Планетите вършат освен всичко и лоша услуга на блоговете. Нищо лошо технически, нищо лошо и по отношение на свободата и споделянето. По-скоро лошото е в развалянето на нагласата. Хората все гледат дали са кеширани вече и на кое “място” са в списъка в момента, сравняват си броячи и рейтинги и на кого с колко са му се вдигнали посещенията след включването в някоя планета. Тук-там избухват и малки войни на тема “ти защо обновяваш статиите и те излизат пак отгоре”. От това последното “Свободна планета” е защитена софтуерно и статиите не “плават”.

Но винаги остава съмнението, че някои хора блогват не заради себе си и заради блогването, а заради популярността в дадена планета.

Продължавам да твърдя, че от агрегатори има смисъл и ще защитавам “Свободна планета” от глупави нападки [link]. Донякъде проблем обаче на общите агрегатори остава това, че събират разнородни блогове. Може би писането по много и често и като че ли на всяка цена стана модно с част от блоговете в “Блогосфера” на Каладан. “Свободна планета” също се разраства постоянно, появиха се и нови агрегатори и някак неусетно хората започнаха да говорят за планетите като за самата блогосфера.

А блогосферата всъщност е нещо много повече. И неин индекс по рейтинг не е този или онзи агрегатор, защото тя просто няма индекс. Блогосферата са самите блогове. Свързани със списъците в самите тях. А то вече някак не е “модно” да се поддържа blogroll — и защо ли, нали в планетите ги има статиите от блоговете. Не е така — blogroll-списъците са това, което прави от блоговете мрежа. Нито един агрегатор не може да го постигне.

Отказът от някои права (СС-лицензите) дава възможност агрегаторите да те “завъртят”. Но не е приятно да се вижда как някой си слага СС-лиценз само и само да го захапят планетите. Отказът от някои или всички права е важен избор и е тъпо да се прави с цел известност. Ако пишеш хубави, интересни или ценни неща, така и така ще те четат. Ако им трябва препубликуване, промяна и друго използване на текста — ще те потърсят за разрешение.

Както е глупаво и запазването на пълни права напук. Както каза Джоичи Ито на лекцията в СУ в София, не се тревожете да не би да ви откраднат творбата и да спечелят страшно много пари от нея — няма. Ако пък е наистина свръх-ценна, дори и да имате запазени права, пак ще се намери някой да ви я открадне.

Важна е нагласата. Аз смятам, че свободата на споделяне и гарантирането на достъпност са нещата, които съставят културата ни. Важен е и кефът. Това са ценните неща. А не кой колко четен е в някоя планета. Вярно, и то е част от културата, но не е определящо.

Бележка към мен: да си пиша заради себе си и заради моя си блог. Само с такава нагласа нещата идват на мястото си. Бложенето не е надпревара.