Monthly Archives: August 2007

Приспособяване за 19 инча

Днес отделих малко грижи за страницата. Общата широчината е вече не фиксирана, а 98% и запълва целия екран. На разделителни способности до 1024х768 ляво и дясно поле трябва да се показват едно до друго, при по-малки размери на екрана вече дясното поле отива долу след лявото. Лявото, съдържанието, е почти до края на свободното място надясно с 81% широчина. Опитах всякакви малки трикчета с “min-width” и “max-width”, но кой знае защо не работеха заедно. Навсякъде където четох твърдяха, че са си ок в комбинация. Сигурно влияе някаква настройка от наследен стил.

Все едно, пробвах на 1024х и 1280х и изглежда ок. За мен едно от важните неща беше да има повече място за снимките, които вече ще качвам с 800 точки по дългата страна. Вместо 640, както досега. Вече мога да си позволя и по-спокойно да си обработвам кадрите — GIMP се стартира почти веднага и ретуширането вече не е безкрайна и досадна мъка. А сега виждам, че на по-добър монитор с правилни настройки снимките ми изглеждат различно. Леко по-бледи, с по-нисък контраст и малко по-слаби цветове. Личи си и разликата от липсата на обработка, например на доста често нужното изостряне или ретуш на лица.

Продължавам и работата по новата версия на UrbanStyle. Може би когато приключа миграцията на данните ще прехвърля сайта на новата версия. Има доста нови и интересни идеи за там. Стоилов ми подхвърли концептуално нови неща, които съм сигурен ще се харесат и използват. Ще ги включваме едно по-едно, засега така или иначе съм все още на прехвърляне на потребители и публикации.

Имаме леко “затишие” в работата с дизайнера, с когото работих през последните месеци. Ще използвам тъкмо това, за да се свържа с други хора, на които преди време бях отказвал отделни проекти точно около раждането на бебо. Трябва да намеря време и за довършване сайта на уеб-студиото на Lindeas, който така и остана в леко насипен вид.

Реших да мина на “работен режим” и въпреки че не съм в офис и на щат, да съм в мрежата и съответно да работя разните неща в работно време. Преди и след това — има и други неща, животът не е само правене на чужди сайтове. Също така идеята за четиридневна работна седмица винаги ме е изкушавала. Как през последните месеци съм забравил и стоя не само и петъка, ами и през уикенда даже… Сега съм на линия от понеделник до четвъртък. Три дни след това са си съвсем мои. Това значи без проекти от типа “програмирай до среднощ, защото утре цяла събота ще тестваме”. За всяко нещо си има време и това, че съм на свободна практика не трябва да значи да се трепя пред монитора без спирка.

Днес готин ден, утре – по

Готин ден днес. Готин ден и вчерата. Доста време бях навън и ще компенсирам със следващи готини дни вкъщи. Ще работя и наваксвам с едни нови придобивки и ще се радвам на сина си, който вече от няколко седмици говори на “а-гу” :)

Днес цял ден бяхме навън да снимаме, времето не беше хич за такива геройства с дъжда, дето спираше за пет минути. Точно колкото да те подлъже да си платиш поредното кафе и да излезеш на тротоара, че да може по-добре да те целкат новите капки от новата дъждовна вълна. И все пак беше готино.

Видяхме и Бобсън, и той запътил се за фото-аксесоари. Накрая пък Велин ми пусна една муха, която досега бях умело избягвал — anime. Бях гледал много малко неща, откъси от епизоди от сървъра на Маниякса и то преди години. Знаех, че е богато изразно и много привличащо, но така и не бях се залисал по още една мания.

Е, и това стана. След “Ghost in the shell 2”, филм който ще се гледа още много пъти сто на сто, оставам с планове за следващата ми аниме-вечер. Вкъщи, на новия монитор.

