На кого са нужни толкова много правила? Да вземем за пример правилата за движение по пътищата. Някой знае ли ги всичките? А на път през друга държава? Или колко са хората, които във всяка отделна ситуация се съобразяват с всичките тези правила? По-важно ли е да се спазват и помнят всякакви повтарящи се, излишно ограничаващи и дори в конкретни случаи противоречащи си правила за нещо или е по-важно това нещо да се върши правилно?

Вярно, добре звучи максимата, че “незнанието на нарушението не го оправдава”. Но това изобщо трезво мислене ли е?

Или е втренчване в манията за все повече правила, все повече извънреден ред… все повече власт?

Не желанието за нарушаване от незнание на закона е истинският проблем. Проблемът е в нежеланието за знание на закона. Кой би искал да си отрови няколко дни от живота, за да чете преплетени един с друг текстове с тежък изказ, само и само да разбере дали има право да се жалва или сам е в нарушение? Законът е далеч от хората — далеч във всякакъв смисъл, далеч с нарочно неразбираемия си изказ и с постоянното посредничество на дипломирани “преводачи” на законите. Законът не е писан, за да се разбира — целта му е да се изпълнява. Законът от средство е станал цел.

Говорих с баща ми по такава тема, когато пътувахме миналия уикенд до вилата. Той ми даде един прост пример, който говори сам за себе си. Мисля, че е истинска история, в някакво предаване са го давали или са го писали в някаква статия — но и да не е, не е важно.

В някакъв средноголям малък градец навътре в Щатите имало пътни катастрофи. Както навсякъде, не много повече, но все пак си се случвали постоянно. Изведнъж спрели. И някакви хора се поинтересували защо вече няколко години в градчето нямало нито една катастрофа. Тъй де, първите години го приемали за добър късмет и изключение от статистиката, но няколко години поред са си постижение за отбелязване и проучване.

Оказало се, че всичко се променило неусетно, но отведнъж, когато новоизбраният местен шериф нарочно решил да махне всички пътни знаци. Всички. И катастрофите секнали.

Обяснението — има достатъчно общи и естествени правила, според които хората могат да живеят.

Всяко излишно правило всъщност е в услуга на някого конкретно и в ущърб на други.

Когато имаш правило за предимство на дясностоящия, всякаквите знаци, маркиорвки и регулировчици само пречат. Защото целта на всички е избягване на катастрофата, а едно просто общо правило за предимството си е съвсем достатъчно. Освен ако, разбира се, някой не е тръгнал да се самоубива, но то от такива всичките знаци на света не могат да предпазят. Има още няколко такива общи правила, с които всяка ситуация, колкото и “сложна” да е, може да се изчерпи.

За всяка област от живота има достатъчно естествени правила и достатъчно кратки и ясни общи писани правила. Малко и логични правила се помнят, съобразяват и спазват много по-лесно.

Всичко друго е внесено в системата само привидно за улеснение. Всъщност не само че не улеснява, а и затруднява, защото гради среда на рекет.