Joichi Ito говори пред 30-40 слушателя в 65 аудитория на Философски факултет в СУ. И след това говори с тях. Лекцията му беше интересна и в обстановката на познатата аудитория, седнал на изтърканата и изписана с надписи банка се усмихвах отвътре, че на моменти виждам как Джоичи нарочно обяснява странични подробности за илюстрация и за улеснение на публиката, а пък в същото време самата публика кимва леко с глава и учтиво изчаква отклонението. Повечето хора, вярвам, разбираха доста от нещата, но е в рамките на добрия тон да оставиш лектора сам да води представянето си. Сигурно е нормално да има такива паралелни “изтърпявания”, когато лекторът не познава аудиторията си. Ние знаехме за него, сигурен съм – кой повече, кой по-малко, но той едва ли е следил българския интернет и онлайн- и офлайн-процесите около него. Беше приятно, отдаван не се бях чувствал така.

Отидох горе-долу навреме за лекцията, защото “кръшнах” малко от работа – излязох с 15 минути по-рано, като се обадих само на колегата ми, друтия линукс-админ. Не е готино да се излиза така от място, където всичко се отчита с магнитни карти, но какво пък – Джоичи Ито няма да дойде пак в СУ, само защото предишния път Ясен не е успял да излезе от работа :)

На една от вратите на 65-та мернах Каладан, но ми стана неудобно да му се обадя и влязох направо. Изчакването пред вратите на аудиторията ми е познато, 65-та е единствена на етажа и дава добър обзор към стълбите – не можеш да пропуснеш идването на лектора. А докато го чакаш, защо да не побъбриш с колеги. Сега се сещам, че пред аудитория 41 (на долния етаж, другата “философска” аудитория в Ректората) веднъж в първи курс изпуснахме проф. Ради Радев – човекът минал покрай нас, потърсил с очи погледите ни и като не ги намерил, влязъл вътре. И казал на малкото хора вътре, че поради недостатъчно присъствие отменя лекцията. Академичен хумор :)

Владо (Каладан) ми каза вътре в аудиторията, че 65-та била на историческия факултет. Хм, вярно, че историците я ползват почти постоянно, но много добре помня как като четях за изпит в библиотеката, изрових отнякъде прашен годишник на Университета някъде от средата на миналия век. И там, на първата страница на представянето на философския факултет имаше голяма чернобяла снимка на аудитория 65, препълнена догоре. А отдолу – надпис от сорта на “най-голямата аудитория в южното крило на Alma Mater, 65 във Философски факултет”. Все едно.

Видях и Пейо и Йовко и на трима им с Владо се зарадвах много. Винаги свързвам цялото това крило на СУ със студентските ми години, с лекциите и упражненията по философия, с колегите и приятелите ми оттогава. Та аз дори щях да ходя на една от конференциите на сайта “Линукс за българи” и една от причините да не се кача беше точно че е в аудитория в южното крило. Затова като видях Владо, Пейо и Йовко се поуспокоих – за мен интересът и дейността ми в мрежата е свързан много здраво с философията, а тях пък няма как да не ги свържа с дейности в мрежата. Сетих се, че с Владо не сме разговаряли от цяла вечност. Трябва да намерим някой хубав китайски и да се запасим с проблеми по проекта за превод на Gnome за обсъждане :)

Самата лекция на Джоичи Ито беше интересна и ценна по различни начини. Не мога да кажа, че е казал нещо, което никой не е очаквал, че са направени някакви мащабни разкрития – изобщо медийна новина няма да измисля. Но хубавото е точно това, че повечето неща или вече съм ги чувал или чел някъде и съм се съгласявал и ентусиазирал от тях, или ми се струва, че сам съм ги имал поне като настроения. Много пъти се улавях как се подсмихвам или изтръпвам, все защото чувам неща, които и аз съм си мислил по някакъв подобен начин. Голяма част от представянето съдържаше обяснения на основни положения в развитието на Интернет и макар интересни, не бяха чак запленяващи. Но ми направи впечатление, че Джои е от онези хора, които успяват да се ентусиазират в плановете си и с въодушевение всеки път да разсъждават върху прогнозите си. Именно от проектите на Джои за развитието на Интернет, на корпоративните структури във фирмите и на обществото като цяло изтръпвах. Страхотно е да виждаш ентусиазма на човек, разбрал, че идеите са за да се осъществяват и точно осъществяването “важи”. А Джои явно го е изпитал всичко това от първо лице – бил е свидетел и пряк участник на големия наплив на идеи в Интернет и на тяхното осъществяване.

След премерения академичен тон на Лорънс Лесиг, след искрения и жив патос на Ричард Столман този ентусиазъм на осъществяващия идеи Джоичи Ито ми допадна. Дойде на място – зае още едно от празните места в пъзела на разбирането ми на обществото. Не просто “за” обществото – всеки има такова и то винаги е пълно. Общото разбиране е това, което е истинското предизвикателство и Джои Ито показа първи уроци по разбиране на мрежата. Много от присъстващите сигурно разбират доста, но това не е важно – винаги важно е основното разбиране. Като топлата вода, която всеки път трябва да се “открива”, за да… я има.