Мейдън цепят мрака буквално, дошли на концерт в града ми, в квартала ми. Не само че предишния път дълго се бях настройвал за концерта им, дето не се състоя, ами и никога не съм гледал Iron Maiden наживо. Е, какво пък – не е толкова лошо. Пропуснах и концерта на Blind Guardian. Ще си слушам записи.

По-важното е, че казах на сина си, когато днес се прибрахме вкъщи и Мейдън кънтеше в мрака навън, че някой ден ще идем заедно на концерт. Или на повече от един. Може на Гардиън, може на Мейдън или на каквото тогава ще слушаме и двамата. Може да не е много прието тогава да се ходи на рок-концерт с татко, но всичко е до нагласа към нещата. Както решим – важното е да сме щастливи и да не съжаляваме за такива странични неща. Като изпуснат концерт, пък бил той и на известна любима група, бил той и през десетина преки.

Каква ли ще е хубавата музика след петнадесетина години…? Да, хубава – ясно, но как ли ще звучи? Сигурно ще е готина ;)