Планетите вършат освен всичко и лоша услуга на блоговете. Нищо лошо технически, нищо лошо и по отношение на свободата и споделянето. По-скоро лошото е в развалянето на нагласата. Хората все гледат дали са кеширани вече и на кое “място” са в списъка в момента, сравняват си броячи и рейтинги и на кого с колко са му се вдигнали посещенията след включването в някоя планета. Тук-там избухват и малки войни на тема “ти защо обновяваш статиите и те излизат пак отгоре”. От това последното “Свободна планета” е защитена софтуерно и статиите не “плават”.
Но винаги остава съмнението, че някои хора блогват не заради себе си и заради блогването, а заради популярността в дадена планета.
Продължавам да твърдя, че от агрегатори има смисъл и ще защитавам “Свободна планета” от глупави нападки [link]. Донякъде проблем обаче на общите агрегатори остава това, че събират разнородни блогове. Може би писането по много и често и като че ли на всяка цена стана модно с част от блоговете в “Блогосфера” на Каладан. “Свободна планета” също се разраства постоянно, появиха се и нови агрегатори и някак неусетно хората започнаха да говорят за планетите като за самата блогосфера.
А блогосферата всъщност е нещо много повече. И неин индекс по рейтинг не е този или онзи агрегатор, защото тя просто няма индекс. Блогосферата са самите блогове. Свързани със списъците в самите тях. А то вече някак не е “модно” да се поддържа blogroll — и защо ли, нали в планетите ги има статиите от блоговете. Не е така — blogroll-списъците са това, което прави от блоговете мрежа. Нито един агрегатор не може да го постигне.
Отказът от някои права (СС-лицензите) дава възможност агрегаторите да те “завъртят”. Но не е приятно да се вижда как някой си слага СС-лиценз само и само да го захапят планетите. Отказът от някои или всички права е важен избор и е тъпо да се прави с цел известност. Ако пишеш хубави, интересни или ценни неща, така и така ще те четат. Ако им трябва препубликуване, промяна и друго използване на текста — ще те потърсят за разрешение.
Както е глупаво и запазването на пълни права напук. Както каза Джоичи Ито на лекцията в СУ в София, не се тревожете да не би да ви откраднат творбата и да спечелят страшно много пари от нея — няма. Ако пък е наистина свръх-ценна, дори и да имате запазени права, пак ще се намери някой да ви я открадне.
Важна е нагласата. Аз смятам, че свободата на споделяне и гарантирането на достъпност са нещата, които съставят културата ни. Важен е и кефът. Това са ценните неща. А не кой колко четен е в някоя планета. Вярно, и то е част от културата, но не е определящо.
Бележка към мен: да си пиша заради себе си и заради моя си блог. Само с такава нагласа нещата идват на мястото си. Бложенето не е надпревара.
Добре казано, поздравления.
Сега виждам, че не съм сбъркал с поставянето на нашия блог само в един агрегатор и с наличието на blogroll секция в него.
Еленко, точно е писал за yahoo и google, които започват да плащат повече на по-“качествените” блогове… Не, че не очаквах това някой ден да стане, но си мисля, че явлението “блогвам за пари” ще вкара още плява в системата.
Аз лично след като осмислих колко планети ме агрегират започнах да се държа по-неискренно в блога си. Повече внимавам какво пиша, което не ме кефи много сериозно – вътрешният ми баланс не е в хармония… Не мога да им забраня да го правят, но… честно казано ако имах избор бих предпочел да не участвам в лудницата на класациите… Аз пиша за себе си – блогът ми е егоцентричен и това ми харесва.
Иначе си прав за blogroll-а – отдавна си мисля, да направя своя по-очевиден…
Ако искаш постоянна аудитория, трябва да пишеш редовно. Така беше и преди да станат популярни “планетите” и сега.
Колкото до блогроловете – махат се заради нуждата да се поддържат твърде много връзки. Ако в сайдбара ти има 40-50 линка, блогът почва да изглежда зле.
В първия момент след включването на блога ми в Блогосферата на Дневник се постреснах. Препрочитах внимателно текста преди да го публикувам, проверявах за грешки, преправях даже изречения — да не се изложа случайно :-) За щастие скоро след това заминах и бях с ограничен достъп до мрежата. Едва успявах да напиша някакъв текст, въобще нямах възможност да гледам какво и как излиза по агрегаторите. И така успях да забравя за тях напълно. Вече съм кажи-речи непрекъснато онлайн и въпреки това пак не ходя да ги гледам. Нали съм абонирана за интересните ми блогове, за какво са ми чужди компилации?
