LinkedIn беше една от много малкото социални мрежи, които успяваха да запазят идентичност встрани от ежедневния спам. На срещуположния полюс на донякъде пубертетските истерии в Orkut навремето, после във Facebook и безбройните бързо нароили се “други подобни”, LinkedIn успяваше да стои твърдо на позицията “работната социална мрежа. точка.” Има и други подобни проекти, разбира се, някои от тях са доста по-интересни от LinkedIn, но тя все пак е най-известната такава мрежа.
Защо говоря в минало време ли? Ами защото когато за пореден път получа HR-спам там и когато проверя профила на пиклата и видя, че ми е 2-ро ниво на познанство, тоест контакт на моите контакти… И после като видя, че почти целият ми списък с контакти е изреден там, тоест почти всички са цъкнали лекомислено едно “Accept” на поканата… Ще ми се направо да си затрия профила там, защото идеята е за свързаност между хора, работили заедно по някакъв начин. А не да е безплатната база от данни за мързеливите пишман HR-и. Защото бас ловя, че масово хората, приели такива покани, изобщо не са проверили поканата, а веднага са я приели. Радостни, че някой им обръща внимание.
Какво правя аз? Ако е контакт с предложение, което не ме засяга и не познавам човека, маркирам го с “Don’t know”. Ако е нормален човек от познатите ми или от по-широкото обкръжение — разбира се, че нямам против да приема контакта. Но ако е поредната HR-мърла, отбелязвам поканата като спам и давам на самите LinkedIn да се оправят. Все някакви мерки ще вземат, особено ако повече хора са така “гадни” като мен.
Всъщност “гадно” ли е такова докладване за спам? Според мен — не. Нямам никакво намерение да участвам в спам-мрежата на HR-и, които не знаяк как да си вършат работата. За сведение — работата им е управление на човешкия ресурс, а това означава поне най-малкото познаване на кореспондентите на такива “покани”. Не мога никога да повярвам, че някой, който ми пише подобни неща наистина и конкретно се интересува от работния ми ресурс:
…Ne se poznavame lichno, no otkrih profila ti v Linkedin i mi se stori, che bi bilo interesno da ustanovq kontakt s teb. Nie sme IT/Telecom recruitment agencia i rabotim s dosta ot nai-dobrite firmi na pazara v Bulgaria (samite nie idvame ot tozi bransh). Osven che postoqnno imame interesni predlozhenia, tyrsim i da razshirim mrezhata si ot kontakti i razchitame na profesionalisti kato teb za preporyki po referentnata ni programa…
Кои сте вие, за какво се борите, как сте ме намерили, защо съм ви интересен, кой ме е препоръчал, за какъв бранш става дума, изобщо какво общо имам аз с “IT/Telecom” и каква е тая вашата “референтна програма”? Защо търсите да си разширявате мрежата и откъде-накъде си въобразявате, че ще можете да разчитате на мен за някакви препоръки, след като хич не ви знам? А-ха, ясно — “имате предложения”! И това трябва да ме впечатли, трябва да вдигна температура от вълнение и да ми потекат лигите. А после като погледна снимката на профила, където сте с широка усмивка и развята коса, трябва направо… не знам. В началото се чудех защо всичкият HR-спам пристига от името на млади жени.
И не, не принизявам изобщо работата на HR-специалистите. Може би дори бих казал, че това е работа предимно за дипломирани психолози със завършена специализация по трудова и организационна психология. А не както е масово у нас — да я работят филолози, журналисти, или пък направо само красиви момичета. Но това е друга тема.
Това, което исках да призова всички, които ползват специализирани виртуални мрежи е да спазват специализираността им. Ако някой HR толкова ви е “харесал”, в тези сайтове има и други начини за връзка (преки форми за контакт с човека и др. под.). Не е нужно да ви добавя като работен контакт и да ви моли и вие да го добавите — за какво му е, за да ви намери по-лесно работа ли?