Завръщането на Рошко

Онзи ден баща ми дойде да ме закара до гумаджия, за да отвият болта на коляновия вал на Рошко. Болтът се затяга силно, аз не можех да го отвия, както ми трябваше, за да довърша ремонта, а гумаджиите имат пневматични гайковерти с ударни приставки. И затова можеха да ми свършат идеално работа. Щях да си платя, разбира се. Но не би.

Отиваме до един гумаджия наблизо, при когото и баща ми, и брат ми си правят гумите. И аз съм ходил веднъж там, когато през пролетта спуках гума в квартала. Та отиваме и добре, че първо отидохме да питаме, а не както аз бях решил “отиваме с колата, теглим я направо – какво има да отказва, какво има да питаме, то е само един болт”. Влизам аз, изчаквам майстора да добалансира колелата на някакъв голф и се приближавам. “Кажете.” Обяснявам му, че ми е нужна помощта му да отвием един болт на колянов вал, ще му докараме колата след малко, а той само да “откърти” болта, аз ще му покажа точно къде и как. “Само гуми! Гуми само!” Мигам на парцали, разпервам ръце и невярващо питам защо така, какъв е проблемът. Вдига скандал, започва да говори на голфаджийчето за мен, как трябвало да съм идел на монтьор, той не можело да пипа болтове, особено пък на “колянов вал” и как ако се повредяло нещо, съм щял него да обвинявам. Пак казвам, че всичко ще подготвя и ми трябва само той с инструмента си да отвие един болт, най-обикновен болт… Не.

Ядосах се, обиколихме другите гумаджийници наоколо и накрая се върнахме, а аз продължих следобяда да ремонтирам колата в жегата. Вчера пък баща ми минава по друга една работа и аз тържестрено му заявявам, че точно в 3 без 15 съм отвил болта. Успях да сваля стартера с много спрей и тръба в звездогаечния глюч. После след десетина неуспешни опита, най-накрая успях да заклиня отвертка там в маховика. В последния момент реших да включа на пета скорост и макар да нямаше кой да ми помага и да натиска спирачките, с лашкане на болта, пак с тръба за удължител, най-накрая болтът подаде. Като го отвих видях, че е бил завит с епоксидно лепило – нямам идея защо и защо не са го затегнали просто с нужното усилие, по учебник. Отвратих се още повече от пишман-майсторите, дето само взимат парите на хората, за да им трошат колите…

И така снощи вечерта колата вече имаше два “пробни старта” от по десетина секунди. Но стана тъмно и довърших тази сутрин. В началото започваше да пуши много, ама много. Откъм изходящия колектор, ауспухните тръби от двигателя. Реших, че гори масло и всякакви други неща, които са попадали там по време на ремонта. Но как да е сигурен човек? Със свито сърце опитвах пак и пак, докато започваше да пуши много и гасях. Накрая направих и малко кръгче и като че ли вече почти нямаше пушек. А сега вече съвсем изчезна. Ясно – доизгаряли са някакви омаслявания по тръбите.

В началото двигателят тракаше като трактор. Като че ли това вече леко поутихна, би трябвало да са били празните повдигачи, които лека-полека са се напълнили с масло. Масло, което не е точно масло, между другото. От пресеченото масло преди ремонта е останало тук-там по малко и сега като е влязло и се е смесило с маслото, му придава един такъв жълтеникаво-кафеникав, но непрозрачен цвят. Скоро ще му добавя нещо за промиване и ще сменя с ново.

Другото, което ме тревожи, е дали съм зацепил съвсем правилно ангренажния ремък. Другите ремъци са лесни, особено този на хидравликата се сменя с поглед. Но ангренажа уж го правих както си трябва, но когато махнах фиксиращата планка и завъртях на ръка няколко оборота, като че ли колелата на разпределителните валове вече не бяха с белези в съвсем права линия… Може да има леее-ко разминаване, но колата запали и работи. Чува се лек шум, който не мога още да преценя дали е от ангренажа или от нещо друго, като хидравлична помпа, компресор на климатик или алтернатор. Възможно е и ремъкът да е зацепен добре, защото двигателят си работи равномерно, но пък самият ремък да се опира леко някъде в кутията. Трябва да проверя това.

И третото, което май е най-тревожно е, че когато поработи, надува маркучите. Като че ли – не съм съвсем сигурен, май надува както и преди ремонта. Вариантите като че ли са два – 1) да изпуска от чисто новата гарнитура и да вкарва изгорели газове в охладителната течност и 2) капачката на разширителното казанче да е с повреден клапан и да “задържа” налягане над допустимото в системата.

Ще ми се да е второто – една капачка е няколко лева, а смяна на гарнитура е няколкостотин. Мисля, че е капачката и при първа възможност ще я сменя. И без това трябваше да съм го направил отдавна…

—-

Бях решил като тръгне, да я занеса веднага на автомивка и да светне. Но първо ходихме на рожден ден на татко, кръгла годишнина, отидохме само половин час след като бях сглобил, пуснал и тествал малко колата. Мивката ще поизчака.

Искам и да ида някъде наоколо в някоя природа и да покарам и да поснимам. Непременно ще го направя, да. Добра идея си е.

5 thoughts on “Завръщането на Рошко

  1. Michel

    …толкова много неща, по една кола…

    Звучи ми като че ли е по-добре да я продадеш и да купиш нова (стара) кола, в по-добро състояние… Честно.

    Може би ще имаш по-малко проблеми.

    PS Биричка тези дни, по мексикански? В центъра? Да се чуем? :)

  2. turin Post author

    Michel, не са много неща – само уплътнението на главата е. Просто това е едно от няколкото болни места на ровърите. Всъщност според мен са три тия болни места – гарнитура на глава, имобилайзер и 103-те коня, заради които отивам в по-високия данък. Е, третото не е проблем на колата, а на дебилите във властта, дето са решили, че данъкът върху автомобил трябва да зависи от годината на производство и от мощността. Вместо от по-логични неща, като замерени вредни емисии и заемана площ при паркиране…

    Та не е в лошо състояние колата, напротив. Просто й дойде времето да се погрижа за нея. Тя цяла година изкара без почти никакво обслужване – нямах пари да сменя консумативи при покупката. А друга, нова (стара) – кой знае на каква кошница ще попадна, а пък и нямам възможност да купувам сега. Рошко си е муцка ;)

    Трябва бира, ще мигна. Лошо само, че вече пак съм непиющий, иначе много пот по рейсовете. Но и с кола, една бира може ;) Особено ако после я разтъпча.

  3. nname

    заеби ги тези компютри, вземи стани един майстор да се видиш у пари :)

  4. turin Post author

    Хаха, nname, бе добре звучи, ама като си знам моя проблем с клиентите (поне тия с уеб), да не стане така пак да си правя само моята кола и колите на приятели ;) А и… от клавиатурата не се цапам толкова и нямам мускулна треска. Иначе трябва да внимавам, щото ако продължавам така, може да почна да разбирам повече от коли, отколкото от компютри ;)

  5. Michel

    Ами свиркай за бирата (е, може и лимонада с лед и лимон;-)

    А за колата — уж е малко нещото, пък отстрани звучи като супер-ремонт… И аз съм лежал под Лада години наред, докато установя, че повече поправям, отколкото карам. Надявам се Ровърчо да се държи по-добре след този капитален ремонт… :)

Leave a Reply