Излишни правила

На кого са нужни толкова много правила? Да вземем за пример правилата за движение по пътищата. Някой знае ли ги всичките? А на път през друга държава? Или колко са хората, които във всяка отделна ситуация се съобразяват с всичките тези правила? По-важно ли е да се спазват и помнят всякакви повтарящи се, излишно ограничаващи и дори в конкретни случаи противоречащи си правила за нещо или е по-важно това нещо да се върши правилно?

Вярно, добре звучи максимата, че “незнанието на нарушението не го оправдава”. Но това изобщо трезво мислене ли е?

Или е втренчване в манията за все повече правила, все повече извънреден ред… все повече власт?

Не желанието за нарушаване от незнание на закона е истинският проблем. Проблемът е в нежеланието за знание на закона. Кой би искал да си отрови няколко дни от живота, за да чете преплетени един с друг текстове с тежък изказ, само и само да разбере дали има право да се жалва или сам е в нарушение? Законът е далеч от хората — далеч във всякакъв смисъл, далеч с нарочно неразбираемия си изказ и с постоянното посредничество на дипломирани “преводачи” на законите. Законът не е писан, за да се разбира — целта му е да се изпълнява. Законът от средство е станал цел.

Говорих с баща ми по такава тема, когато пътувахме миналия уикенд до вилата. Той ми даде един прост пример, който говори сам за себе си. Мисля, че е истинска история, в някакво предаване са го давали или са го писали в някаква статия — но и да не е, не е важно.

В някакъв средноголям малък градец навътре в Щатите имало пътни катастрофи. Както навсякъде, не много повече, но все пак си се случвали постоянно. Изведнъж спрели. И някакви хора се поинтересували защо вече няколко години в градчето нямало нито една катастрофа. Тъй де, първите години го приемали за добър късмет и изключение от статистиката, но няколко години поред са си постижение за отбелязване и проучване.

Оказало се, че всичко се променило неусетно, но отведнъж, когато новоизбраният местен шериф нарочно решил да махне всички пътни знаци. Всички. И катастрофите секнали.

Обяснението — има достатъчно общи и естествени правила, според които хората могат да живеят.

Всяко излишно правило всъщност е в услуга на някого конкретно и в ущърб на други.

Когато имаш правило за предимство на дясностоящия, всякаквите знаци, маркиорвки и регулировчици само пречат. Защото целта на всички е избягване на катастрофата, а едно просто общо правило за предимството си е съвсем достатъчно. Освен ако, разбира се, някой не е тръгнал да се самоубива, но то от такива всичките знаци на света не могат да предпазят. Има още няколко такива общи правила, с които всяка ситуация, колкото и “сложна” да е, може да се изчерпи.

За всяка област от живота има достатъчно естествени правила и достатъчно кратки и ясни общи писани правила. Малко и логични правила се помнят, съобразяват и спазват много по-лесно.

Всичко друго е внесено в системата само привидно за улеснение. Всъщност не само че не улеснява, а и затруднява, защото гради среда на рекет.

6 thoughts on “Излишни правила

  1. Кирил Владимиров

    Е, много крайно го удряш. Ти представяш ли си да се махнат и знаци и светофари и освен това по време на задръстване да няма регулировчик? Че то ще се смени изразът: “Ей сега идвам с колата” на “Ей сега ще се опитам да дойда с колата, а като ме отнесе некой на кръстовището ще ме докара бърза помощ при тебе” :D

    Недей толкова анархично ;)

  2. Спас Колев

    Концепцията е дори още по-радикална — включва и премахване на тротоарите. Повече — тук.

    А по спомени от отдавнашни лекции, в Австрия са правени изследвания за връзката между ефекта от знаците за ограничение на скоростта и тяхната гъстота. Според изводите от тях, при поставяне на знаците прекалено нагъсто, те просто не се спазват (логично, но друго си е статистиката :) ).

  3. Иво

    То хубаво това за правилото за предимство на дясностоящия, ама няма да е зле да се знае и кой е пътят с предимство, иначе главен път ще чака каруци всеки път.

    Но като цяло съм доста съгласен с написаното от теб.

  4. turin Post author

    Не е казано правилото да е само едно — има много “общоприети норми” в обществото, като по-интуитивните от тях се приемат направо за “естествени правила”. Като към тази група правила, които никога не е нужно да се изписват дори, се прибавят и някакъв малък брой кратки и ясни писани правила, наборът става пълен. Всичко друго е или проява на частен интерес във властта, или на бюрократщина “напук”. И в двата случаи е нещо против обществото. Да, търпим ежедневно такива издевателства, но нали говорим не за статуквото, а за проектите за свят. ;)

    Специално за уличното движение — не съм изобщо сигурен, че ако всеки отделен шофьор следи постоянно самата обстановка, а не калейдоскопа на знаците и маркировките, ще пристигне по-бавно. По-скоро ще е обратното. ;)

    Спасе, идеята за “shared space” е много интересна, мерси за препратката! Не знаех за това, то е цялостна нагласа за интегриране на автоомбилния трафик, вместо отделянето и ограничаването му от пешеходния. Интересно, ще чета.

  5. Emil

    Противно на всеобщото мнение, тези много правила и знаци не са изсмукани от пръстите, а са подчинени и производни на неписаните правила за които ти си мислиш. Само дето са документирани.

    Разбира се, прилагането им може да е доста извратено. А пък и технологиите се променят.

    Едно от първите правила за автомобили е гласяло, че пред автомобила трябва да се движи слуга, който да осигурява път на автомобила и скоростта май беше ограничена на 7 км/ч.

  6. turin Post author

    О, разбира се — не казвам, че са изсмукани от пръстите. Съгласен съм, че са производни на естествените правила. Мисълта ми е, че когато имаш по-продуктивна система за писане на правила и поставяне на ограничения и знаци, отколкото система за осмисляне на най-общите и винаги верни, прости и разбираеми положения, много лесно може писането на правила да се превърне във фетиш.

    За прилагането — така е, там може да е още по-объркано, а и това с технологиите като инструменти на това прилагане още повече усложнява темата, съгласен…

    Идеята ми е поне от време на време, дето се вика “поне веднъж на ден” тези, дето пишат все нови и нови правила и решават проблеми винаги през нови и нови ограничения да седнат, да погледнат тавана и да се замислят “абе защо правя така, не ми ли е тая работа обществено излишна или пък дори вредна?”… ;)

Leave a Reply

Your email address will not be published.