От доста време е така, но днес чак се замислих – аз всъщност не зая коя е Парис Хилтън. Наистина, не зная. Днес бръмчеше в кухнята радио “Ретро” и водещата започна някакво много объркано казване. По едно време самата тя се оплете и се измъкна с измънкване от сорта на “е, то всеки знае коя е Парис Хилтън, така че…” Заблещуках с мигли срещу радиото – ами аз не зная коя е. Чувам името тук-там, но нищо не ми говори. Освен че доста от спам-а, който сайтът ми спира съдържа името й.

Преди месец-два, на обучението по HP Service Desk, на което ходих служебно лекторът по време на един от обедите започна да ми разказва как се разхождал предния ден из София. То едно “разхождане”, ама нейсе… Извикал нашият такси и му казал да го закара до центъра. “City center” – това е британският израз за център, за разлика от американския “downtown”.

Между другото, интересно е и обяснението защо ингилизите казват “център”, а американците – “даунтаун”. Типично “имперско” обяснение, разбира се – съдържащо хем смисъл, хем щипка презрение към “низшите”. В британските градове има централна част и тя е средището, а американските градове са от “селски”, “каубойски” тип – там има център, който е в долината, близо до железницата и всичко наоколо е по баирите. Затова когато каубоите отиват да си накупят стоки от града, те “слизат” до него, тоест центърът е “долу, в града”. Обратно – покрайнините са както са били навремето фермите – нагоре, по баирите.

Още по-смахнато се получава, когато американски град се случи да е с център, разположен нависоко и покрайнини в по-ниското. Тогава хората без да усетят абсурдната игра на думи казват “I’m going up downtown”, например. Весело.

Та този лектор, словенец, превърнал се отдавна в британец казваше, че шофьорът на таксито директно го закарал до някакъв мол. Логично – човекът чул “сити сентър” и го закарал до едноименния мол. Патосът на разказа беше насочен към разнообразието от хора в този мол. Прекъснахме храненето си, за да ми разкаже най-подробно как в някое от кафенетата имало две момичета, които си говорели и досущ приличали по стил на обличане на Парис Хилтън. Закимах разбиращо с глава и смънках нещо от рода на “well you know, that’s the power of television”, без да имам представа въпросната мадама дали има пряко нещо общо с телевизията или не. Така или иначе, след като е известна особа, сигурно я дават по клюкарските новини.

Разбира се, за нула време мога да се осведомя коя е въпросната звезда. Това, което ме стресна е, че ИТ-специалист надълго ми заобяснява за нея. А съм сигурен, че не знае нищо или почти нищо за уеблогове, AJAX, свободен софтуер и Web 2.0. А уж е ИТ, уж би трябвало общата му култура да е концентрирана в ИТ-сферата. А не в клюкините. Чашата преля с твърдата убеденост на радиожурналистката днес, че няма начин всички да не сме осведомени вече… Това се казва PR, при това ефективен, на ниво.