Monthly Archives: June 2010

Завръщането на Рошко

Онзи ден баща ми дойде да ме закара до гумаджия, за да отвият болта на коляновия вал на Рошко. Болтът се затяга силно, аз не можех да го отвия, както ми трябваше, за да довърша ремонта, а гумаджиите имат пневматични гайковерти с ударни приставки. И затова можеха да ми свършат идеално работа. Щях да си платя, разбира се. Но не би.

Отиваме до един гумаджия наблизо, при когото и баща ми, и брат ми си правят гумите. И аз съм ходил веднъж там, когато през пролетта спуках гума в квартала. Та отиваме и добре, че първо отидохме да питаме, а не както аз бях решил “отиваме с колата, теглим я направо – какво има да отказва, какво има да питаме, то е само един болт”. Влизам аз, изчаквам майстора да добалансира колелата на някакъв голф и се приближавам. “Кажете.” Обяснявам му, че ми е нужна помощта му да отвием един болт на колянов вал, ще му докараме колата след малко, а той само да “откърти” болта, аз ще му покажа точно къде и как. “Само гуми! Гуми само!” Мигам на парцали, разпервам ръце и невярващо питам защо така, какъв е проблемът. Вдига скандал, започва да говори на голфаджийчето за мен, как трябвало да съм идел на монтьор, той не можело да пипа болтове, особено пък на “колянов вал” и как ако се повредяло нещо, съм щял него да обвинявам. Пак казвам, че всичко ще подготвя и ми трябва само той с инструмента си да отвие един болт, най-обикновен болт… Не.

Ядосах се, обиколихме другите гумаджийници наоколо и накрая се върнахме, а аз продължих следобяда да ремонтирам колата в жегата. Вчера пък баща ми минава по друга една работа и аз тържестрено му заявявам, че точно в 3 без 15 съм отвил болта. Успях да сваля стартера с много спрей и тръба в звездогаечния глюч. После след десетина неуспешни опита, най-накрая успях да заклиня отвертка там в маховика. В последния момент реших да включа на пета скорост и макар да нямаше кой да ми помага и да натиска спирачките, с лашкане на болта, пак с тръба за удължител, най-накрая болтът подаде. Като го отвих видях, че е бил завит с епоксидно лепило – нямам идея защо и защо не са го затегнали просто с нужното усилие, по учебник. Отвратих се още повече от пишман-майсторите, дето само взимат парите на хората, за да им трошат колите…

И така снощи вечерта колата вече имаше два “пробни старта” от по десетина секунди. Но стана тъмно и довърших тази сутрин. В началото започваше да пуши много, ама много. Откъм изходящия колектор, ауспухните тръби от двигателя. Реших, че гори масло и всякакви други неща, които са попадали там по време на ремонта. Но как да е сигурен човек? Със свито сърце опитвах пак и пак, докато започваше да пуши много и гасях. Накрая направих и малко кръгче и като че ли вече почти нямаше пушек. А сега вече съвсем изчезна. Ясно – доизгаряли са някакви омаслявания по тръбите.

В началото двигателят тракаше като трактор. Като че ли това вече леко поутихна, би трябвало да са били празните повдигачи, които лека-полека са се напълнили с масло. Масло, което не е точно масло, между другото. От пресеченото масло преди ремонта е останало тук-там по малко и сега като е влязло и се е смесило с маслото, му придава един такъв жълтеникаво-кафеникав, но непрозрачен цвят. Скоро ще му добавя нещо за промиване и ще сменя с ново.

Другото, което ме тревожи, е дали съм зацепил съвсем правилно ангренажния ремък. Другите ремъци са лесни, особено този на хидравликата се сменя с поглед. Но ангренажа уж го правих както си трябва, но когато махнах фиксиращата планка и завъртях на ръка няколко оборота, като че ли колелата на разпределителните валове вече не бяха с белези в съвсем права линия… Може да има леее-ко разминаване, но колата запали и работи. Чува се лек шум, който не мога още да преценя дали е от ангренажа или от нещо друго, като хидравлична помпа, компресор на климатик или алтернатор. Възможно е и ремъкът да е зацепен добре, защото двигателят си работи равномерно, но пък самият ремък да се опира леко някъде в кутията. Трябва да проверя това.