Мисля, че българските блогове по принцип са с малка сила, с нищожни възможности да оказват влияние по някакъв начин някому. Нито техническите могат да са водещи сред съответното community, нито политическите успяват да променят нагласите сред аудиториите си, да не казвам каква празна говорилня са разните икономико-мениджърски начинания. Едно, че броят на читателите ни е малък, второ, че българинът не признава авторитети, трето, че на нас, блогърите, не ни е много ясно какво искаме да постигнем. Така като гледам, почти всички блогове са тип “манджа с грозде”, т.е. пишем всичко за всички накуп. Аз самата го правя така, защото съм си казала, че ще бъда спонтанна ПЪК и спазвам решението си да не се ограничавам при избора какво, кога и колко ще публикувам. Защото за мен блогът ми не е инструмент за постигане на определена цел, а по-скоро мястото, където всеки ден ще оставям няколко думи като следа, като спомен, като свидетелство, че и този ден съм научила нещо, мислила съм по даден проблем, смяла съм се или съм се гневила. Да, за личен публичен дневник говоря :-)
Отплеснах се, разбира се :-) Та викам: да не се опитваме да дефинираме проблеми, че и да им търсим решения. Блоговете са лични, не може да искаме от авторите им да се променят по наши критерии. Ако качеството им падне — просто ги трием от четците си. Свобода и т.н.
Антония, лични са си блоговете и това не е проблем, права си. Идеята ми не е да удрям някого по главата “пиши така и така, недей да пишеш иначе”.
По-скоро проблемът, който виждам, излиза от рамките на блогерското. Това е моментът, в който блогът се превръща в средство за извествост в средата на публичните агрегатори. Да, право казваш и че българските блогове са със смешно малка аудитория, за да могат да направят някаква промяна, като се използват като средство – било за политика, икономика или технологии. И все пак има някаква зараждаща се нагласа на блогване заради нещо друго – известност, рейтинг, повече посещения… дори пари.
Не че е лошо човек да може да печели от блога си – защо да е лошо. Стига да може да го прави това печелене без да жертва самия си блог. Но просто у нас е невъзможно – малко са читателите. А за малко читатели се плаща малко или никак.
Не е лошо също и човек да влияе със съдържанието си на политиката, икономиката или технологиите. Но у нас няма достатъчно място за такъв размах – тук става само за джафкане и най-много за гонене на рейтинг.
А личните четци на новини неутрализират проблема, така е.
dzver, не е само до писането редовно. По-добре е писането да е смислено, да има нещо ценно в него освен за рейтинга и броячите. Но разбирам какво имаш предвид :)
А за blogroll-овете не си прав – не е нужно да има 40-50 линка! Даже трябва да са по-малко, за да е ефективен. Да има хора, които да му обръщат внимание и отвреме навреме да цъкат върху тия линкове.
Десетина препратки максимум – няколко блога на приятели и още няколко блога на хора, които уважаваш заради нещо или са ти интересни. И толкова. Ако пък се налага да са повече – тогава се показва случайна извадка от целия списък. И не пречи на изгледа въобще ;)
Аз да си кажа, че имам предвид общата нагласа и не казвам нищо за някого конкретно. Мисля си даже, че сред четящите ме едва ли има с такава “модерна” рейтингджийска нагласа. Тъй че говоря общо за някакво мое притеснение. ;)
Преди време бях пуснал един блог Ascii Explanations (axpl.org) и той не се агрегираше никъде. Идеята ми тогава беше блогът да е с отворена регистрация, т.е. мулти блог. Имаше над 70 регистрирани потребителя, но активните бяха не повече от 10. Единствен проблем в началото бяха спамерите и коментарите, тъй като тогава още нямаше wordpress и се борехме с b2. Просъществува известно време, но не се получи добре, тъй като хората вътре спряха да се разбират. Нямаше никакво ограничение по съдържание откъм публикациите, така че всеки можеше да публикува каквото си иска.
Преди няколко дена преглеждах някакви стари архиви и главно мултимедийните файлове на потребителите участвали. Над 50% бяха чужди снимки (не казвам лоши) а тематично много рядко имаше над 2 свързани снимки. Може би съдържанието да е било причина за разпада.
Това, за което Антония пише е по-скоро ефект, отколкото дефект, т.е принципно би трябвало хората да се стремят да пишат чисто и без грешки по възможност, независимо дали повече или по-малко четени. Ако агрегаторите карат хората да полагат повече усилия, това е окей. Йовко прави връзка между степента на искреност и агрегацията – напълно съм съгласен. За мен също няма много сантимент вече, само малка носталгия. В axpl.org съм писал абсолютно всичко, което ми е било в мислите. Сега използвам блога си като видео дневник и чат-пат публикувам текст. Публикувам и чужди неща, ако ми харесват. Имам си обаче местенце в интернет, където пиша, някой ден мога и да го направя публично, но мога и да не го правя.
