Не е новина, знае се от известно време – Iron Maiden ще свирят наживо в София. За първи път, като не броим идването им с Blaze Bayley, на което не отидох и идването им в новия златен състав, с Adrian Smith, Dave Murray и Janick Gers… на което пак не отидох, просто защото те не дойдоха. А като се сетя, че точно бях събрал парички и точно щях да ходя да си взимам билет, когато баща ми ме събуди с “тези твоите музиканти нещо се били пребили и май няма да свирят”. Не беше точно с тези думи, но пък на мен какви неща ми минаха през сънената глава…

Не зная дали ще отида на стадион “Локомотив”. Една причина може да са парите – докато се навия ще останат от по-скъпите билети само, а като нямам постоянна работа и разчитам на проекти на парче ще е трудно. Особено в близките месеци.

Другото нещо, заради което се колебая е страхът да не си разваля представите. Въпреки че сигурно Мейдън ще забият яко и само ще затвърдят метълското в музикантската ми страна. Остава леко техническо притеснение – да не стане като на концерта на Малмстийн в НДК, където озвучаването беше манджа с грозде. След концерта на Ингви два месеца ходих като ударен с парцал – толкова време не съм се и надявал да дойде да го слушам, а пък те така да омажат всичко. Зала 1 на НДК е конгресна зала, не е концертна – за нищо не става тая каца, не трябва да се правят рок-концерти там. Нещо по-тихо може, Lord of the Dance например там беше супер. Също на Сатриани се изкефихме много с Краси – вярно отдалече, от последен балкон, та може просто да сме уцелили акустично добра точка.

Но Malmsteen и Satriani предразполагат към по-друг вид слушане все пак. Мейдън са си Мейдън – то дори Брус Дикинсън не пее вярно, та аз за едната акустика ли. :)

Стадион “Локомотив” не е толкова голям, като нищо може да посвършат билетите. Не искам седящо място, нито седящо с безплатна напитка – истинското място на концерт на Мейдън е на тревата отпред, пред сцената. Не чак при самата сцена, но определено прав.

Ще си помисля още. Снощи изрових китарите си и посвирих. Страхотно е първото докосване до струни след като дълго време не съм свирил. Всичко е леко, идеите идват една след друга, има тръпка и ентусиазъм. При редовно свирене това трябва да се гради и търси – при първо свирене след дълго време идва само, напира. Намерих и самоделния ми кабел, тези дни може да напиша как се прави за без пари почти. Ако успея да му направя готини снимки. Опитах да се вържа към компютъра, но като не съм се грижил за звуковите програми вътре, нищо не стана. Пуста ALSA, пуст JACKd.