И третото, което май е най-тревожно е, че когато поработи, надува маркучите. Като че ли – не съм съвсем сигурен, май надува както и преди ремонта. Вариантите като че ли са два – 1) да изпуска от чисто новата гарнитура и да вкарва изгорели газове в охладителната течност и 2) капачката на разширителното казанче да е с повреден клапан и да “задържа” налягане над допустимото в системата.

Ще ми се да е второто – една капачка е няколко лева, а смяна на гарнитура е няколкостотин. Мисля, че е капачката и при първа възможност ще я сменя. И без това трябваше да съм го направил отдавна…

—-

Бях решил като тръгне, да я занеса веднага на автомивка и да светне. Но първо ходихме на рожден ден на татко, кръгла годишнина, отидохме само половин час след като бях сглобил, пуснал и тествал малко колата. Мивката ще поизчака.

Искам и да ида някъде наоколо в някоя природа и да покарам и да поснимам. Непременно ще го направя, да. Добра идея си е.

205Nm

Ужасна жега. А допреди няколко дни все се оплаквах от тропическите порои следобед. Колата успя да се развали в най-неподходящото за ремонт време. Е, всъщност неподходящо за пред блока. Иначе в сервиз сигурно е все едно, за клиента имам предвид. Почти съм решил да си намеря някой добър и не скъп сервиз и за всякакви критични ремонти, свързани с мърсотия или много физическа сила и специални инструменти да карам колата там. Не че не ми е приятно да ремонтирам сам, но когато повредата е критична, губя страшно много време. Сега трябваше да търся най-различни инструменти и материали, трябваше да разчитам на баща ми и брат ми да ме карат до магазините, трябваше няколко дни с часове да ходя пеш в жегата или в дъжда, за да търся я някакво лепило, я определен ключ или резервна част.

Ако имахме втора кола, може би щеше да е друго. Но ние едвам поддържаме една, камо ли две. Ако имах и гараж, също щеше да е друго. Но това е отчайващ тип мислене – всички тия неща ще са уредени, когато някой ден живеем в къща с двор и всичко останало. Сега даже цапах апартамента с миенето на глава, маркучи, термостати и какво ли още не в банята. Иначе не съм съгласен, че не трябваше да си правя сам ремонта – трябваше, най-малкото заради спестените пари. Който е гледал две деца в гарсониера с основен доход докторантска стипендия, ще разбере. Но от друга страна… колко ли са тези хора и дали изобщо ги има?

Сега цяла седмица Рошко стои и събира кал и прах по боята сглобен и почти готов. Не можах да намеря начин да отвия болта на коляновия вал, за да сменя ремъците на двигателя. Реалистичният вариант е да отида до близкия гумаджия да го отвие с пневматичния си гайковерт. По учебник болтът е затегнат с 205Nm (около 20кгс/м). Гайките на джантите би трябвало да се затягат до около 10-15Nm, но масово гумаджиите включват на максимум и с удар дозатягат. Така в Троян при смяната на летни със зимни ми бяха затегнали гайките. И тази пролет тук, пак пред блока, едвам успях да отвия две от гайките. Предпоследната уби фабричния ключ на Rover, усука го като варен макарон и трябваше да си купувам нов. А последната беше така затегната, че с удължител и 60-сантиметров кози крак едвам успях да я отвия. Значи, логиката диктува, гумаджиите имат нужния ресурс на инструментите си да затягат и отвиват с такава сила.

След това работата е за половин-един час, включително с внимаването и с проверките. Слагам новия ремък, сглобявам пластмасовата кутия на ангренажа, затягам болта на коляновия вал на ръка, завъртам оттам двигателя пробно няколко оборота, за да видя дали всичко е точно зацепено и отивам пак при гумаджията да засили болта на затягане. И кола Рошко е готова за път.

—-

И вкъщи е ужасна жега. Изцяло източно изложение е добре дошло за зимата, но топлите месеци са малък ад. Другите апартаменти поне имат прозорци и от западната страна и могат да си се проветряват и да си правят течение – ние сме като в пещ, само с една вратичка и с жега вътре.

Добре го мислехме зимата да сме се изнесли вече по това време някъде. Но не стана. Все още тая някакви надежди за заем за жилище, но колкото повече ровим с Краси в мрежата за условия, толкова повече се отчайваме. Повече тя рови, аз даже не смея много – може би съм се пренавил и ме е страх от неуспех. Остава вариантът с къща под наем като междинен вариант. Но и там не е розово, а нямаме начин да даваме по хилядарка на месец, само и само да живеем в кварталите или селата, които сме си харесали. Причината е проста – явно и доста други хора са ги харесали районите и цените са високи.

