Monthly Archives: January 2009

Живеем в тоталитаризъм

Вчера имаше протест срещу централната власт, който нямаше ясна визия, но за сметка на това има видими оплаквания. Не ми се пишеше, но не протестът, насилието, битите или оправданията на едни и самовлюбените хвалби на други политици ме накараха да пиша. Накара ме отвращението. Отвращение от лъжата, че сме свободни, че избираме, че влияем, че изобщо имаме право на планове за бъдещето и че печелим нещо от всичко това. Лъжата, че живеем демократично.

България не е излизала никога от тоталитарния режим. Много е тежко да си го кажем, особено след толкова години, но е по-вярно, отколкото да твърдим, че сме свободни. Днешният тоталитаризъм е невидим и само се усеща — както и предишният тоталитаризъм беше (е бил) невидим и само се усещаше. Няма официално “срастване на партията и държавата”, защото номенклатурата е плъзнала сама навсякъде и се е укрепила и размножила. Ако т.нар. “комунизъм” и РСО бяха гнойното възпаление на обществото ни, то днес вече имаме метастази. Живеем в тоталитаризъм, от който изъмкване не виждаме, защото е добър, оправдан и съвременен. Живеем в мимикрия на свобода, която ни успокоява и в същото време ни поробва, без да усещаме.

—-

Периодично статуквото “позволява” изблици на възмущение и възгласи за свобода. Не че не ги подкрепям и аз, но днес протестите са безмислени, защото са безгласни. Искам протест, който да идва отвътре, от умовете на много хора — такъв протест дори няма да има нужда от агресия, защото нещата сами ще се оправят. Когато всеки човек с визия аз бъдещето се погрижи да направи нещо за това по-добро бъдеще, колкото и малко да е, тогава може да има поне шанс за свобода. И всеки с вътрешна тревожност за благото и свободата на обществото започне да полага усилия да подобрява живота на хората с по нещо малко, но ежедневно. И да учи и детето си така.

—-

Вчера полицията би хора на площада и това е отвратително, съгласен съм. Но още по-отвратително е, че хората търсят проблема в отделни лидери и чиновници, вместо във всички. Защото виновни за тоталитаризма в България днес сме всички. Всички, които уж не търпим потисничество, но в същото време не виждаме, че сме роби.

Винаги съм го казвал — в България има огромен излишък от власт.

Стигнали сме дори до абсурда когато има проблем със самата власт, някаква неадекватност вътре в нея, да търсим още власт, с която да я закърпим. Полицаите са нарушили нещо — няма проблем, ще викнем още полицаи, за да ги контролират тях, ще сложим още и още камери навсякъде. Депутатите лъжат и крадат — няма проблем, ще направим нови избори, за да вкараме в кацата с меда нови депутати, че те горките гладни и жадни се облизват отвън из партийните централи. Власт, власт навсякъде — контролира се телевизията, затова дайте да контролираме и Интернет, защото, видите ли, той много лошо нещо е и много неконтролирано и опасно. Един вид — ако нещо лошо стане, то сигурно е дошло от Интернет, иначе щяхме да сме проконтролирали.

В България няма автономност, самоуправление и нищо не може да се случи, ако не бъде “организирано”. Иначе думички си имаме, но нямаме смисъл в тях — казваме “свобода” и в същото време мислим как да заглушим гласа на несъгласния. Или поне да го разобличим пред драгия зрител като некомпетентен, незапознат с темата, идеалист — малцинство някакво.

—-

Протестът ще мине и отмине, използван или не. Въпросът е какво парвим оттук нататък — дали ще си живеем със сладкото чувство, че “нещо все пак е направено” и така до следващия разрешен от системата изблик, до следващото пукване на пъпка или ще започнем да променяме нещо в живота си малко по малко.

Започвайки от себе си. От работата или шофирането си например. От мисленето си.

И трябва да започнем да мислим нещата по-малко и по-рядко през власт. Тя не е единственото решение — свободата винаги стои отвън на прага и ни чака да я повикаме.

1527

Бого Шопов призовава за протеста утре (14-ти януари). Защо – е друга тема. Казва, че повечето от организациите там нямали политически мотиви и политически амбиции… НЯМА организация, която да прави политически протест и ДА НЯМА политически мотив. Не може и да няма политическа амбиция, с едно изключение – ако е организация на анархисти. Но те хем не са “организирани”, хем заявиха, че не подкрепят.