Аз съм си мислил също много над този въпрос. Прибирам се пеша от работа и виждам 6 интересни и несвързани неща, които снимам, защото са МИ забавни. После бълвам 6 по публикации, защото не върви да напиша “прибирането ми пеша” и да сложа 6 различни неща. А и така мога да коментирам всяко по-отделно. Харесва ми това, което Ясен казва, че бложенето не е надпревара. По-скоро би трябвало да сме доволни, ако четем повече интересни неща, не пиша качествени, защото още не съм стигнал до дефиницията за качествено съдържание. Ако стигна, ще го съобщя широко.
Наистина има хора, които се сърдят къде, как и кога се появяват, но отдавам този феномен на ред причини. Да предположим, че хората в моето обкръжение (и аз в това число) сме имунизирани от това, тъй като преди години сме се радвали на “@” и права в IRC канали, като гладен циганин на баничка и вече да речем сме пробвали малко от баничката. Може да е било вкусно, може и да не е. Наскоро си говорих с приятел за тези неща и му споделих как аз съм си организирал четенето на блогове. Има блогове, които следя редовно и такива, които следя по-рядко. Всичките ги хитвам директно. Не използвам RSS и други средства, макар че съзнавам колко е удобно. Ползвам агрегаторите, за да откривам нови блогове, които са ми интересни и които започвам да чета. Защо правя така? Нямам ясна причина, но примерно ми харесва дизайна на блога, а как ще разбера за промени, ако чета блоговете само от агрегатори? Това е глупава причина, признавам, но навика е голяма сила.
Това, че мога да попадна на нещо ценно, е най-голямата полза, която агрегаторите ми дават. Не съм съгласен с Йовко, че явлението „блогвам за пари” ще вкара още плява в системата. Просто защото вече има достатъчно плява. Затова е изкуство да прецениш правилно какво да четеш и кого да следиш, но даже и да уцелиш това е моментно, защото след време трябва актуализация.
Харесвам публикации, които успяват да провокират дълги коментари :-) Слагам ръка на сърцето и признавам, че толкова голям текст като предишния ми коментар не съм писала на блога си и аз не знам от кога…
velqn, наистина една от най-добрите употреби на планетите е като каталог с адреси на блогове. Много се изкушавам да пренастроя “Свободна планета” да показва само заглавията на статиите. Или пък да стане някакъв вид каталог с блогове.
Това е друга тема и е обширна, защото имам и още две или три различни идеи за развитието й. Не мога да реша дали да я променя и как. Но и това ще измисля, все едно ;)
Харесва ми както минималистичното подхождане със снимка-две, така и дългите текстове (макар не винаги да ги чета, признавам си – но пък и доста хора на мен ми казват, че не винаги четат моите дълги). Та не е до формата или стила на писане. Някак друго е – някаква истерия тупти понякога из тези планети. Кой ще каже първи, кой ще направи по-голям фурор около нашумяла тема.
Не мога да посоча тема или блогове – това е само усещане. То и това му е неприятното, че е неопределено. Но пак казвам, може и да бъркам. И в крайна сметка – дали има значение, щом важното е всеки как сам възприема своя си личен сайт? Както казва Йовко по-горе, дори и да те оптишат от едно място, мрежата е без край и може на сто други места да те агрегират.
П.П.: Всъщност Йовко не е казал това, но да кажем, че така съм го прочел преди :)
За блогването за пари – пазар за съдържание на кирилица и на български има умопомрачително малко. Дори и големите сайтове за контекстни и други реклами да навлязат, пак няма достатъчно пазар.
Единственият вариант за профи-wannabe-блогер в България е да си продаде задните части на някоя фирма и да пише хвалебствия за продуктите й. Това веднагически го изхвърля от категорията на личните блогове, защото у нас има толкова малко качествени стоки, че веднага ще си проличи че пише хвалебствия за некачествени неща заради субсидии.
Изобщо, смахната работа е това с бложенето с издържане от реклами. Иначе не е нещо лошо, не е грях – например ако имаше достатъчно читатели за платено онлайн издание, в което да пишат блогери… Или нещо подобно. Но то у нас едвам кретат откъм продажби печатните медии, та камо ли нещо друго. Бого Шопов опитва за пореден път да прави онлайн списание за отворен код – списанието е готино, но дали има пари в него? Дали има кой да ги даде?
Всеки иска да чете в мрежата не за друго, а защото е безплатно. А разликата не е в парите, а в достъпността на трибуната. Често блоговете са с доста по-добри статии по съответната тема от тези в печатни издания.