Самонавивам се и да снимам. Може като стегна колата, да започна да излизам за половиндневни обиколки наоколо и да снимам пейзажи. От доста време отлагам по-сериозното захващане с продуктова фотография. Но само отлагам, не се отказвам.

Докторантурата върви мудно от моя страна. Не зная какво става сега в БАН, но работата по моята си тема напредва бавно. Най-вече защото нямам време и нямам работно пространство. Кухнята не е най-добрият кабинет. Което ме подсеща за скорошната ми идея да взема някакво малко местенце под наем и да работя там. Но още един наем – сложно става планирането и търсенето на два наема.

Пи една вода и изяде гарнитурата

За Рошко иде реч. Колата сдаде багажа и вече двайсетина дни стои с разбито “сърце” и събира прах и пухчета от тополите около гумите. Случи се още на 10-ти май, из баирите на Горна баня. Защо бяхме там с Краси и децата е друга тема, ще пиша отделно. Беше първо изкарване на колата и съответно първата ни разходка с кола след като смених пред блока маншона на дясно външно каре. Но и за това ще пиша отделно. На изкачването пред Италианския лицей, когато опитах да завия наляво и да се вмъкна в единственото свободно място за паркиране, изведнъж воланът стана по-твърд. Няма серво, гледам – двигателят спрял. А отгоре хвърчат разни местни джигити. След дълго въртене на стартер, накрая запали и с много газ паркирах.

На връщане реших, че е заради лош бензин. По парични причини все става така, че карам не с полупълен резервоар, а с полупразен. И сутринта бях заредил в Шел, а от техния бензин на Рошко и преди му се е гадело. Миналата година от Шел ми беше правил проблеми, даже на изкачване на Беклемето глъхнеше и успях чак с добавка да я изгоря тая гадост. Затова първо си казах, че горивото с всичките му добавки на Шел е размътило дъното на резервоара и помпата е засмукала нещо не много вкусничко.

В казанчето на антифриза нямаше мърсотии, отникъде не пръскаше и не течеше нищо, затова тръгнахме да се прибираме. На излизане от Горна баня обаче започна пак да глъхне и на светофарите можех да стоя само с единия крак на съединителя, другия яко на газта и с ръката вдигнал ръчната спирачка. Но към Овча купел стана нетърпимо, загасна на светофар и не пожела да тръгне пак. Трябваше да се ядосвам на всички кретени с книжка, които ми бибипкаха, без да виждат, че съм на аварийки. И даже без да виждат, че съм на аварийки, с жена и деца в колата и съм излязъл да бутам от шофьорската врата. Идиоти. И преди, когато съм закъсвал, никой не вижда аварийните светлини. Тия аварийки не са за внезапно спиране, не са за “благодарене” при вземане на предимство! Не са и за маневриране при паркиране! А са точно за аварии – за нищо друго! Ама идиотите си свиркат.

Успях да избутам колата след светофара и я засилих в една тиха пряка. Паркирах и отидох да взема от някой магазин наблизо туба с минерална вода. Антифриз нямаше никакъв, казанчето беше сухо. Първо се панирах и звъннах на баща ми – може би не трябваше да прибързвам, май само го притесних. В бързината, като се чудех какво е станало, реших, че колата е изгорила охладителната течност в цилиндрите, през малък пробив. Неправилно, защото толкова бързо не може да се изгори цялата вода – ако наистина нахлуе толкова много вода в цилиндрите, резултатът не е загаснал двигател без охлаждане, а е воден удар на буталата и изкривени или счупени биели и бутала… Но не прецених, че водата е отишла в единственото друго възможно място – маслото.

Налях остатък от шише с червен антифриз, което държах в багажника, долях яко минерална вода. Само такава имаше в магазина. Като преди това поизчаках малко да изстине двигателят и през това време Краси и Светко ядяха сладоледите, които взех от магазина. И така, с вода в системата вече, колата си запали и продължих с “повишено внимание” и неприятно предчувствие. А трябваше поне да си закарам семейството вкъщи – всякакви схеми с теглене, викане на пътна помощ или оставяне на колата без да се пали не ставаха, не мога да си позволя такъв лукс. На Светко вече му се спеше, а и беше гладен.

