Joi Ito по университетски

Joichi Ito говори пред 30-40 слушателя в 65 аудитория на Философски факултет в СУ. И след това говори с тях. Лекцията му беше интересна и в обстановката на познатата аудитория, седнал на изтърканата и изписана с надписи банка се усмихвах отвътре, че на моменти виждам как Джоичи нарочно обяснява странични подробности за илюстрация и за улеснение на публиката, а пък в същото време самата публика кимва леко с глава и учтиво изчаква отклонението. Повечето хора, вярвам, разбираха доста от нещата, но е в рамките на добрия тон да оставиш лектора сам да води представянето си. Сигурно е нормално да има такива паралелни “изтърпявания”, когато лекторът не познава аудиторията си. Ние знаехме за него, сигурен съм – кой повече, кой по-малко, но той едва ли е следил българския интернет и онлайн- и офлайн-процесите около него. Беше приятно, отдаван не се бях чувствал така.

Отидох горе-долу навреме за лекцията, защото “кръшнах” малко от работа – излязох с 15 минути по-рано, като се обадих само на колегата ми, друтия линукс-админ. Не е готино да се излиза така от място, където всичко се отчита с магнитни карти, но какво пък – Джоичи Ито няма да дойде пак в СУ, само защото предишния път Ясен не е успял да излезе от работа :)

На една от вратите на 65-та мернах Каладан, но ми стана неудобно да му се обадя и влязох направо. Изчакването пред вратите на аудиторията ми е познато, 65-та е единствена на етажа и дава добър обзор към стълбите – не можеш да пропуснеш идването на лектора. А докато го чакаш, защо да не побъбриш с колеги. Сега се сещам, че пред аудитория 41 (на долния етаж, другата “философска” аудитория в Ректората) веднъж в първи курс изпуснахме проф. Ради Радев – човекът минал покрай нас, потърсил с очи погледите ни и като не ги намерил, влязъл вътре. И казал на малкото хора вътре, че поради недостатъчно присъствие отменя лекцията. Академичен хумор :)

Владо (Каладан) ми каза вътре в аудиторията, че 65-та била на историческия факултет. Хм, вярно, че историците я ползват почти постоянно, но много добре помня как като четях за изпит в библиотеката, изрових отнякъде прашен годишник на Университета някъде от средата на миналия век. И там, на първата страница на представянето на философския факултет имаше голяма чернобяла снимка на аудитория 65, препълнена догоре. А отдолу – надпис от сорта на “най-голямата аудитория в южното крило на Alma Mater, 65 във Философски факултет”. Все едно.

Видях и Пейо и Йовко и на трима им с Владо се зарадвах много. Винаги свързвам цялото това крило на СУ със студентските ми години, с лекциите и упражненията по философия, с колегите и приятелите ми оттогава. Та аз дори щях да ходя на една от конференциите на сайта “Линукс за българи” и една от причините да не се кача беше точно че е в аудитория в южното крило. Затова като видях Владо, Пейо и Йовко се поуспокоих – за мен интересът и дейността ми в мрежата е свързан много здраво с философията, а тях пък няма как да не ги свържа с дейности в мрежата. Сетих се, че с Владо не сме разговаряли от цяла вечност. Трябва да намерим някой хубав китайски и да се запасим с проблеми по проекта за превод на Gnome за обсъждане :)

Самата лекция на Джоичи Ито беше интересна и ценна по различни начини. Не мога да кажа, че е казал нещо, което никой не е очаквал, че са направени някакви мащабни разкрития – изобщо медийна новина няма да измисля. Но хубавото е точно това, че повечето неща или вече съм ги чувал или чел някъде и съм се съгласявал и ентусиазирал от тях, или ми се струва, че сам съм ги имал поне като настроения. Много пъти се улавях как се подсмихвам или изтръпвам, все защото чувам неща, които и аз съм си мислил по някакъв подобен начин. Голяма част от представянето съдържаше обяснения на основни положения в развитието на Интернет и макар интересни, не бяха чак запленяващи. Но ми направи впечатление, че Джои е от онези хора, които успяват да се ентусиазират в плановете си и с въодушевение всеки път да разсъждават върху прогнозите си. Именно от проектите на Джои за развитието на Интернет, на корпоративните структури във фирмите и на обществото като цяло изтръпвах. Страхотно е да виждаш ентусиазма на човек, разбрал, че идеите са за да се осъществяват и точно осъществяването “важи”. А Джои явно го е изпитал всичко това от първо лице – бил е свидетел и пряк участник на големия наплив на идеи в Интернет и на тяхното осъществяване.

След премерения академичен тон на Лорънс Лесиг, след искрения и жив патос на Ричард Столман този ентусиазъм на осъществяващия идеи Джоичи Ито ми допадна. Дойде на място – зае още едно от празните места в пъзела на разбирането ми на обществото. Не просто “за” обществото – всеки има такова и то винаги е пълно. Общото разбиране е това, което е истинското предизвикателство и Джои Ито показа първи уроци по разбиране на мрежата. Много от присъстващите сигурно разбират доста, но това не е важно – винаги важно е основното разбиране. Като топлата вода, която всеки път трябва да се “открива”, за да… я има.

4 thoughts on “Joi Ito по университетски

  1. illa

    Ясене, за мен като човек, който недостатъчно активно се интересува от тия проблеми, мога ли да те помоля да дадеш кратко резюме на основнте моменти от изказването на Джоичи Ито? Особено за това, как той вижда развитието на Интернет. Даже и съм започната с тези идеи, съм в неведение чии са )) Така че със сигурност ще ми е от полза, ако разкажеш.

  2. turin Post author

    Резюме на чутото ще напиша в близките дни, Ила, добре :) Усетих докато пишех горното, че така само със загатване на нещата, които се говориха, звучи неясно и някак ангажира с продължение. Ще напиша какво аз чувах и как аз разбирах нещата, докато слушах лекцията и дискусиите. С кратки прекъснавия, в които щракнах Джои три пъти с апарата.

    Между другото, имаше и други хора с фотоапарати – пред мен едно момиче снимаше с компактен със светкавичка, наблизо на няколко пъти “млясна” Canon EOS, а някъде назад може би чух Nikon-а на Йовко? И си мислех, че Джоичи Ито веднага е съобразил, че това не са журналисти или “снимки за спомен” от случайни присъстващи. Ясно беше, поне за мен, че тези откраднати от постоянното внимание в темата снимки са от блогери и ще се появят за илюстрация.

    Хареса ми, че нещо толкова познато и отегчаващо, като щракания на фотоапарати на публично събитие всъщност в случая беше съвсем намясто, съвсем в тон с цялата лекция. Щеше да е странно, ако никой не снимаше :)

  3. illa

    Аз даже не си бях и помислила, че може никой да не снима :)
    Чакам резюмето – ще се радвам, ако отделиш време (когато ти е възможно) да разкажеш какво е било :)

Leave a Reply

Your email address will not be published.