Протест на вятъра

Новият свят, живеенето в него има нужда от ново разбиране. Всеки по-дързък стремеж към промяна на обществото трябва да идва от стабилна промяна в мисленето. Промяна в нагласата на хората спрямо живеенето заедно и комуникирането в общото. Промяна в морала, разбиран не като граница на свян или пък като предпоставено клише на приемливостта, а разбиран като осъзнати и постоянно изработвани в ежедневието норми за правилност на действието в общото. Промяна във визията за бъдеще — всяка общност се удържа постоянно точно през общата схема на мислене на бъдещето.

Светът се променя постоянно — променяме го. Искаме или не искаме, не можем да живеем в стари светове. А за изработване на новите и за удържането им ни трябват нови юзди, техни. Преживяването на политическото е само един от примерите — не се прави промяна, като се сменят еднакви пешки една с друга по дъската. Промяна се прави с разместване на цялостната позиция. Или с измисляне на нова игра.

Но все пак първо промяната трябва да бъде измислена, споделена, обяснена, разбрана и приета. Като всичко, което е работещо. Ако ще се променя уредбата на обществото, тоест ако наистина ще се прави качествена промяна, а не пренареждане на властовата номенклатура, то тази промяна трябва първо да бъде измислена. Но и да я е измислил някой, никъде не се чува все още обяснение, камо ли нещо повече.

Да се протестира срещу управниците е лесно. Трудно е да се протестира срещу управлението.

Казионните протести от вида “нека излезем на улицата, защото живеем зле и ни се ще да се оплачем и да обвиним, а пък после все ще намерим кой да ни обясни, поведе и представлява” са лоша парктика. Те са болестта, която пречи на здравата промяна — промяната на ума, промяната на нагласата, промяната на културата.

Тези неясни протести са като гласуванията на недоверие на правителството в парламента. Не променят нищо, но ако случайно променят нещо… пак не променят нищо. Или са като общите избори — не променят нищо, а ако случайно нещо променят, то пак нищо не се променя. Не променят нищо и революциите — те са и преносно, и буквално… едно “завъртане” (лат. “revolutio”). По идея — смяна на идеи, на практика — смяна на кадри.

—-

Не казвам, че няма нужда от промяна и от смяна — има. Но смяна на идеи и обществени концепции, а не на партии и предизборни програми. Смяната на една партия с друга, на една заявена централна политика с друга не е промяна за хората, а само за някои от върхушката. Казването, че ако тези всичките неща променяха нещо, щяха да ги забранят е познато и изтъркано, да. Тогава да го кажем другояче — ако всички тези неща променяха нещо, отдавна да сме го забелязали.

Шуми се сега за протест пред парламента. Казва се “да изметем боклука”, но на практика от такъв протест се възползват една-две от опозиционните партии. И всички ги знаем даже кои са тези партии… Не, не звучи изобщо странно — идват избори. До изборите ще видим не един и два протеста и гръмки декларации.

Това не е моята промяна, не е моят протест.

—-

 
“‘That government is best which governs not at all’; and when men are prepared for it, that will be the kind of government which they will have.”
Henry David Thoreau, философ от 19в., цитирайки неточно Thomas Jefferson.
 
“Things are not revolutionized by making revolutions. The real revolution lies in the solution of existing problems”
Buckminster Fuller, архитект от 20в.

HammerFall ще идват в София

През пролетта в зала “Универсиада” ще свирят HammerFall. Заедно със Sabaton и Bloodbound. По-конкретно — на 10-ти април 2009г. И аз не повярвах в началото, затова за невярващите — афиш. “Наздраве!”, както би казал Мечо Пух. :D

Хамърфол не са същите като в началото, а и точно този стил мелодичен пауър метъл (дали уцелих журналистическото клише?) за някои може би е леко демоде вече. Но нещата не са каквито са, крият истината от нас, но ние знаем къде е истината, да — “истината е някъде там”. Май се отклоних прекалено, но за Хамърфол ми е странно да пиша. За първи път ги открих, ако не се лъжа, някъде във втори курс в университета. Бях си взел няколко нови касетки. На черно, разбира се, по това време легална музика си купуваха само дискарите и чалгарите от “Унисон” на Витошка. Поправка — може вече да са си били легални, от “Уизард”-а на ъгъла на Солунска при Славейков. Днес го няма този магазин, но навремето беше голям кеф и класика.