И пак с яко газ, едвам стигам 3-4000 оборота, но колата няма никаква мощност и едвам върви. Сипах на едно OMV малко бензин и отказа да запали. Въртя аз стартера, а веднага идва бензин-бойчето и ми вика “ако искаш да я бутнем да запали?”. Кипна ми и му викам “като толкова разбираш, каква е разликата между бутане и въртене на стартер и как ще запали, ако я бутнем?” Очевидно беше, че просто иска да ни разкара от колонката, не да ни помогне – отзад се беше наредила някаква мутра с грозно Audi.

Пак успя да запали и с ужасно каране – трудно и физически, и откъм внимание към пътя – накрая успях да стигна до нас. Когато пусках газта, оборотите падаха докъм 1000, но не можеха да се задържат около 750, както трябва да са на празен ход, а веднага падаха надолу, оборотомерът замахваше към нулата и колата гаснеше. При блока я допаркирах набързо с бутане.

Като слязох на спокойствие следобяда да видя и огледам – свещите са си добре, сухи са, казанчето е сравнително чисто, поне чисто както преди си беше… Чудя се аз какво стана с тоя Рошко и вадя щеката на маслото – то пълно догоре с пресечено масло… Ясно – всяващата ужас в сърцето на всеки ровър-шофьор HGF (head gasket failure).

Отдавна беше започнал периодично да гълта по малко вода, а пък маслото ми беше трудно да го следя, защото (както чак сега разбирам), явно беше променило консистенцията си леко. Отделно двигателят имаше лоши течове на масло от семерингите на разпределителните валове, от капака на главата и долу от уплътнението на картера. Не чак големи течове, но постоянни и целият беше в цял пръст масло с прах. Отлагах по-голям ремонт, защото колата, въпреки всички тия неща, цяла година се държеше много добре. За десетина месеца навъртя десетина хиляди километра, включително в най-големите студове и снегове и не ме е оставяла на критични места. Повреждала се е два пъти в София – веднъж падна акумулатор и веднъж изхвърли антифриза в задръстване (което също е симптом, ама…).

Гарнитурата на главата се е пробила и е пропускала в две посоки – изгорели газове към охладителната течност (от което ми се пукаха маркучите) и охладителна течност в маслото (по малко, защото ако беше повече, щеше да се е пресякло отдавна).

—-

И така от 10-ти Рошко е в ремонт. Първо търсих сервиз, после търсих майстор… и накрая реших да си я правя сам. Форумите на Rover (да, на такава непопулярна марка у нас има цели няколко форума) не помагат – няма в тях майстори с профили или специални за марката сервизи, които да участват и във форумния живот. Както е във форума на Subaru с двата сервиза MITAKA и DK, както е във форума на Mitsubishi с DJ Tymbi, както май е Ombre за Honda… Няма бе, там вирее само “продавам и купувам” и понякога “как да си сложа светодиодчета”.

Ремонтът, който вече почти направих, досега ми излиза около 300 лева, включително всички консумативи, части и инструменти, които съм взел. А в сервиз за тия неща щяха да искат 800-1000лв. Така че поне ми е по-евтино. А и ми е интересно и успокояващо да работя по колата. Лошото е, че много се проточи. Защото все не намирам някои неща – ето, например още търся из софийските магазини меден спрей за гарнитури (лепило, а не смазка). Търсих дълго планка за фиксиране на ангренажни колела и анаеробен уплътнител за капака на разпределителните валове. Накрая снощи си ги поръчах от eBay за малко пари.

Това всичкото е и причината тук да е тихо толкова време. Все исках да си пиша в блога, но все когато имах време, решавах да пиша във форума на Ровър. Голяма грешка, защото там само едно момче ми отговаря – и той сега прави подобен ремонт, макар че неговото е цялостно преоборудване на двигателя за силов тунинг. А и не е притиснат от времето, втора кола му е и хич не бърза. Иначе колкото и пъти да питах откъде се взима меден спрей, примерно, все не намирам отговор. А за такъв спрей или лепило съм обиколил вече цяла София надлъж и нашир – няма и няма.

И затова си казах, че като ми се пише и разказва за тия неща, по-добре да го правя при мен си, в блога. Имам доста снимков материал, който ще подредя в галерии и ще пиша за тайнствената и страшна процедура, наречена “смяна на гарнитура на глава на Rover”, от която всички така се плашат.