда. Май това е единствената ти възможност, освен тази да протестираш пред всички съседи и да намериш такива на твоя страна и да вземете друго решение официално.
    Колкото до анонимните жалби, то трябва да ти кажа, че има смисъл в това, защото човек все пак трябва да застава с името си зад позицията си, когато се оплаква от нещо. И не е само това, администрацията е длъжна да отговаря надлежно и в срок само ако заведете жалбата в деловодството с входящ номер. Все пак иначе няма как да разбереш дали жалбата е стигнала до контролиращия орган, а наистина е несериозно да се жалва “никой”, който си няма дори име… остави юридическата страна, че проверка по сигнал се прави само ако има наистина сигнал от “някой”, който трябва да бъде идентифициран. Така поне ми се струва на мен за логично.
    Успех с безумните съседи :)

  2. Пейо

    Не ми се занимава с казуса, но искам да изразя искренната си възхита от мозъка, който е стигнал до този почин! Това нямаше да го мога да го осмисля, ако и да го бях видял на живо.

    А ти… ти говориш с рационални аргументи, доводи привеждаш… възхитително

  3. Fenia

    Живеейки в подобен вход, няма начин как да не ти съчувствам искрено.
    Има един Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост. Той е от 1951 г и с не много изменения, действа и към момента.
    Общината няма отношение към този вид проблеми. Инстанцията е районния съд.
    По отношение на проблема с неизрядните платци, чл. 10, ал.1 и 2 на този правилник казват, че управителят или председателят на УС, може да иска от районния съдия да издаде изпълнителен лист срещу тях.
    Колкото до гениалното решение – заключването на асансьора, за да се приложи, то трябва да е гласувано с мнозинство на общо събрание, на което са присъствали ? от собствениците или наематели ( с валиден договор за наем).
    Ако решението е взето по този начин, то си има срок, в който трябва да се жалиш пред районния съдия – седемдневен (чл. 13, ал. 2). Този срок явно е минал. В този случай ти остава само да искаш ново свикване на общото събрание, на което да се преразгледа въпроса. Такова свикване, може да иска 1/5 от собственици и наематели (чл. 6, ал. 2). Първо искат от Управителя да го свика и той трябва да го направи в седемдневен срок и ако не стане – те сами могат да свикат такова.
    В хода на събранието, дори и да не се постигне отмяна на решението за заключване на асансьора, то ти в седемдневен срок вече ще можеш да се жалиш пред районния съдия.
    Анонимността определено е изключена.
    Толкова успях да разбера от правилника. Аз не съм юрист и предполагам, че някой такъв може да намери и по-лесно решение. Успех;)

  4. turin Post author

    @Пейо:
    Преди време, когато дойде да ни връчи ключовете, и аз мигах на парцали. Абсурд… Като в роман на френски екзистенциалист. Като се прибирам и си отключвам асансьора, ми е направо нереално понякога…

    Някои приятели ме успокояваха с аргумента “сигурност”. Но той не важи – на фона на секретния патрон в асансьора ключалката на вратата на входа е на една въздишка живот. Човек може да се утешава само с мисълта, че на крадците няма да им се мъкне откраднатото из стълбите… примерно…
    Абе абсурд…

  5. turin Post author

    @Биляна, @Fenia:
    Моя грешка е, че съм мислел за общината – това е частна собственост, макар и обща. Може би ми се е искало местната власт да има разпоредби за такава експлоятащия на общо имущество. Но наистина не е логично да има.

    Явно, както казвате, единственият начин е да подам жалба в съда. А това не ми е по сърце. Не искам да се забърквам в съседски разпри – и без това на няколко пъти вече съм спорил “на висок тон” с някои от тези съседи.
    Щеше ми се да има разпоредба за това – както например има разпоредби за обществения ред блоковете и ако някой опитва да събори сградата с музика, може да се подаде сигнал в полицията. Например. За мен ситуацията е равностойна.

    За анонимните жалби – може би сте прави, че има логика да не се приемат. Добре, но нека да не са жалби, а да са анонимни сигнали. Наистина не е добре съсеедите да бъдат задължавани да си оставят имената при опит за сезиране на компетентните власти.
    Например аз знам за много, наистина много нарушения в блока на родителите ми и почти всичките им съседи също знаят за тези нарушения и не ги одобряват. Но кой ще отиде и ще каже “еди-кой си върти нелегален бизнес в гаражите, докато хората паркират колите си в градинките, еди-кой си е отнел десет сантиметра от площадката, като е санирал откъм стълбището…” и т.н.

    Трябва да има канал за сезиране на властите, който да е анонимен. Не искам да подавам жалба, която да има входящ номер, за движението на която след това да ме уведомяват и т.н.

    Искам само да мога да се обадя някъде и да кажа “ей, ехо, вижте еди-къде си има такъв и такъв проблем – идете и свършете работата си да проверите!”. И толкоз. Без входящ номер, без име. Без съседски разпри. Както при по-сериозните проблеми, тези в полицията – нали се казва “анонимността ви е гарантирана”.

    Нещо такова…

  6. georgi

    Здравейте.

    Моля ви дайте ми съвет. Скоро си купих апартамент на 7-ми етаж, асансьорът във входа е с ключ, но управителят иска от мен 130лв. за да ми извади ключ, защото преди аз да отида там асансьорът се бил развалял и сега всеки който иска да ползва асансьора трябвало да плати тези пари.

  7. Ирена

    Много моля ако някой знае да каже. Купих апартамент с асансьор от такъв вид който спира между етажите, ние сме на третия етаж и асансьорът не се отваря между втория и третия етаж. Каква е процедурата и има ли законно основание да ме лишават от асансьор? Между другото вратата не е работила 20 год.

Leave a Reply

Your email address will not be published.