Та сещам се, че бяха неща като Hollow, Primal Fear и май станалите ми тотални любимци Shadow Gallery. И някаква съвсем странна група, HammerFall. Всъщност си бяха все първи албуми. Shadow Gallery ми влязоха в ума и оттогава не излизат, от албума на Hollow си спомням само един кънтящ гаражен звук и една песен, в която се повтаряше “hold your banners high” и не ми хареса. Primal Fear пък също не ми допаднаха на първо слушане. Макар да знаех вече кои са хората в проекта и от това да предполагах, че ще е нещо супер. С повечко слушане гласът на Ralf Scheepers е просто мания.

Но HammerFall ми се видяха на този фон някак… стандартни. И наистина — музика с много енергия, много хъс и караща те веднага да започнеш да припяваш и тръскаш глава. Хевиметъл от истинска класа. Но… като че ли повечето от нещата в музиката “разчитаха” на метъл-“подсъзнанието” ми. Съвсем лесно забелязваш клишета, но изсвирени перфектно и, както казваха “критиците” по списанията, когато не можеха да изсмучат друго от палците си, “късат глави”. И прощаваш клишето. :)

“Glory to the brave” беше нещо, което можех да слушам постоянно и да не ми омръзва.

Днес не зная, не съм ги слушал от известно време. Защото не съм слушал изобщо музика напоследък. Но ще си пусна, още сега. А през април, надявам се, ще ги чуя и наживо заедно с още две добри групи. Няма да стане като разминаването ми с Blind Guardian…

—-

Не бях проверявал отдавна нищо за Shadow Gallery и чак сега разбрах, че Mike Baker е починал през октомври 2008г. от инфаркт. На само 45 години. Стана ми тъжно. Вярно, че е някак егоистично тъжно — познавам го само от албумите и ми се щеше да можех да се изненадвам още от нови и нови песни и да пускам новия албум с онази тръпка на нетърпение, съмнение и предусещано удоволствие. Много посредствени музиканти доживяват до дълбока старост с техните наркотици, алкохол и комерсиални парчета. Но нищо — имаме си старите записи. Shadow Gallery готвят нов албум, между другото, само не се е разбрало кой ще пее на мястото на Майк Бейкър.

—-

Покрай HammerFall се сетих и за една друга любима група, датчаните Pretty Maids. За мен те са голяма група, нищо че в доста от албумите звучат доста по-мелодично от “пауър”-звука на въпросните HammerFall. Та точно Хамърфол във всеки албум имаха и по един кавър. Едно от тези парчета беше “Back to back” на Pretty Maids. Става за нахъсване в очакване на метъл-концерт, мисля:

 
They came at dawn into the morning light
Black shadows riding on the mist
Prepared for battle, swords were shining bright
Filled with anger and harm
Came to kill not to charm
 
The sound of metal screaming in the air
The time has come when justice rules
The endless victims looking up in fear
Now, who are the fools
 
Oh, here they come, riders of the sun
And they will fight
Back to back
…
 
from “Back to back” by Pretty Maids

1524

Темата за електромобилите и любителските електромобилни конверсии не е спряла да ме вълнува. Не пиша нови неща, защото следя пощенски списъци и блогове по темата, все от по-“нормални” страни от нашата. Така и не знам дали и как в България може да се регистрира електромобил. Но понякога и аз се изненадвам – днес много ми хареса това: http://ur1.ca/0rvl Ел. Трабант :)

Газ на кризата!

Не “криза на газта”, а “газ на кризата”. Газ до дупка, само криза да има, треперете! Да, познахте — за телевизия става дума…

Смешни са ми телевизиите с техните превзети истерии. Не, бяха ми смешни доскоро — напоследък се хващам, че им се ядосвам направо. Може би защото гледам телевизия малко повече. Оставяме понякога телевизора включен, защото Светко много се зазяпва по рекламите. Всъщност това беше причината преди време, миналата година — и лека-полека започнахме и ние да гледаме. Разбира се, не изпадаме чак дотам, че да следим тъпите реалити-програми и блудкавите филми, дето ги дават вечер след новините. Спираме се, когато засечем някое смешно сериалче и, за съжаление, когато започнат новините.