А, та монитор казах. Мда-а, свърши се времето на радиационния ми може би вече осемгодишен 15-инчов CRT. Няма да слагам по-висок диоптър и няма вече след два часа работа да трябва да поспивам, че да продължа. Прозорчето към света е 19-инчов Eizo, за който ще пиша много скоро. Само да посвикна, да вляза в ритъм с него. Не знам как толкова време съм търпял само четвърт гига. С новия гигабайт памет лети. Снимки, векторни, каквото ми душа иска. Сайтът ми как тесничък изглеждал всъщност :) И снимките ми и те едни мънички…

Та ми е едно по-спокойно и не така стресирано. Прехвърлям сега малко от нещата, които другите са писали през това време и май решавам да не се впрягам прекалено. Нещата винаги са били зле и всичко отива на разваляне. Или както пееха “Мотърхед” — “Everything changes, and it all stays the same”. Няма да оправим политиката, най-малкото защото тя е неспасяем случай. Аз лично ще се радвам, ако цялата политика ме остави на мира и отиде да се хвърли отвисоко. Има по-важни неща. По-важни от всичко. Утре съм си вкъщи цял ден и ще си говоря с бебчо. А-гуу-у? ;)

Проблеми в полицията?

Излишъкът от власт е общият проблем на обществото ни. Най-чувствителни на пренасищането с власт се оказват именно силовите държавни структури. Военните са по-настрани от тези напрежения и слава богу. Тежестта пада върху полицията. Днешната ни полиция е изнервена и готова във всеки момент да приложи сила. Може би защото знае, че министърът й ще я защити за пореден път, а може би е някакъв остарял оцелял навик от предишни времена. Може и на самите хора в полицията да им идва наистина в повече и да полагат допълнителни усилия, за да контролират своя си стрес.

Каквато и да е причината, това е нередно. Трябва да се обърне внимание и проблемът да се реши. Не е нещо толкова сложно или трудно — има много страни, в които полицията работи адекватно и самите полицаи нямат външен на полицейската им работа стрес. Не че има места, където няма престъпления или уставната тежест за полицая е по-малка. Но има места, където не е нормално през ден-два да има такива скандали:

Полицаи малтретират бабичка (видео youtube, vbox7)

Казвам, че това е скандал не за да търся жълтото в новината. Както правят телевизиите напоследък, които също започнаха да правят материали за полицейското насилие, но само показвайки го, без коментар. За мезе към другите новини, подправка за вдигане на рейтинга по старата рецепта “малко политически скандали, малко крими, малко селебрити, спорт и времето”.

Моят коментар е, че трябва да се намери проблемът, причината. Не само да се тръби, че има нещо гнило, а да се показват причини. Може самата полиция да има проблем — редно е гражданите да й помогнат да се оправи. Все пак да не забравяме, че това са наши служители. Изхранват децата си от нашите данъци, от данъците на родителите ни и бабите ни имат ниски пенсии, за да можем да плащаме на служители като тях.

Проблемът е на всички. Излишъкът от власт е навсякъде, дори не е нужно всеки път да го посочваме. Но е нещо, което трябва да спре. Дори и да не можем да минем без някаква координираща границите на социалното власт, недопустимо е да имаме проблем с “контролирането” на контрола.

Не е нормално всеки втори да има желание да управлява, ограничава и тормози някого. А е отчайващо пък все по-често да има не само желание, а и оправдание.

Има ли в полицията и сред полицаите проблеми със стреса и насилието? Важно е да знаем. Нека не отговаря министърът в помпозна реч, трябва социолози и психолози да кажат. В МВР има такива специалисти, надявам се да са добри и да работят за решението.

 
Още по темата:
nabludatel — Полицаи малтретират бабичка
valery — Комплексаите и помята им
luchko — И пак полицейщина!
akolev — Полицаи малтретират бабичка!
angeligdb — Първо еколозите, после миньорите, след това блогърите, сега… бабичките — кой остана още?!
yovko — Пак полицейски бабаитщини
hardtrance — Бабичките-контрабандисти — другите Оперативно Интересни Лица за полицията
veni — МВР разкри големите престъпници, нахвърля се върху бабите
abator — Свинщина
nezavisim — За Бабите продаващи къпини и магданоз и полицията, която ни защитава от натравяне
markucz — Стига толкоз!

Всичко е в отношението

“To question authority is to be somehow unpatriotic, unamerican and in league with terrorists worldwide? Fuck you!”