(Исках да е кратко съвсем, пък то пак стана дългичко. Болна тема, какво да се прави;)
Ясене, тази идея за изписване на заглавията на статиите е много добра. Мога да дам реален пример със себе си. Днес получих писмо от читател и публикувах негова снимка с кратък мой коментар, но се случи така, че бях и до УНСС където сам направих 4-5 кадъра. Ако взема сега да “избълвам” и втори пост за днес (и то главно снимки, не текст) ще е напълно разбираемо защо шанса за някои мои роднини предимно от женски пол да бъдат споменавани в комбинация със сексуални действия се увеличава. Поставяйки се от страната на читателя, защото аз все пак повече чета отколкото пиша, това би било нормална реакция. От другата страна на барикадата, като автор, мога да използвам future posts или да не публикувам. Разбира се, аз няма да се съобразя с това и най-вероятно ще избълвам.
Ако видя обаче 10 публикации под формата на заглавия бих могъл да избера какво да прочета или кой да прочета. За “ловците на хитове” това би било предизвикателство и ще ги накара да повишат качеството на заглавията на публикациите си или да измислят нещо по отношение на съдържанието.
Въпросът е, ако “планетата” функционира добре за мен или за теб по-този начин, дали той ще работи добре и за другите хора в нея? Това би могло лесно да се реши, като се пуснат два режима на работа, например стария и новия. От друга гледна точка би било тъпо блогерите да се съобразяват с агрегаторите и това да влияе, както върху качеството на публикациите, така и върху честотата на публикуване, но неизменно има такъв ефект и в това съм сигурен. Ако той е положителен, това е добре. Всичко друго не е приемливо.
За парите: Аз нямам против, ако от това можеше да се изкарват пари, но както пишеш ти, нито има адекватен бг вариант, нито го подценявам, защото да бълваш по 10-20 публикации на ден не е шега работа.
Има нещо друго, не е толкова лесно в планетата да се сложат замо заглавията или да се превърне тя в каталог. Четенето на блогове през агрегатор има много предимства. Бил той личен (настолен или в уеб) или публичен като планетите.
Често Пейо и Каладан (например) са отбелязвали, че осигуряването на пълни емисии и съответно агрегирането в планети с пълните текстове на статиите е по-добрият вариант от това човек да се тормози с четене на всеки отделен сайт. Някои от които сайтове са правени с “особени” разбирания за CSS, използваемост и дизайн. Понякога се налага да четем бледосив текст на бял фон или да ползваме хоризонталния плъзгач, защото текстът излиза извън дясната рамка на монитора. Има и крещящи цветове, има и претрупаност с линкове, претрупаност с реклами, претрупаност с вградени flash-ове. А това може сериозно да затрудни някои уеб-четци.
Изобщо хубаво е да има избор – човек да може да чете както през планета, така и с посещаване на сайта. Да, хубаво е, някак по”лично” е да идеш на самия сайт на човека. Но не би трябвало да е чак задължително. Затова са измислени изобщо емисиите новини все пак.
Та още се чудя как да развия “Свободна планета”. И междувременно гледам да е уютно местенце – надявам се да успявам.
Може би накрая ще направя някаква комбинация от тези проекти и ще има както общ агрегатор с превкючване на пълни и съкратени статии, така и потребителски логин, където да може човек да си “събира” своя си планета. Свързано е с повечко занимаване, което сега не мога да отделя – едвам намирам поръчки и после едвам смогвам с проекти за пари. Но – когато ;)
Според мен успяваш, хубаво е, че комуникираш.
Ясене, поздравявам те за планетата! Не че всички агрегирани блогове ми харесват – имам предвид: не откъм съдържание, а откъм лексика :) Но какво от това? Планетите са отлична възможност, а ти я реализираш по най-добрия начин.
Колкото до останалото, когато искам да съобщя нещо публично, пиша го в блог, който се агрегира. Когато не искам, пиша си го в друг блог. И мога да се закълна, че даже не знам как да проверя каква ми е посещаемостта на блоговете; пет пари не давам за нея (понякога ми стига да изкрещя в ямата, пък: кой чул – чул). Което не значи, че бих упрекнала хората, които ги е грижа за това. Няма лошо да се стремиш към публичност, щом ти е на сърцето.
Off topic, какво стана със сайта за преводи и други подобни? Имам един превод с разрешение за публикуване, получено от автора.
Illa, радвам се че планетата ти допада, мерси за добрите думи ;) Харесва ми и на мен такова отношение към нещата и може би неприятното впечатление при мен е дошло от честото следене на планетата заради поддръжката й. Може би съм забелязвал неща, които не ги има съвсем. Не зная…
За преводите – имаш предвид това ли? Идеята си е актуална, само някои от текстовете не са пренесени още от стария софтуер. Подсещаш ме – ще намеря време да ги прехвърля и да подредя по-добре заглавната страница на проекта и да махна моето съдържание в блоковете отдясно (че така е малко неудобно;). Превода, за който говориш – мога да го кача, да. Когато решиш, можеш да ми пратиш текст за този проект, аз ще имам ангажимента.