Имам какво да кажа и за връзката между рекламите и бебетата, също и няколко “за” и “против” оставянето на бебето пред телевизора, но това е доста по-друга тема.

Говоря за ефирните телевизии. И при кабелните положението е такова, направо е и отчайващо при някои. Ако бяхме си оставили кабелната, щях да избирам нещо от Discovery или подобни. Но-о-о ефирните ни телевизии избиват рибата с динамит! Севтъл пример за видиотен журнализъм.

Поредната “драма” е т.нар. “криза с газта”. Веднага са спретнали и заставки по темата. Ама то не бяха репортажи, то не бяха графики, то не бяха интервюта с всякакви “специалисти”… Човек само трябва да си седи и да гледа как бавно и полека телевизионерите сами си раздухват скандала и накрая всичко става много по-голямо и много по-тревожно, отколкото е. Трепер-р-рет-т-те!

Помните ли “птичия грип“? Е, същата работа. Явно във факултета им ги учат на истерясване. Защото поне на правоговор и правопис определено не ги учат.

Онзи ден гледах как колежката ми от долния курс във “Философия” и днес вече станала водеща на централните новини на БТВ Вики Петрова се обади на шефа на диспечерите и го пита “А ще има ли проблем с електропреносната мрежа?”. Човекът сто пъти обясни, че няма никакви грижи за тока и че мрежата е изчислена за много по-големи натоварвания, а тя пак “ама преносната мрежа нали е остаряла, ще издържи ли?”. Той хлъцна и взе да й обяснява, че преносната мрежа издържа в пъти по-големи натоварвания и че ако има проблем, той може да е с разпределителната мрежа и то само в центровете на големите градове. Където кооперациите и жиците са стари, а натоварването е високо заради лошата топлоизолация на старите блокове. Собствено — иде реч за разпадащия се център на София.

Хиляди пъти го дъвкаха това с разликата между преносна и разпределителна мрежа, когато преди време “хит на деня” за телевизиите бяха промените в електроразпределителните фирми. Преносна мрежа — това са електропроводите високо и средно напрежение. Ония големи кули с жици по върховете, дето ги виждате да се катерят по баирите, като пътувате за морето. Разпределителната мрежа е това, което доставя енергията до самите потребители. Едното пренася тока от централите до градовете. А другото го разпределя между хората. Лесно обяснение, ама кой да го помни — я дай по-добре скандалче, скандалче нещо да има…

—-

И се започна едно нескончаемо “спестявайте, спестявайте, спестявайте!”. Абе да ви… Аз си спестявам така и така, вие какво си мислите? Че пека агнета на парното и осветявам стаята с котлоните ли? “За бога, братя, не купувайте!” Абе… ай сиктир!

Аз разлика в отоплението от тази “криза” не усещам. Вкъщи се включва само единият радиатор и то на 2 или 3. Всичко друго си е “спестявайте, спестявайте” така или иначе. А дали в най-студените дни на зимата, като тия сегашните, да пускам печка на ток или не — това не може да ми го каже нито нашто Вики, нито оня скандалджия и неориентиран тип Милен Цветков! Ако на бебето ми му е студено, ще си пускам и парно и ток! И няма такива опери “ама то ако не пестите ще ви спрем парното и ще гръмне токът”! Парното не можете да го спрете. Първо на първо съм ви платил сметките и второ това, че вие си имате проблеми с доставките изобщо, ама ИЗОБЩО мен не ме касае! Некадърници! Вие бизнес ли правите или си играете в пясъчник? Да сте си подсигурили доставките.