видео, текст

Знаете ли Хенри Ролинс? Не съм бил никога луд фен на “Ролинс бенд“, но ако сте в 25-35те си, поне веднъж сте се вълнували от свобода на словото и нова музика и ако не падате от Марс няма начин да не сте поне чували за него.

Това е човек, който винаги има какво да каже и го прави — казват, че понякога прекалява, но по-добре ли е да мижитурстваш някъде встрани, като пръстосмучеш банални балади и фалшиви “добър вечер, обичам ви” на концертите? Не е ли по-правилно, по-принципно да казваш нещата както са и да живееш единствения си живот без да го продаваш за компромиси? Не е ли това винаги идеалът на пънка, анархизма, в голяма степен на хипи-движението и дори с доста уговорки заради леко инфантилната вяра в приказките, доброто и героите няма ли го и в стария хевиметъл? Не е ли това човешкото, искреното — което не търпи двуличието на огромната йерархична машина на властта, която е заместила това, което би трябвало да е обществото ни?

Ролинс в този епизод говори за свободата в Интернет. Нищо, което вече да не сте чували или чели в по-изискан и загладен стил. Но не фактите са важни — ясно като бял ден е, че опитите за регулация на Интернет са “лошо нещо”. Важен е пламът, ентусиазмът, личната ангажираност.

Преди исках да пиша за много проблемни неща, да пиша мотивиран, че казвам правилните неща и че може би някак помагам. След това минаха протестите за Странджа, някои казаха “успех” и аз се сетих как българските (тогава все още бъдещи “евро”) политици преди половин година се надскачаха за хорската симпатия за проблема с IPRED2. Сещам се как някои казаха “успех” тогава, а всъщност важните поправки не се приеха.

И сега тези дни министърът на замърсяванията Джевдет Чакъров продължи срока на едногодишната забрана да се строи в Иракли. Някои може би ще кажат “успех”, но едва ли много уверено. Ще се строи, забраната не е за цялата местност и ония мизерници Стоян Захариев, “Суис Пропъртис” и “АКБ Форес” ще си строят върху 1000 декара. Иначе имало цели 38 000 декара, които още една година ще чакат евентуалтоно си включване в “Натура 2000”.

И защо беше целият този шум? Прах в очите, това е специалитетът на днешното управление. Не — това е специалитетът на всяко управление. Печели време и тушира напрежението. Не решава проблеми, но какво пък — те проблемите никога не свършват, защо да ги решаваме…

И след новините за Иракли не ми се пише за отделни проблемни неща, не ми се пише и за провалящи се кампании и още по-малко всякакви шибани отворени писма или пък за “граждански контрол” на властта. Власт не трябва да има, това е. Лошото е, че не може да бъде премахната властта — тя толкова е навлязла навсякъде, че има безброй оправдания и мотивации в целия ни свят. Един огромен властов мицел. Не, не трябва да се премахва, а да се преживее. Някой ден ще има ред без власт. Не сега. Сега са тъмните векове и навсякъде прелива от контрол.

Разхвърляно 05

Зъбки

Вчера беше страхотен и спокоен ден, но предишните ревахме доста. То не е плач, а крещене. С пръсти в устата и слюнка навсякъде — явно започваме да отглеждаме зъбки. Надявах се това да почака малко, но както ми каза Nick като се видяхме наскоро — зъбките ще тръгнат, когато тръгнат :)

Коликите привършиха — е, пак понякога има, но не е така отчайващо и денонощно както преди. Казват им “тримесечни” и наистина на третия месец точно затихнаха. Зъбките пък казват се появявали след шестия месец. Да, ама… като се замислих — те хубаво се появяват някъде към шестия, ама нали не се появяват изведнъж и от нищото. Трябва да прорастат, да пробият и това си боли. Те веднъж покажат ли се всичките зъбки — пей сърце. Значи няма спирка — от колики минаваме на следващата актуална грижа, болки от прорастране на зъбките.

Сайтът

Зная, че сайтът ми има нужда от преобличане. Когато мигрирах към Drupal, реших полека да дооправям изгледа и досега съм се справял горе-долу. На всяко ново или променено нещо му намирам добро място и начин на показване. А новите неща са много, особено откъм функционалност и трудно се спирам да не добавям прекалено много. Повечето не се виждат отвън и мислех, че дизайнът и всичко “външно” поне е наред.

Тези дни се оказа, че който се опитва да влезе в своя профил тук с IExploder 6 и не си е изчистил cache, cookies и каквото там, не може да влезе. След влизане с предварително регистрираните име и парола те не се приемат — горе вдясно остава да стои “login/register”.

Предимствата на регистриран потребител тук не са много, за момента е само някакво удобство при коментиране и лична страница с линк, аватар и описание. Но въпросът не е в това. Въпросът е, че Internet Explorer 6 е мизерно парче код и го мразя. Това вече е лично.

Преди години, когато беше излязъл или щеше да излиза, не помня вече, за тоя четец Ийори ми разправяше как бил страхотен, прекрасен, как имало такива неща, дето ги нямало в разните “Модзили и Годзили” и как трябвало всички други браузъри да се забранят, за да не се тормози с писане на съвместим и орязан код на сайтове. Ийори, разбира се е дизайнер и разбира се както поне половината (у нас почти всички) уеб-дизайнери ползва и признава само неща с щампа “Windows” и “Adobe” и мечтае да работи на Mac и да разкарат по-надалеч тия, дето му дуднат за “Линукс”. Така са родните дизайнери, лошо няма…

Но на “дизайнера” на IE 6 трябва да се рита задника. Много и продължително. Всъщност на всички от такива крадливи и монополистични компании като Майкрософт. Или не, какво са виновни момчетата и момичетата… Направо на Бил, Стив и подобните.

Общината

След дългите жеги, в които никой, ама никой не мина да мие улиците с вода, както беше обещал кметът-полицай, снощи наваля дъжд. Вярно, доста вода падна, и гръмотевици се размятаха. Познайте кой е изненаданият — столичната община отново за първи път е изненадана от времето. Големи булеварди са наводнени, в малките улички пък водата прелива в мазетата.

Причината ли — този път причината са (отново) запушени отводнителни шахти, демек каналите са задръстени с боклуците, които общината цяло лято не се прежалва да изчисти и измие. Минаха из кварталите чичковци с моторни косачки и окосиха тревата, когато стигна почти човешки бой и беше някак нуедобно да не се окоси. След това цял месец сеното стоя разхвърляно из полянки и натрупано около кофите. Как не се (само)запали някъде тази година в нашия квартал не знам. Сто на сто на други места в жегите някой е изстрелял фасче към сеното, омесено с кутии от цигари и пластмасови кофички. Както неведнъж преди горя градинката и край нашия блок. То тая практика с неприбирането на сено и клони си е от години.

Не зная какви пари въртят и какви пари “пестят” в общината, но ако има отдел по озеленяване, той е за да коси и събира тревата от един-два централни парка и да сади разноцветни треви пред библиотеката, зад джамията и около “натото” пред партийния дом. Абе общинска му работа. Иначе сме големи мъже, забраняваме екопротести и се правим на Марлон Брандо в телевизора.

Та значи запушени били каналите. Кой ли не си е свършил работата, за да са наводнени пътищата? Може би когато са ги строили, са ги направили наводняеми? Или хората са виновни, защото много се оплакват, и от занимаване с разрешеиня за протести общината няма време да отдели пари за почистване?

А е толкова просто — събира се боклукът от кофите, събират се периодично и строителните отпадъци и клоните и сеното, минава се с машинките с метли покрай бордюрите и воала — няма изненади от дъжд и сняг. Да, ама не. Когато имаш претенции да оправяш цяла държава, нямаш време за такива подробности като грижа за общината.

Което ми напомня пак за “принципа на Питър”:

“В една йерархична система всеки служител се стреми да се издигне на нивото на собствената си некомпетентност.”

и следствието му:

“За всяка работа, на света съществува човек, който не може да я върши. При достатъчен брой итерации по Питър, в края на краищата, точно този човек достига и остава на тази длъжност.”

Останалото е суета…