—-

Най-неадекватен, естествено, е любимецът ми Милен Цветков. Ясно ми е, че не трябва да си губя времето да го гледам. Просто ми попадна случайно и то точно по време на въпросната криза. Гледах малко от предаването, но и то ми стига за месеци напред. Всичко протича винаги по една и съща схема — първо се представя или загатва правилната позиция (тази на водещия), след това или се говори по телефона с разни възмутени зрители, дето си нямат друга работа, или се “дискутира” в студиото с гостите. Дискусия е силна дума, защото водещо постоянно е мнението на водещия (хм, то логично — че нали си е “водещ” човекът…). Ако някой изкаже различно мнение, бързо бива осмян и се пристъпя към следващия гост, докато не се стигне до съгласие с водещия и настъпи разбирателство и едно такова приятно вътрешно чувство на удовлетвореност. И така се “въртят” под-въпросите около темата един след друг и се симулира равностоен разговор. Преди си мислех, че Милен Цветков е крайно време да отвори учебниците и да попроучи какво значи “дискусия” и “интервю”, но днес вече не ми пука и за него и направо го прескачам с дистанционното.

Сетих се за един друг път, когато бях мернал това предаване. Темата беше подслушването от службите на журналисти. Всъщност скандалът сред нормалните хора беше, че може да се подслушват всички хора, но журналистите веднага скокнаха за себе си. Не си спомням подробности, но един от гостите беше редакторът на e-Vestnik Иван Бакалов. Та този пич успя да намекне в казването си, че това е нередно откъдето и да го погледнеш. Водещият първо опита да се пошегува заедно с него, после да се пошегува за негова сметка. Накрая взе да му повтаря като папагал първоначалното си казване, че “който няма какво да крие (като мен), значи не трябва да се притеснява, че го слушат — нека си слушат”. Бакалов взе да обяснява с примери прости, че това е нарушаване на свободата и тайната на личния живот, но отсреща се повтори същото. Имаше и други гости — някакви женоря от вестници, пак журналисти. Като се завъртя към тях разговора, веднага се мина на темата “ох, журналистите, ах, журналистите” и патосът за нарушаването на гражданските права много фино заглъхна. Милен Цветков разпали новата насока на разговора, защото му изнасяше, и макар Бакалов да опита на няколко пъти да върне темата, вече беше по-лесно да бъде осмян от водещия. Най-малкото защото “абе вече не говорим за това, бе, Иване-е-е”.

—-

Честно, правих си няколко пъти малък експеримент. Сядам пред телевизора да гледам “централните новини”, но опитвам да ги гледам “отстрани”. Тоест все едно че съм чужденец, който за първи, ама съвсем за първи път гледа българска новинарска емисия по телевизията. В мига, в който усетя, че нещо от предаването го приемам за “прието” и безусловно или част от някакво подразбиращо се новинарско статукво, веднага опитвам да го поставя обратно при “новините”. При новите, несигурни неща. За които трябва да ме убедят и информират.

Резултатът? Още по средата на емисията се натрапва засилваща се истеричност. Все едно вземат интервю с антихриста ден преди апокалипсиса.

Нова година — нов късмет

Новите години често са за някакви равносметки. Аз по-скоро искам да гледам към плановете си, не толкова да се втренчвам към изминалите месеци и да се усмихвам мило или пък да роня сълзи. Нали затова е “нова година” — иначе щяха да му викат “стара година”. И то планове лични за мен, не за блога — блогът ми си има свой си рожден ден и там са неговите планчета, споменчета и подаръчета. Между другото, то и този ден наближава, ама нищо.

—-

Да, ще ми се нов късмет. Не че някога чак съм страдал от лош късмет — за мен всичко това с късмета е повече в отношението към нещата и в приемането на събитията, отколкото в някакво незнайно и неразбираемо “стечение”. И все пак, макар 2008-ма да не беше неприятна или много тревожна, може би е добре през следващата всичко около мен да е с една идея поне по-уредено. Да, най-вече имам предвид професионално уредено.

Миналата година работих за Marsh България като отдалечен програмист на PHP и MySQL. Няма да работя друг път по този начин. Или поне не с такава организация на работата и/или с такива хора. Харесвам много идеята за отдалечена работа, даже известно време преди да започна си търсих точно такава, но в България чисто и просто не става така. Твърдо смятам, че не е заради мен, а заради фирмите и мениджърите им. Това тук си е несериозно. Никаква обратна връзка за свършената работа и когато дойде краен срок — високи изисквания. Е не става така — работенето е процес, а не някаква магия, която се “случва” в последните дни преди приключването. Стоял съм с дни в очакване на обещаните нови задачки, на практика със скръстени ръце. Не съвсем — вършех си моя си работа, но не това е идеята на този вид работене, нали?

Вярно, с работа към фирма и подсигурени парички на месец бюджетът вкъщи е по-различен, по-спокойно се планират разходите. Но ако ще ми се налага на два пъти да чакам заплатата си “до следващата дата”, защото нещо се е “объркало” и, казано с думи прости, ще стоя без пари — е не, мерси много! Не можах да повярвам, че има счетоводители, които разпознават и внасят заплатите по имената на хората, а не по номер на договор или нещо друго такова. Така де, ако така се правят тия неща, тогава искам да се казвам Бил и да ми сбъркат заплатата с някой си Бил Гейтс. :)

Не съм справедлив, ок. Миналото — минало. Вече поне ще имам едно наум, ако ми се наложи пак да работя за другиго. Досега все се чудех и аз като Надя дали нещо с мен и с моето работене не е наред, щом съм сменил толкова много работни места. Има го този момент — като видиш биографията на млад човек и тя е изпъстрена с позиции. Някои нарочно си съкращават CV-то и пропускат местоработи, за да изглежда по-“чисто” някак. Но на мен вече не ми пука — проблемът не е в мен. Или по-точно изцяло в мен е и си е решим. Трябва да работя така, както искам от толкова много време. Да работя за себе си и по свои си идеи.

—-

Накратко, става дума май повечко за пари. Не съм някакъв меркантилен тип, който все си брои стотинките в плюс, но когато не работя на заплата винаги по някакъв начин ми се налага да мисля за свързването на двата края. Не че не ги свързвам, става дума по-скоро за проблеми в планирането на доходите. За да е добре финансово семейството (наистина, тия неща с парите идват много по-ясно, когато се гледа малко дете и когато има много разходи, дето ама изобщо не може да се неглижират), трябва не просто да имаме пари днес, не просто да можем да вземем на кредит или назаем, а да има постоянен, стабилен начин за увеличаването и/или връщането на тези пари. Трябва да има работещ семеен бизнес-план. Иначе не става, или поне е толкова стресиращо и тормозещо, че не ми се ще да опитвам.

След това става дума за по-дългосрочни спестявания и работения. Става дума за купуване на кола. В това има приятна и не много приятна част. По-неприятната е събирането на парички, а далеч по-приятната е избирането на самата кола. Че ще е Subaru — Subaru ще е. Защо харесвам толкова точно тази японска марка и защо я предпочитам пред Honda и Mazda е друга и много по-обширна тема. Но какво точно Субару? Дали да реша да си начеша сърбежа под педала на газта с някоя Impreza, дали да взема за семейството Legacy (както съм се замислил от бая време вече) или направо да пренастроя естетическите си разбирания с един готин Forester? Таман ще имаме с какво да ходим и до Троян, и до баирите на вилата. И то през зимата, в снеговете на Балкана и на Конявската планина.

Става дума и за ново място за живеене. Толкова дълго вече обмисляме живеене в къща с дворче, че май е крайно време да започна да подготвям нещата и за това. Не ми се броят годините, откакто се нанесохме в гарсониерата в Надежда. И не че е кофти квартал — напротив, добър си е. Само дето е много, много изолиран от центъра с тоя серсемски “Надлез Надежда”. Дето баща ми разправяше, че сигурно навремето в соц-а някой архитект е получил бая тлъст рушвет от директора на градския транспорт, за да го проектира. Но все пак месеците и годинките си минават, Светлин расте и е крайно време да заживее в по-нормално място. Пък и ние покрай него. :)

—-

Каквото и да си дудна за новия късмет, нещата няма да се наредят, докато аз не си ги наредя. Годината започва добре с докторантурата ми в БАН. Снощи пък с Краси преместихме бюрото в кухнята и сега вече пиша това от новия мини-офис. :) Така надявам се ще имам и аз време и възможност на спокойствие да работя по уеб-проекти и да пиша и чета за докторантурата, и Краси ще може да напише своята си дисертация.

1521

Следва бавно и трудно напасване към ритъма на новата година. Който… пак си е същият, всъщност. Днес реших, че лошото настроение, болките в главата и изобщо неразположението ми през последните седмици май се дължи на това, че си счупих очилата наскоро. Бях ги залепил и държаха, но се разпаднаха и тия дни карам без. Така е кофти. И не виждам, и ме боли глава. Трябва да ида да си направя нови.